https://www.facebook.com/notes/flor-kerimera/en-la-piel-de-sanca … /464791647763064/
От Флор Керимера - Испания
Превод от испански - Теменужка Христова
ДА ВЛЕЗЕШ В КОЖАТА НА САНДЖАР ЕФЕ
Скрит текст:
Казвам се Санджар Ефе. Може би вече си ме виждал или си чул да говорят за мен. Някои твърдят, че ме познават добре, едни ме обичат, други ме презират. Но всъщност могат ли да ме познават добре, когато дори аз самият не се познавам? Лесно е да съдиш някой от своята гледна точка. Трудността идва от това да умееш да влезеш в кожата на този човек и да проумееш, че неговият живот не е толкова прост, колкото си го представяме.
Епизоди 1 и 2
Животът ми е като този на който и да е човек, от което и да е място, макар да не вярвам, че в света съществуват еднакви хора. Всеки човек е уникален и някъде по света съществува неговата по-добра половинка заедно с половината от душата му. Когато този някой се появи в живота ни, тогава ставаме пълноценни.
Роден съм, отраснах и винаги съм живял на едно място - в областта на Бодрум, която принадлежи на района в Мугла, заедно с майка ми, Халисе, сестра ми Зехра и брат ми Яхя. Баща ми почина преди години. Мога дълго да ви говоря за семейството си, но сега предпочитам да проследите моята история. Това е най-добрия начин вие да ме опознаете, а аз да разбера сам себе си.
Моята история не би я имало, ако я нямаше Наре. Тя е другата половина на душата ми и двамата заедно сме един живот, една съдба. Като една птица и нейните криле, аз не мога да се движа без нея и тя не може да лети без мен! Познаваме се от деца, идваха всяко лято през ваканцията на село. Баща и е посланик и семейството пътува по цял свят. Наре е била в много страни, а аз до единайсетата си година бях посещавал само Мугла.
Разликата в социалните класи не ни пречи да бъдем приятели, а с годините приятелството постепенно се превърна в любов. Толкова много ми липсва! Живея в очакване на лятото, за да я видя. Наре изпитва същите чувства към мен, но баща и никога няма да приеме сина на един обикновен работник. Нямам нищо ценно да и предложа, освен любов и защита. Нямаме тайни, няма лъжи. Тя знае всичко за мен, аз и вярвам безрезервно и остава да реализираме мечтата си и да станем едно цяло завинаги!
Когато сме заедно? Светът спира да се движи, да съм с нея е прекрасно! Майка и е починала и сега повече от всякога искам да бъда до нея, затова, макар че баща и ще бъде разгневен, ще се оженим. Всичко съм планираш, ще заминем далеч от тук? Никой няма да попречи на щастието ни. Никога не съм докосвал друга, дори не се осмелих да целуна устноте на Наре и няма да го направя, докато ме се оженим.
Нямам пръстен, с който да поискам ръката и, няма и да коленича(това не е по моята част). ”Аз коленича само, когато танцувам Зейбек”. Обаче Наре е донесла две миди, които образуват ангел (Мелек). Тя каза, че това ще бъдат нашите обетни пръстени и че един ден ще разкаже историята на нашата любов на дъщеря ни, която ще наречем Мелек.
Най сетне дойде денят, в който ще се оженим. Сватбата ще бъде утре, но аз имам изненада за нея в нашата колиба. Написах на ствола на маслиновото дърво “Наре на Санджар”, като доказателство за нашето съчетаване, това ще бъде нашата сватбена книга. Също така завързах червената панделка на кръста и, защото сега аз ще съм нейното семейство.
