Деца от всички страни, добре сте дошли-8!

ЧРД на Тим! Пожелавам му много здраве, щастие и всичко най- хубаво!
Бибит, браво на голямото ти момче! Много добре нарисувано!
Якамоз, ти само 1 детенце ли имаше?( бебенце). На мен също ми отне време да си създам контакти тук, специално в селото, в което живеем. Още от началото имахме приятели, но те живееха/живеят по др. градове и не се виждахме често. Бибит добре е предложила за бебешките групи, и аз ходех на такива( по-редовно с 1- то бебче). Сприятелих се случайно с една полякиня покрай Кирил(1-то дете) и нейното момченце. Тя не ходеше на бебешки групи. Бутахме ги в колички, после играеха заедно като мънички, сега са заедно във 2-ри клас и приятели. За нашето запознанство проявих инициатива аз. Тя седеше с количката и аз отидох при нея и и казах, че има бебешки групи, ако иска може да идва и така се запознахме. Тя не идваше, но станахме приятелки. Като бях с Борис в майчинство бях доста несоциална, но ми харесваше така. Тогава повечето ми приятелки и познати работеха( вкл и горепосочената) и се виждах рядко с някоя от тях. Разхождах се често само с него, но пак бяхме много често навън. После като тръгнаха на ДГ двамата и разни спортове и активитети постепенно започнах да се " социализирам" пак. Последните ми работи също са били все сред доста хора ( фабрики и ДГ) и сега познавам много хора. Като гледам някои други майки, сигурно изглеждам доста социална отстрани. Но понякога обичам да бъда сама или само със семейството си.
За всичко си трябва време. А ако искаш приятелки - можеш сама да проявиш инициатива и да се изненадаш приятно.

Да, аз знам как става, но тук няма много къде да се излиза. Сега зимата и в паркът няма много хора и е много пусто. Тук няма много детски площадки, реално е само една свястна и не ми е много удобна, освен това затваря в 17 ч.

Честит рожден ден на Тим! Здрав,щастлив и все така устремен да е!
Бибит,браво на момчето чудесно се е справил! Тук много говорят в училище и в къщи обсъждаме,но имам чувството,че Американците много неглижират проблемите въпреки всичко.
Якамоз,търпение.Всичко ще се подреди.Зимата наистина е по-трудно особено ако не искаш да се завираш в затворени помещения предив болестите. Дъщеря ти ходи ли сега на училище? Има ли приятелчета за които да говори често.Не е гаранция ,че ти ще си паснеш с майките,но трябва да опиташ. Какво помага в твоя случай е да не мислиш за миналото.Преместили сте се за добро,намери позитивите и не се връщай да сравняваш. Покани на първо време стри познати да ви гостуват.До колкото разбрах сте само на 1 час път от предишното място.Не се налага дори да има приспиване.МОже ти да се организираш и гостуваш на стари познати. Децата се адаптират много бързо,мисля,че като видиш как те се оправят и им помогнеш да се адаптират и ти самата ще свикнеш.Поне докато не тръгнеш на работа и да намериш само твоя среда и да не се съобразяваш с останалите членове на семейството.ИНаче тук има групи за майки местни в социалните медии.Може да се включиш в някоя така.Аз изваждам много позитиви от тях.С времето информация и с училището.
АЗ лично имах чудесна среда на старото място,на 40 години изобщо не ми се започваше отначало.Децата ми израстнаха с едни доста близки хора и голямо Бг общество.ТОва им липсваше тук.Някак не исках да се чувстват различни или пък да се обезличават,за това се присъединих към БГ училището. Не казвам,да направиш това.Всеки има идея дали да ориентира децата си в тази посока или не.На мен ми липсваше.Не ,че не посрещам и американци,но ми липсваше БГ връзката.Намерих я.Тук Българите не са концентрирани на едно място.С някой сме на 1 час разстояние.Преобладават момичетата на възрастта на моите момчета,но изглежда,че за сега не е проблем да са и сред момичета.Намирам го дори за доста полезно. Дано съм ти била полезна! Успех с адаптацията! Преди всичко трябва да си настроиш мислите.

Калалили, да така е. Най-важна е нагласата. Аз постоянно мисля колко ми липсва старото място, как като излезнех винаги имаше с кой да си кажа две приказки. Вечер винаги имах приятели в парка с които да си говорим. Тук парка не е така посещаем и това ми е голям негатив. Голямата ходи на градина да, но за сега с никой не мога да се заговоря. На мен не ми липсват българи, в смисъл нямам против да общувам с тях, както падне. Училището ми е много далеч. Предполагам не колкото на теб де, но трябва да се прекоси целия град. Ние се виждаме със старите приятели, но само уикендите. На мен ми липсва старото ежедневие. Липсва ми място където да прекарвам дните извън къщи. Сигурно ще се оправя де. Просто на предното място много бързо се адаптирах, сега ми е голямо терсене, но може и от възрастта да е.

