Не търся, не питам, не гледам, не следя, старая се да не мисля за човека, запълвам си времето с всевъзможни други активности, контактувам с хора и не играя никакви игрички, не се старая нито да впечатля, нито да ядосам или да удрям шамари на другия човек, да го "възпитавам" и "обучавам" с "уроци". Дори не съм разсъждавала на плоскостта "вина - невинност", а за отмъщения - и дума да не става.
Баста и толкоз. Всеки по пътя си. Вдигам си шапката. Който- откъдето и т. н.
Трябва да ви кажа, че тъй е и чисто, и лесно, и най-малко затормозяващо за всички засегнати.
Препоръчвам горещо. Знам, че не е за всеки. Хората сме различни. Има такива, които пък си умират да натриват носове, да насаждат уроци и да мъстят. Добре е обаче да се опита, поне. Нещата си идват на местата така бързо и леко и човек не носи излишен товар в душата си.