Днес адски ми се насъбра и страшно се ядосах. Та реших да попитам работещите от вкъщи, как успявате да организирате времето си и да си спестите дните, в които някой постоянно ви занимава с нещо. А работата си стои на чакаща позиция. Дали членовете на семейството ви се съобразяват с вас и вашата нужда от пространство и спокойствие.
Днес например, помагах на половинката в един ремонт. Не ми беше проблем. НО после дойде баща му, след това моя, след това не знам си кой.... после му звъня телефона 486 пъти, той говори.... Правим ремонт и в момента общо взето се помещаваме в една стая, в която правим почти всичко. И аз трябва или да стоя на студено някъде другаде или да се съобразявам, че някой постоянно идва. Разбира се, той ми се нацупи, че аз съм виновна, едва ли не. И все ми повтаря защо съм бързала, нали нямам срокове. И сега хем си пропилях деня (имах и други задачи), хем се ядосах и в момента не съм в състояние да свърша нищо.
Това му поведение ме обижда, защото го считам за подценяване на труда ми, какъвто и да е. Независимо от факта, че работя в нас, а не ходя някъде на редовна работа. Това пак си е работа. Твърди, че не мислел така и нямал това предвид. Ама на - това разбирам аз.
Къде да се даня, за да имам спокойствие и да си оползотворя деня? На кафе не ми е вариант, защото често работя по цял ден. И да кибича там не ми се струва удачно. Да си наема офис - също. Още не съм стигнала ниво, в което да си наема помещение.