Аз пък както искам гости ,така и си търся почивката после. Но  истината е, че дори и най- близките да са ти, в един момент си искаш твоето си, да си влезеш в своя стереотип и навици.

Бибит, браво на момчето ти! Аз помня по времето на комунизма още, може би да съм била 4 или 5 клас ни говореха много за опазването на околната среда и бях нарисувала едно плачещо земно кълбо, замърсено от пушеци, заводи, и т.н.
 
По въпроса за бързата адаптация хората сме много различни. Например майка ми и баща ми- ами хора, които не могат да си представят да променят нещо в живота си, свикнали със старите си вещи, живяли  на едно място цял живот, дори не могат да си изхвърлят едновремешните мебели, купени от "Палатата на бита", който помни този магазин. И не е причината, че са възрастни вече, просто са такива хора. А аз съм точно обратното на тях. Където ме посадиш, там никна. Много бързо свиквам и с хубавото и с лошото. Искам да сменям, да променям, да опознавам нови места, нови хора, , нови градове...Не държа да се събирам с българи, имаме тук познати такива, но не си пасваме с всички. Усещам една дистанцираност от страна на канадките, но пък се събирам с приятелки от Джамейка, Индия, Корея, Албания, Турция.

Якмоз, пожелавам ти бързо да свикнеш на новото място! със сигурност ще срещнеш нови хора, с които ще си паснеш!

Якамоз, твоят бебок не стана ли на годинка вече? Не си се похвалила, ама като се замисля, вече трябва да е направил годинка.

Не знаех, че има детски площадки, които се затварят след определен час. 17 часа ми се струва странно време за затваряне на площадка. На нашите има единствено табели след 20 часа вече да не се вдига шум, все пак наоколо е жилищен квартал, хората си искат спокойствието.

Аз съм минала по сходен път като Якамоз и знам, че не е проста работа да си харесаш новото местожителство, но търпение и инициатива са решението.
От големия град, където имах прекалено интензивно ежедневие, куп познанства и почти никакво свободно време, попаднах в малкия град, където решихме да се съберем на едно място с бъдещия ми съпруг(че водехме години наред връзка от разстояние). За мен промяната бе драстична, и откъм професионални перспективи далеч не позитивна. Почна се безкрайно търсене на работа по специалността, липса на среда , освен ММ. Записах се на курс по английски, компанията ми бяха куп пенсионери, много мили, ама ...
След доста време започнах да работя, ама в друг град, на 150 км от ММ. Попаднах в мил колектив, добре ми се отрази.
После дойде първото дете на бял свят и отново се почувствах изолирана. Бях ни записала на бебешкки масаж- мен и детето , там създадох 1-2 повърхностни познанства. Чак след първата годинка увеличих контактите покрай детето- детска група, контакт със съседката с малкото дете... и се почувствах и аз човек.
Децата са задвижващ мотор са нови запознанства- ако успееш да ги създадеш.
Ако ги нямаш тези контакти, чувството за изолация е много изострено.
Така че решението е в търсенето на контакти по някакъв начин, покрай децата.
Опознайте и новата си "родина", за да я заобикнете. Със сигурност предлага повече, отколкото човек предполага.

Брех, роман изписах.

Бибит, да на годинка стана ноември. Не знам дали съм писала тук, тези седмици бяха доста натоварени с обзавеждането и тн.
Тук всички общински паркове се затварят в определено за сезона време. Зимата в 17,лятото в 19 примерно. Ако площадката е в парка и тя остава затворена. Тук има още две площадки, едната ми е доста далеч, на другата ходим, но е доста тъпа и освен това и двете са до улици. Естествено има къде по-лоши неща, но ние буквално живеехме в парка и естествено сега ми е трудно да свикна. Сигурно ще се подобрят нещата, сега уж строят някаква нова част до нас и ще има някакви дървета, дано направят и детска площадка въпреки че се съмнявам. Дано не ви звуча като мрънкало.

