Заедно заради децата

Не знам, Куко.
Моят син нямаше тежък пубертет и аз се имам за достатъчно силна и успешна жена, ама ако не беше баща му да го подпрем здраво от две страни, все го бяхме изтървали.

Ако таткото просто е наоколо, има по-малка вероятност да се подтисне. Говоря за реакция в случай на развод. Трябва ли да се обяснява защо раздяла и развод са травмиращи за деца на тая възраст, в която почват да са пълни с въпроси за света, кое как работи, защо, кое е правилното...

Да, признавам, че нямам опит с мъжки пубертет. При мен лошото е, че съм рязка и директна и понякога минавам тънката червена линия. Най-лесно е да натиснеш едно дете,  много по-трудно да го накараш да проумее твоята гледна точка, а аз май клоня към първото, а после се извинявам и обяснявам.
При един нормален развод децата не би трябвало да усетят особено липсата на баща си, след като той и сега не им обръща особено внимание. Но историята показва, че такива се озлобяват, когато им дръпнат килимчето, и започват разни драми.

Да припомняме ли защо властна майка и син е експлозивна комбинация по много начини?

"Аз не вярвам, че мъж, който си дава заплатата на жена си, не пипва съвсем нищо вкъщи, нито си говори с децата. Не вечерят ли поне заедно, да си размнят някоя дума..."

    Повярвай, нашето семейство беше същото. И всичко ти писва. И се чудиш този мъж за какво ти е. И като го питаш: За какво си ми? той се чуди: А тя защо пак се сърди, защо прави скандали, какво толкова иска?
  Искам нормално семейство - бащата като се прибере да поиграе с децата, да сложи на масата поне вилици или хляб, да помни, че детето му не яде нещо си и да му го предлага всеки път. Докато мия чинии, да събере примерно прането... .
 Искам почивни дни прекарани заедно, а не - аз с детето/децата, той на дивана.
Искам семейни отпуски прекарани заедно, а не 2 месеца преди отпуска да ми се казва: През отпуската ще правя ремонт еди къде си./ баби, лели,братовчеди, приятели//Не говоря за една - две отпуски, става въпрос за 20 години/.
   Искам като дойдат празници да не ми казва, че ги мрази. А заедно да обсъдим подаръците, да помни горе-долу на какво се радват децата му. А това няма как да стане ако не говори отвреме-навреме с тях.
  На празник - като се наяде, да не се "засади " пак на дивана. А да предложи  как да се забавляваме или да приеме идеите на другите.

Моето дете нямаше да има никакъв тежък пубертет, ако не се беше случил развода ни. Той е много съвестен, учи се добре, спортува много, няма кофти прояви. И въпреки това отношенията ни изгърмяха и едвам едвам ги закърпваме сега. За всичко бях обвинена аз, дори и за развода, нищо че той се случи заради срещите на баща му с друга жена. Чак сега пълнолетния ми вече син почва да вижда, че нещата не са черно - бели както ги мислеше...

512, всеки случай е различен, мъжът ти съвсем ли не говореше и контактуваше с децата си?

Не че нещо, но и мен след хранене ме влече диванът, не да събирам пране или да се забавлявам. Тук май говорим за търсене на кусури по женски, или защо мъжът не вижда домакинството със същите очи, както и жената.

Ми аз направо мога да разправям истории на ужаса откъм тая мъжка домакинска слепота. Но това не значи, че няма други предназначения.

Ама защо не ви се вярва, че може мъж нищо да не прави в къщи? Ама моля ви се, може и още как, БНД беше точно същият - прибере се от работа и се пльосва на дивана пред ТВ с високо вдигнати крака. Той ходел на работа. Аз също ходех и на работа, и с детето се занимавах, и домакинството беше моя грижа, и всичко, което касае семейството също аз. Той ходи на работа. Само това. Затова е и бивш. Сама си отгледах тийн-а, не беше лсно, но се справих. Пипах с твърда ръка, с момчетата иначе е сложно. И се получаваше. Тя що да не може. Знам какво е когато някой ти идва в повече и за нищо не ти е и нищо не пипва, щото, видите ли, ходи на работа. Още един човек за обслужване ти е на главата. Само съжалявам, че не го направих още по-рано. Сега някой ще каже, че сама съм го избирала. Така е, но го избирах когато бях на 18, на тази възраст акъл все още няма. Та разбирам я Савина. Няма какво да му се чуди. Щом с финансите и с децата се справя и има жилище, какъв и е пролемът. Може само децата лош пример за ролята на бащата в семейството да имат така и утре и те да станат такива. Изключително гадно е усещането, когато те приемат само за обслужващ персонал.