Ако щастието се изразява в моменти, това би бил най-щастливия ден от живота ми. Но така, както съществуват любовта и радостта, в живота има и болка, и омраза. В една единствена нощ целият ми свят се срути, смачквайки ме под себе си като най-клетият нещастник. Цял живот бленувах денят, в който щяхме да слеем съдбите си, внезапно всичко се превърна в ужасен кошмар. Наре ме излъга, била е с друг преди мен. Не ми каза нищо, скри това до нашата сватбена нощ. Знаеше, че никога не съм поглеждал друга, знаеше, че се пазя за нея, знаеше, че съм човек израстнал на село и възпитан в традиции. За мен тя беше чиста, невинна, неспособна да ме излъже или измами. Не съм човек, скитал по света, но тя повярва, че съм толкова невеж, та да не забележа измамата и или пък, че ще замълча, защото баща и е посланик. Тя разкъса сърцето ми, вече я няма “Наре на Санджар”. Каза ми, че доведеният и брат, Акън, я е насилил, че не ми е казала преди това, за да не се превърна в убиец, но не вярвам на нищо, което ми говори. Единственоят убиец е тя, уби ме с предателството си и аз никога няма да и простя. Тя умря за мен и “Санджар ЕФЕ е мъртъв за Дъщерята на посланика”.
Измина една година, откакто Наре изчезна. Всеки ден през тази година съжалявах за това, че я презрях в онази мощ, затова реших да отида в Черна гора да говоря с нея. През цялата година работих денонощно, за да спестя пари за паспорт и билет. Единственото, което искам е, да я видя, да я изслушам, да я накарам да ми прости и заедно да забравим всичко, което изстрадахме през изминалата година.
Намерих къщата, но Наре я нямаше, само посланика и онзи нещастник, доведеноят и брат бяха там. Отчаяните ми викове из цялата къща, не накараха Наре да се появи, а безсрамния и баща се осмели да ми предложи пари. Не искам парите му, само искам да видя Наре. Акън каза, че е заминала с новото си гадже за Швейцария и че ме е забравила, но не му вярвам. Способен съм да ги убоя, ако не ми кажат къде е Наре. Толкова съм отчаян! Искам да я намеря, да и кажа колко съжалявам, че и вярвам, обичам я и да прося извинения за всичката болка, която и причиних с отхвърлянето и. Настоявах, че няма да си тръгна бе да видя Наре и накрая Акън реши да и се обади по телефона. Ако моят свят досега беше обвит в пламъци заради отчаянието ми, гласът на Наре, наричайки друг “Любов моя”, го изпепели тотално, оставяйки дълбока рана в душата ми, която никой не можеше да излекува.
Изминаха осем години, откакто бях в Черна гора да я търся. Плюх на сърцето си, заклех се, че никога повече няма да произнеса името и, забраних да се споменава за нея в къщи, от близките ми. Но Каврук не разбира от дума, написал една легенда, която разказва за една пъстра птица, която полетяла надолу от скалите, в нощта, в която изчезнала. В сърцето ми гори рана, която никой не вижда. Когато се нуждая да поуспокоя болката, отивам с Гедже при колибата. Там мога да плача с часове, Гедже е единственият свидетел на сълзите ми и ма моето отчаяние!
Превърнах се в богат и влиятелен човек. Мъж, който се интересува само от семейството и работата си. Любовта вече не съществува за мен, никоя жена не заема мислите ми. На мястото ма сърцето ми се намира една каменна птица, която удря всеки ден, карайки органът, намиращ се там да кърви. Клюнът на тази птица е като нож, забит в гърдите ми и ако някой опита да го извади, сякаш хвърля сол в раната. Да слушам легендата на Каврук още повече увеличава болката и яростта ми. За мен сега съществуват само омраза и презрение, заместили онази голяма любов, която някога изпитвах. Парите и властта не можаха да премахнат горчивината, която вледеняваше душата ми, но ми помогнаха да изградя около себе си ризница, която не позволява на никой да види кървящата ми рана.
Вече ме съм невинният младеж, който някога вярваше в любовта, но имам семейство и задължения към традициите. Трябва да се оженя, защото майка ми няма да ме остави на мира докато не го направя. Тя ще избере жената, за мен е без значение коя ще бъде. Сватбата ми ще бъде като да присъствам на погребението си, и без това от години съм “мъртъв”отвътре!