Якамоз,сега търсиш площадка,защото са ти малки децата,но с времето приоритетите се променят. Аз много обичах и още е така да обикалям в гората та дори и в полето. Много по-спокойно и безопасно ми беше с две луди глави.
Колкото до БЪлгарите ,тази тема сме я обсъждали и преди.Аз съм писала,че нямам непременно предпочитания да са Българи приятелите ми ,а и като на всякъде ,не си пасваш с всеки,отделно и избора е много по-тесен,но е начало. Различно е когато с децата са имал вече среда и се преместиш на по-късен етап от това да започнеш всичко от начало без деца. Правила съм и двете и определено има много повече "спънки" с децата.Тук също има паркове които затварят след определен час през зимата и лятото. Реално 5ч. сега е тъмно така или иначе.
Колкото до гостите,аз каня такива без преспиване и въобще не са ми драма.С нощувка е много ангажиращо за цялото семейство и не бих си го причинила.Просто не сме на по 20г. и има значение.
Ние получихме репорт картите за втората четвърт и двамата се справят блестящо. Вчера в друго училище водих изпитите на 2кл и Предучилищна и ми е интересно да виждам нивото на моите спрямо други деца и виждам позитиви отново от паралелното учене на двата езика. Определено са им от помощ,когато вече знаят на другия език нещата.Примерно големия в БГ училището учат за съществителни,глаголи,прилагателни и т.н. и в английския вече са ги взели и само му превеждам кое кое е и се справя без проблем. Малкия обърква на моменти някой букви,но с практиката ще свикне.

Аз обичам и с преспиване, наистина много ми е приятно и се надявам някой ден да си вземем къща и постоянно да имаме гости. Може да направим нещо като b&b   На децата също им се отразява добре като има хора. Струват ми се по спокойни.
За площадките е така, но аз и преди децата обикалях много с кучето. Тогава търсих пък кучешки поляни. За мен не е проблем ако е тъмно и паркът е осветен. Лятото също затварят като се стъмни, което за мен е абсурдно. Не казвам че не трябва да се затваря нощем, но не и в 20 часа лятото.
Този парк при нас е тип гора, мм много го харесва, аз не чак толкова за момента. Може би лятото ще се променят нещата като се оживи малко. Също не ми харесва, че на влизане трябва да изкачиш един хълм. Алеята е засипана с чакъл и е много трудно да се избута детска количка до горе. Може би наистина сезонът има значение защото като избрахме мястото беше лято, а сега е зима и виждам само негативите.

Привет дами!

Благодаря за поздравленията за РД на Дзвер. Ние бяхме една седмица на път ( не смея да го нарека почивка 🤪 ).
Бяхме на Балтийско море и посетихме малко севера. Ние рядко ходим натам. Миналия път беше преди 5г, като се връщахме от Норвегия, но тогава Дзвер беше в ужасна фаза и от Хамбург видяхме само дока, защото заведахме дивака на плаж да се вихри 😏
Хареса ми, друга архитектура, друга атмосфера, само този вятър ме побърква...

РД празнувахме скромно с шоко торта за закуска.
Той си избра един детски център да празнува с гости и днес ще резервирам. Откак ходи на училище, празнува по-късно, защото през ваканцията децата не са тук.

А добре понесе пътуването. Не си спомням с Дзвер да съм имала толкова често проблем с омазването на път. Всеки Божи ден А правеше номер две в колата и явно от позата, всичко излизаше, тя омазана до ушите и все на места, където няма къде да я почистя, ерго в колата 🤮
При ситен ръмеж и ураганен вятър , трябваше да я събличам гола 😒
Върха беше вчера на връщане 🤮
Спряхме на паркинг с тоалетни, но тази за инвалиди ( обикновено там има място за повиване) беше заключена. Пак в колата я сменях, защото беше и 2С , валеше и пак ураганен вятър 🤐 Ужас просто.
А не е от памперсите, 3 марки сменихме. Проблемът е само в кошчето за кола. Ако е в количката или леглото - няма проблем.

Къщичката беше точно до кораба.

Хубаво сте направили, че сте се разходили, видели сте друг свят и сте се махнали от ежедневието! Студените сезони не са за предпочитане за разходка на Северно или Балтийско море, но добре, че в момента няма истинска зима и се издържа някакси. Преди доста години попаднах в Росток, на Балтийско море, хванахме студ, минусови Т, морето беше замръзнало покрай камъните и на брега беше ужас, разходка по-дълга от 15-20 минути беше невъзможна за мен, замръзваха ми устните.
Ние мислим дали не отидем за великденската ваканция на Северно море, но ММ трябва да види как ще е с отпуската. А  аз се чудя да не попаднем на кофти време и разходката по бреговете да стане мисия невъзможна.
А наакани до шията памперси и трудната им смяна на път е класика в жанра!