512, трудно е с човек, с когото нямаш общи интереси и нагласи за съвместен живот.
Тая песен, с приучаването не всеки иска да я пее цял живот. То пък щото е прекрасно да се събираш с близки по празници, а другият да гледа като отровен и да стиска зъби, щото тъй бивало.

Да, гледам и аз как не се вярва, че е възможно мъжа никакъв да го няма, ама съм го живяла, та знам, че е възможно и никак не се учудвам. Съвсем буквално нищо не попипваше бившия ми мъж, а колко разговори сме имали, колко разпределения на работата съм предлагала, колко съм молила за помощ, колко съм обяснявала ... няма бе, няма нищо насреща. Или ти вика ъхъ, добре и след това си продължава по старому; или обяснява подробно как той това няма да го прави, да си намеря начин.
Връща се от работа, сяда на компа и не става повече от там. Може и да е сядал с нас на масата, не помня, честно казано. Уикенда - същото, става по обяд, играе на компа, вечер излиза с приятели, я се прибере, я не. Обяснението? Ми ти като не можеш да излизаш заради детето, искаш сега и аз да не излизам, виж начи каква си егоистка.
На почивки мисля, че 2 пъти дойде с нас, първия път правеше скандали всеки ден и след 3 дни се прибрахме; втория път имаше негови приятели в съседно градче и излизахме с тях, та се изтрая почивката.
И пак казвам, аз в тази ситуация си бях наредила живота, така че да съжителствам с него като с фикус. Работех си, гледах си детето, имах си приятелки мами, ходехме си на море с детето и моя приятелка, въртях си домакинството и така. Мислила съм си и за развод, разбира се, ама някак си не ми се виждаше достатъчно, а и мисълта тепърва да тръгна по срещи и да търся тръпки направо ме изпълваше с ужас.
Вече с изневерите нямаше как да останем заедно, то не знам какъв човек трябва да си, за да търпиш и постоянно някоя девойка наоколо на всичкото отгоре. Тогава вече си тръгнах с идеята, че ще си остана сама с детето, няма да търся нов партньор, стресират ме тези тръпки мен.

Ето, за някои жени - до изневяра всичко е поносимо. Всеки си знае докъде са границите на собственият му толеранс и не е особено полезен, като прехвърля свои решения другиму.

Е, за някои и с изневяра е допустимо. Наистина сме различни и всеки трябва да слуша накрая себе си.

Бърди, ако не бяха изневерите, щеше да си причиниш това, което описваш, за цял живот, така ли? Би ли пожелала този начин на живот на друга жена и ако -да, защо? Търсенето на друг мъж, съвсем не е задължително, ако жената е финансово независима.

Аз бих си го причинила, ако съм с едно или две деца в пубертета, докато пораснат до 18-19 годишни. После развод. След това, през което минах с големия ми син, бих го направила - честно.

Таф, на абсолютно никой не го пожелавам, аз и половината не съм описала. Написах го само, защото срещнах много постове в смисъл "абе не е възможно чак съвсем нищо да не подхваща".
Аз най-вероятно щях да си остана така, да, просто защото, както казах, някак си го бях нагодила живота, имах си среда, детето поизрастна (в смисъл, беше на 6, не беше вече бебешко-градинска възраст) и някак вътрешно си бях решила, че това ми е живота.
Знам обаче и после колко тежки години изкарахме с детето след развода, заради простотиите, които натвори баща му (те и продължават де, ама той вече е голям, пък баща му е в Америка, та два-три пъти в годината са вече дразненията) - и затова наистина, честно, с ръка на сърцето, не мога да кажа кое е по-малкото зло в случая на Савина.
Плюс, кроткото ми, супер добро дете, си изтрещя като по учебник в периода 14-17 години и само си представям какво я чака с двамата.
Не знам, трудно решение е, много.