Мислех, че с моето “Да” съм изкопал гроба си. Но истинският ми гроб се зейна в момента, в който коленичих, танцувайки зейбек и я видях да стои пред мен! Не можех да произнеса нито дума, не можех да помръдна и да се изправя. Дори дъхът ми спря, когато тя произнесе “Доведох дъщеря ти, Санджар Ефе”. Да обясня какво чувствам в този момент е невъзможно, няма подходящи думи, които да обрисуват въртележката от чувства, омраза, ярост, любов, радост, мъка, болка... Тя припадна в ръцете ми и очите на момиченцето срещу мен ме молят за помощ, която не мога да откажа. Защо е дошла след толкова години? Как така имам дете? Защо в деня на сватбата ми? Малко ли и се струва болката, която ми причини предателството и? Защо отваря отново тази жива рана, която ме убива бавно с всеки изминал ден?
ДНК пробата потвърди, че имам дъщеря. Тя се казва Мелек. А майка и я е крила от мен през всичките осем години, през които не знаех за съществуването и. Сега е мой ред. Искам дъщеря ми да е до мен, да я отгледам, да я обичам, да я защитавам. От майката не искам нищо, само да изчезне !
Дъщерята на посланика ми предаде дъщеря ми без условия. След самотата на изминалите години, направи нещо прекрасно, което ще запълни празнината в мен и ще успокои болката ми. Още не е съмнало, а приятелят ми, Гедиз, с когото сме като братя, дойде в къщи с новината, че Тя ще се самоубие. Каврук предположи къде може да е и хукваме към колибата. Признавам, че сърцето ми престана да бие в мига, в който я видях да стои на върха на скалите, готова да скочи. За щастие нещо я накара да се откаже в последния момент. Втурнах се с колата след нея, за да и поискам обяснение. Чувсвам, че крие нещо лошо, но колкото и да настоявам, тя отказва да говори. Гедиз предлага да и помогне, не разбирам какво планира; той най-добре от всички знае моята история и отчаянието ми. Тогава защо и помага? Защо не я оставя да си върви и толкова? Защо Тя искаше да се самоубие? Какво се е случило в Черна гора, че я е накарало да се върне след толкова години? Откакто Тя се върна, животът ми се превърна в още по-голям ад. Когато е пред мен, каменната птица в сърцето ми забива още повече човката си и я върти жестоко. Боли ме да я виждам, да чувам гласа и, но в същото време, щом е наблизо, в ума ми се прокрадват спомените за това, колко я обичах, за нейната нежност, усмивката и, погледа и щастливите моменти, които имахме заедно!
СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ
Епизоди 1 и 2
Животът ми е като този на който и да е човек, от което и да е място, макар да не вярвам, че в света съществуват еднакви хора. Всеки човек е уникален и някъде по света съществува неговата по-добра половинка заедно с половината от душата му. Когато този някой се появи в живота ни, тогава ставаме пълноценни.
Роден съм, отраснах и винаги съм живял на едно място - в областта на Бодрум, която принадлежи на района в Мугла, заедно с майка ми, Халисе, сестра ми Зехра и брат ми Яхя. Баща ми почина преди години. Мога дълго да ви говоря за семейството си, но сега предпочитам да проследите моята история. Това е най-добрия начин вие да ме опознаете, а аз да разбера сам себе си.
Моята история не би я имало, ако я нямаше Наре. Тя е другата половина на душата ми и двамата заедно сме един живот, една съдба. Като една птица и нейните криле, аз не мога да се движа без нея и тя не може да лети без мен! Познаваме се от деца, идваха всяко лято през ваканцията на село. Баща и е посланик и семейството пътува по цял свят. Наре е била в много страни, а аз до единайсетата си година бях посещавал само Мугла.
Разликата в социалните класи не ни пречи да бъдем приятели, а с годините приятелството постепенно се превърна в любов. Толкова много ми липсва! Живея в очакване на лятото, за да я видя. Наре изпитва същите чувства към мен, но баща и никога няма да приеме сина на един обикновен работник. Нямам нищо ценно да и предложа, освен любов и защита. Нямаме тайни, няма лъжи. Тя знае всичко за мен, аз и вярвам безрезервно и остава да реализираме мечтата си и да станем едно цяло завинаги!