Якамоз, хубав изглежда парка ви!

Вчера с децата участвахме в една онлайн-инициатива да се броят зимните птици. 1 час се наблюдават, отбелязва се най-голямата бройка, която виждаш накуп, за да се избегне погрешно преброяване. Децата участваха с желание. Ние си имаме няколко постоянни синигера , червеногръдки(разучили сме ги ), някои от птичките ни са от години в нашата градина, така че големи изненади нямаше, но беше приятно занимание. На голям Бибитко му взехме за Коледа уред за измерване на вятъра, така че извършихме и метеорологични наблюдения.

Бибит, ние не бяхме на “открито” море, а в залив. Нито вълни имаше, нито на море миришеше. Обаче беше пълно с хора 😳, едвам се движех с количката по стъргалото.
Лятото сигурно ще е ужас 🥺

Браво за птиците.
При нас малко има. В полето обаче зимуват щъркели. Влиза до Райн, пак в полето съм виждала над 50 лебеда.
Какво друго лети - незнам....

Тити, рожденик имаш! Да е здрав, щастлив и игрив!

Ася, не мога да кажа , че изобилства от птици, около нас има много зелени площи, големи дървета, много храсти, така че има местенце за гнезденце.
Днес са излезли резултатите от преброяването в нашата провинция, имало е голямо участие и според данните бройката на птиците е по-добре от очакваното.

Ася, малко отчет от курса по роботика на голям Бибитко, нали те интересуваше:

Днес голям Бибитко трябваше да носи Библия в час по етика, щели да правят някакви сравнения, миналата седмица им казали, той си спомни вчера. Имаме Библия само на български, подарявана ни е, той реши да я покаже в у-ще. Дотук добре, но днес се оказало, че всички деца забравили за задачата да донесат Библията, учителката и тя се оказала без Библия, така че единствената, която имали подръка била нашата на български. Учителката казала, че е учила руски (сигурно идва от ГДР-то) и решила да напише думата "библия" на дъската, гледайки образеца, но объркала "И"-то с немкото N, Бибитко я поправил.

Здраейте дами,

Честита Нова Година, макар и със доста закъснение. Да сте много здрави, щастливи и година изпълнена с емоции.

Казват хората нова година, нов късмет. Но за нас нещата не тръгнаха добре. Мм трябваше да си смени работната кола. На 30 декември взехме нова, и на 2 сутринта гледаме капачето на калника, където се закача въжето е отворено. Той каза, че само не може да се отвори, някой го е бутал. На следваща сутрин гледаме десия мигач изваден, дясна лампа счупена и ритнат калник. Звъним на счетоводителя да ги питаме какво да правим, после снимки, формуляри на полицията попълвахме. Постреснахме се, явно някой е набелязал колата, на 3 ден след като я купихме се случва . След това реших да се правяна дедектив, няколко нощи дебхаме на прозореца и няма раздвижване. Предната седмица тръгва мм за работа и какво да види десен прозорец счупен и открадната навигацията, радиото всичко на едно. Хайде пак проблеми, документи, застраховки. После докато намери коя фирма да смени сръклото пак зор. Направо съм луднала да наблюдавам паркинга с колите, кой слиза, кой се качва. Един комшия каза, че е чул аларма излязал, 3:15 е било и видял двама да бягат. Извинявам се, че така се отплеснах с нашите проблеми.

Ваканцията мина, децата почнаха и 3 седмици ще имат изпити сега за приключване на срока. Бабата и нея изпратихме, вече си влизаме в ритъм с училище, тренировки, режим.
Всяко дете от класа на баткото трябва да си избере някаква тема и да я презентация с пауърпойнт. Той си избра да пишем за Втората световна война. Почти сме написали вече темата, но не мога да намеря от къде са сваля снимки за войната, за да ги прикачим към презентацията. Нещо да ме посъветвате от къде да намеря такива снимки за сваляне 🤔. На 13 февруари е неговия ред и до тогава трябва да сме готови с темата.
За сега няма нищо интересно, 2 седмици все с колата сме се занимавали.

Нова година мина спокойно при нас, децата рано заспаха. Даже не се и събудиха от фоерверките. Ние към 1 часа си легнахме.

Плами много неприятно това с новата кола. Аз мислих, че живеете в къща и си паркирате пред вас. Дано не се случва повече.
Безплатни снимки без авторски права може да откриеш в Pixabay ето линк със снимки за 2 световна война
https://pixabay.com/sv/images/search/andra%20v%C3%A4rlds%20kriget/
Все пак е хубаво в референциите да напишите източника.
Успех с презентацията !