Скарахме се заради свекървата:(

  • 16 995
  • 575
  •   1
Отговори
# 285
  • София
  • Мнения: 24 839
Не знам, ще намеря вариант, но не този.

Това не е отговор- както писах, темата е за човечността, която или я има, или я няма.
Те също са намерили вариант- човечна приятелка, която да прибере жената.

# 286
  • Мнения: 22 083
Човечността я виждаме по различен начин. Няма как да е другояче за различните хора.

# 287
  • Мнения: 6 027
Е, в крайна сметка свекървата е намерила вариант и се е изнесла. Прекратила е "извратеното" спане до сина си и е изчистила терена за закуски и кафета.
При положение, че снахата е софиянка, можела е да отиде при майка си и баща си с детето, но е възможно и там да е неудобно, далеч от училище и пр.
Както и да е, проблемът с навалицата е решен, остана сърдитият мъж.

# 288
  • София
  • Мнения: 12 243
Снахата може и да е от София и пак да няма роднини при които да иде. Аз съм жив пример за това.

# 289
  • Мнения: 6 027
Да, затова казах, че причини има всякакви.
Тъпо е просто да се вменява, че свекървата е ревнива, как така се настанила в брачното им ложе, с какъв акъл и така нататък.
Понякога се налага и едва ли е й е било приятно на жената. Представям си, колко е била притеснена и за здравето си и за топлия прием.

# 290
  • Мнения: 6 888
Егати небивалиците, драмите и мелодраматизма тук... Joy

Ако беше моята майка/да почива в мир/, тя самата нямаше да иска тази ситуация. Беше горда жена, борбена и съобразителна. И никога, ама никога нямаше да се съгласи на този водевил... И познавайки я пък много добре, аз също бих направила всичко друго, но не и да я поставя в такава ситуация- да се чувства в тежест, да създава неудобство и да се чувства зле относно обстоятелствата, не и стига сякаш самата операция, разбираш ли....На това му казвам човещина и усет. И за нея, но и за смейството ми.
Другото са лакардии, дами.

# 291
  • Мнения: 19 540
Мисля, че ако оставаше още малко престой, авторката нямаше да се обади. Оттам съдя, че е оставало доста време, вероятно и неуточнено („колкото трябва”). И съвсем бегло ще спомена, че свеки може да е планирала и постоянно заселване при младежта. В София има добри доктори, парно и грижовен син. Раздразнението на сина може да идва оттам, че този план е пресечен в зародиш.

# 292
  • Мнения: 6 027
Thirteen, поздравления за вашата съобразителност и тотална липса на мелодраматизъм!
И? Ако нямахте средства за хотел/квартира и допълнителна спалня в малката боксониера, как точно щяхте да решите проблема?
На пожелателна теория варианти много, ама на голата практика нещата се закучват.
Дааа, бе - искала свекървата да се пресели в едностайното жилище!

# 293
  • Мнения: 2 039
Към коментара на Lorelada,как ще има план за заселване-те живеят в гарсониера! Нали тъкмо там е проблема.

# 294
  • София
  • Мнения: 12 243
Абе, хора, лошото идва бързо и неочаквано и нямаш време да предвидиш всичко.
Навремето дядо ми се влоши за дни, бях сама с него и само ММ, тогава гадже, остана при мен да помага. Докато се опитвахме да го вкараме в болница и търсих хоспис за лежащо болен. Само той не измрънка, че му е некомфортно и обгрижва лежащо болен. Леля ми дойде и опищя света, че ѝ се нарушава програмата. Любезно ѝ посочих вратата.
Това беше още едно нещо, което ме накара от лудо влюбена в приятеля ми да го заобичам истински, дълбоко и осъзнато.

# 295
  • Мнения: 6 888
Извинявай, не се заяждам, но пак драма чета в поста ти, Тесс.
Изненадващи ситуации и проблеми изискват също така изненадващи и бързи решения... Налага се да се действа нетипично за ежедневието изобщо. Има начин и решения за всичко. И представи си такива, щото да не налагат спартански изживявания на потърпевши и роднини. Доколкото е възможно, разбира се. Без неудобства няма как, но можем да си спестим някои., които можем  Simple Smile нали така?

# 296
  • Мнения: 22 083
бъръльо, на млади години и с никаква умора най-лесно е да помогнеш. Аз съм писала и преди - на мен в момента едвам ми стигат силите да си гледам децата и за тях си ги пазя. Нямам възможност да поема нищо подобно на това, което авторката е поела. Защото категорично не бих се справила, ще истерясам и няма да съм от полза на никого. Толкова ли е трудно да си представи човек, че може да имаш някакви граници на сили, нерви, време, търпение...? То е ясно, че като дойде нещо такова се справяш - но не задължително като настаниш на 40 кв метра 4-5 човека примерно...

# 297
  • Мнения: 24 707
Само не разбирам авторката какво я ползва факта, че има хора много по-имотни и оправни от тях, тя сигурно си го знаеше и преди.

# 298
  • Мнения: 22 083
Нищо. Но поне ще види, че и други не биха издържали това съжителство дълго време, не е само тя "сбъркана и безчовечна".

# 299
  • София
  • Мнения: 12 006
Тази жена не е обсебваща и ревнива, поне авторката не прочетох от това да се оплаква. Жената е болна и се е наложило да постои у тях.
Скрит текст:
И точно, става въпрос за човещина, никой не написа, че е приятно и така трябва да бъде, т.е. да ги притеснява. Наложило се е просто, не го прави жената от мерак да спи на диван до сина си. Едва ли е изпитвала удоволствие и комфорт от това и се съмнявам, че спането до сина е по нейно желание.
O, не изобщо не е обсебваща и ревнива, само се е съгласила дълго време да спи с порасналото си синче на едно легло-диван, изритвайки жена му да спи на единичното легло в детската стая с все детето на това единично легло. И след като разбира, че снахата е инициатор и са взели решение със синчето да я пратят в приятелка, тя го настройва до степен, той да се сърди на решение, с което предния ден сам е бил съгласен. Това не е ревнив и обсебващ човек, а най-любящата мама SatisfiedSatisfiedSatisfiedSatisfied

Общи условия

Активация на акаунт