Когато сме заедно? Светът спира да се движи, да съм с нея е прекрасно! Майка и е починала и сега повече от всякога искам да бъда до нея, затова, макар че баща и ще бъде разгневен, ще се оженим. Всичко съм планираш, ще заминем далеч от тук? Никой няма да попречи на щастието ни. Никога не съм докосвал друга, дори не се осмелих да целуна устноте на Наре и няма да го направя, докато ме се оженим.
Нямам пръстен, с който да поискам ръката и, няма и да коленича(това не е по моята част). ”Аз коленича само, когато танцувам Зейбек”. Обаче Наре е донесла две миди, които образуват ангел (Мелек). Тя каза, че това ще бъдат нашите обетни пръстени и че един ден ще разкаже историята на нашата любов на дъщеря ни, която ще наречем Мелек.
Най сетне дойде денят, в който ще се оженим. Сватбата ще бъде утре, но аз имам изненада за нея в нашата колиба. Написах на ствола на маслиновото дърво “Наре на Санджар”, като доказателство за нашето съчетаване, това ще бъде нашата сватбена книга. Също така завързах червената панделка на кръста и, защото сега аз ще съм нейното семейство.
Ако щастието се изразява в моменти, това би бил най-щастливия ден от живота ми. Но така, както съществуват любовта и радостта, в живота има и болка, и омраза. В една единствена нощ целият ми свят се срути, смачквайки ме под себе си като най-клетият нещастник. Цял живот бленувах денят, в който щяхме да слеем съдбите си, внезапно всичко се превърна в ужасен кошмар. Наре ме излъга, била е с друг преди мен. Не ми каза нищо, скри това до нашата сватбена нощ. Знаеше, че никога не съм поглеждал друга, знаеше, че се пазя за нея, знаеше, че съм човек израстнал на село и възпитан в традиции. За мен тя беше чиста, невинна, неспособна да ме излъже или измами. Не съм човек, скитал по света, но тя повярва, че съм толкова невеж, та да не забележа измамата и или пък, че ще замълча, защото баща и е посланик. Тя разкъса сърцето ми, вече я няма “Наре на Санджар”. Каза ми, че доведеният и брат, Акън, я е насилил, че не ми е казала преди това, за да не се превърна в убиец, но не вярвам на нищо, което ми говори. Единственоят убиец е тя, уби ме с предателството си и аз никога няма да и простя. Тя умря за мен и “Санджар ЕФЕ е мъртъв за Дъщерята на посланика”.
Измина една година, откакто Наре изчезна. Всеки ден през тази година съжалявах за това, че я презрях в онази мощ, затова реших да отида в Черна гора да говоря с нея. През цялата година работих денонощно, за да спестя пари за паспорт и билет. Единственото, което искам е, да я видя, да я изслушам, да я накарам да ми прости и заедно да забравим всичко, което изстрадахме през изминалата година.
Намерих къщата, но Наре я нямаше, само посланика и онзи нещастник, доведеноят и брат бяха там. Отчаяните ми викове из цялата къща, не накараха Наре да се появи, а безсрамния и баща се осмели да ми предложи пари. Не искам парите му, само искам да видя Наре. Акън каза, че е заминала с новото си гадже за Швейцария и че ме е забравила, но не му вярвам. Способен съм да ги убоя, ако не ми кажат къде е Наре. Толкова съм отчаян! Искам да я намеря, да и кажа колко съжалявам, че и вярвам, обичам я и да прося извинения за всичката болка, която и причиних с отхвърлянето и. Настоявах, че няма да си тръгна бе да видя Наре и накрая Акън реши да и се обади по телефона. Ако моят свят досега беше обвит в пламъци заради отчаянието ми, гласът на Наре, наричайки друг “Любов моя”, го изпепели тотално, оставяйки дълбока рана в душата ми, която никой не можеше да излекува.
