От личен опит искам да ти кажа,че така е станало по-добре,рано си разбрала що за човек е... при мен положението е същото дъщеря ми е на 4 г и си я гледам сама,и аз всяка вечер плача,че поне нея може да обича и да иска да я види,но уви не е така... Лично мен детенцето ми дава сили и ме държи на крака,ако не беше тя сигурно нямаше да съм сред живите...трудно е сама да отглеждаш дете,но повярвай когато видиш как се усмихва абсолютно всичко губи смисъл... Бъди силна и стискай зъби, не се самосъжелявай и не падай духом,това създание си има само теб затова си длъжна да се държиш и да бъдеш силна. Желая ти успех и дано всичко бъде наред
- Публикувана: 23 дек. 2019, 23:59 ч.
- Последно мнение: 31 дек. 2019, 12:58 ч.
Сама с бебче на почти 2 месеца
Ама защо плачете такива психопати да обичат децата ви?
Радвайте се, че не, защото иначе са поставени в голям риск.
На майка ми много близка приятелка има дете, което буквално е побъркано от бащата - откачалник, вкл. че искаше да се качват на покрива на блока и да се хвърлят заедно!
Сега си е навил на пръста, че той ще вземе детето и майката в чудо се е видяла...
Радвайте се, че не, защото иначе са поставени в голям риск.
На майка ми много близка приятелка има дете, което буквално е побъркано от бащата - откачалник, вкл. че искаше да се качват на покрива на блока и да се хвърлят заедно!
Сега си е навил на пръста, че той ще вземе детето и майката в чудо се е видяла...
И аз така мисля, като теб, Дева.
Страдат, защото им е прясно. Ако обаче бащата, който е припознал детенцето му превъръти нещо и им се натресе с всичките си ненормални претенции, ще се чудят накъде да бягат.
Обичайте си децата и се молете тези "бащи" да не се присетят изобщо.
Страдат, защото им е прясно. Ако обаче бащата, който е припознал детенцето му превъръти нещо и им се натресе с всичките си ненормални претенции, ще се чудят накъде да бягат.
Обичайте си децата и се молете тези "бащи" да не се присетят изобщо.
Не обясни как се оправяш сама с бебето.
Сама, на село, за мен е просто невъзможно.
Кой ти помага?
Сама, на село, за мен е просто невъзможно.
Кой ти помага?
Никой не ми помага, трудно е много.Пазарувам, ходим на консултации и си стоим в нас, не спя много, къпя се на отворена врата...Измислям варианти, имам ли избор.
Обмислям продаване на къщата и да се преместя в малко апартаментче, но това е свързано с много усилия, не е толкова лесно, а на моменти се усещам, че сили нямам. Може би малко време още ми трябва.
Mon-bon18, не искам да те изнервям допълнително, но мен лично ми е притеснително, че живееш толкова изолирано... Вземи мерки, заключвай дори през деня, ако е възможно сложи СОТ.
И на мен ми е чудно това страдание по някой си, които не го е заслужил. Голямото дете не се е виждало с баща си от 6-7 години. Не я търси, еми супер, няма да го моля . И тя не иска да го вижда, и на двете ни е добре така, а на него майната му. От както се разделихме не съм проронила и една сълза за него. Концентрирах се върху това да направя живота за детето ми по-добър, след 3 години срещнах и ММ и така.
