...На тези години – 40, отдавна ми е минало времето да се изживявам като влюбена ученичка с пърхащите пеперуди, но точно така се чувствам. Детински работи. Знам, че това е един непознат човек, виртуален, е виждали сме се на снимки. Но ме кара да се чувствам невероятно, желана и обичана. Никой мъж не ми е говорил по този начин, да ме успокоява, да пита как съм, дали съм яла, дали ми е топло, такива работи. Знам, че няма да посмея да се видя с него на живо. Не искам да си развалям семейството. Но в момента се чувствам като предател, аз реално в главата и сърцето си изневерявам. Пробвах да спра, казахме си, че спираме с това писане, е, два дена, на третия пак. В един момент мисля, че трябва да спрем, в следващия си казвам, че не мога. Искам ли, мога ли, не знам, много съм объркана.
За мен изневярата включва задължително физическо "съвъкупляване". И като така, не виждам нищо лошо с това виртуално общуване.
Само че въпросът е защо имаш нужда от него. Значи нещо много силно ти липсва в семейството ти. Никой не те успокоява, не те пита как си и какво правиш, не се интересува искрено от теб. За теб проблем е виртуалното общуване с непознат, за мен - защо го правиш.
А за пеперудите, повярвай, случват се и във възраст, когато хората вече "не могат". Видяла съм го, чудила съм се, затова го пиша. Сърце пусто...