Изминаха осем години, откакто бях в Черна гора да я търся. Плюх на сърцето си, заклех се, че никога повече няма да произнеса името и, забраних да се споменава за нея в къщи, от близките ми. Но Каврук не разбира от дума, написал една легенда, която разказва за една пъстра птица, която полетяла надолу от скалите, в нощта, в която изчезнала. В сърцето ми гори рана, която никой не вижда. Когато се нуждая да поуспокоя болката, отивам с Гедже при колибата. Там мога да плача с часове, Гедже е единственият свидетел на сълзите ми и ма моето отчаяние!
Превърнах се в богат и влиятелен човек. Мъж, който се интересува само от семейството и работата си. Любовта вече не съществува за мен, никоя жена не заема мислите ми. На мястото ма сърцето ми се намира една каменна птица, която удря всеки ден, карайки органът, намиращ се там да кърви. Клюнът на тази птица е като нож, забит в гърдите ми и ако някой опита да го извади, сякаш хвърля сол в раната. Да слушам легендата на Каврук още повече увеличава болката и яростта ми. За мен сега съществуват само омраза и презрение, заместили онази голяма любов, която някога изпитвах. Парите и властта не можаха да премахнат горчивината, която вледеняваше душата ми, но ми помогнаха да изградя около себе си ризница, която не позволява на никой да види кървящата ми рана.
Вече ме съм невинният младеж, който някога вярваше в любовта, но имам семейство и задължения към традициите. Трябва да се оженя, защото майка ми няма да ме остави на мира докато не го направя. Тя ще избере жената, за мен е без значение коя ще бъде. Сватбата ми ще бъде като да присъствам на погребението си, и без това от години съм “мъртъв”отвътре!
Мислех, че с моето “Да” съм изкопал гроба си. Но истинският ми гроб се зейна в момента, в който коленичих, танцувайки зейбек и я видях да стои пред мен! Не можех да произнеса нито дума, не можех да помръдна и да се изправя. Дори дъхът ми спря, когато тя произнесе “Доведох дъщеря ти, Санджар Ефе”. Да обясня какво чувствам в този момент е невъзможно, няма подходящи думи, които да обрисуват въртележката от чувства, омраза, ярост, любов, радост, мъка, болка... Тя припадна в ръцете ми и очите на момиченцето срещу мен ме молят за помощ, която не мога да откажа. Защо е дошла след толкова години? Как така имам дете? Защо в деня на сватбата ми? Малко ли и се струва болката, която ми причини предателството и? Защо отваря отново тази жива рана, която ме убива бавно с всеки изминал ден?
ДНК пробата потвърди, че имам дъщеря. Тя се казва Мелек. А майка и я е крила от мен през всичките осем години, през които не знаех за съществуването и. Сега е мой ред. Искам дъщеря ми да е до мен, да я отгледам, да я обичам, да я защитавам. От майката не искам нищо, само да изчезне !
Дъщерята на посланика ми предаде дъщеря ми без условия. След самотата на изминалите години, направи нещо прекрасно, което ще запълни празнината в мен и ще успокои болката ми. Още не е съмнало, а приятелят ми, Гедиз, с когото сме като братя, дойде в къщи с новината, че Тя ще се самоубие. Каврук предположи къде може да е и хукваме към колибата. Признавам, че сърцето ми престана да бие в мига, в който я видях да стои на върха на скалите, готова да скочи. За щастие нещо я накара да се откаже в последния момент. Втурнах се с колата след нея, за да и поискам обяснение. Чувсвам, че крие нещо лошо, но колкото и да настоявам, тя отказва да говори. Гедиз предлага да и помогне, не разбирам какво планира; той най-добре от всички знае моята история и отчаянието ми. Тогава защо и помага? Защо не я оставя да си върви и толкова? Защо Тя искаше да се самоубие? Какво се е случило в Черна гора, че я е накарало да се върне след толкова години? Откакто Тя се върна, животът ми се превърна в още по-голям ад. Когато е пред мен, каменната птица в сърцето ми забива още повече човката си и я върти жестоко. Боли ме да я виждам, да чувам гласа и, но в същото време, щом е наблизо, в ума ми се прокрадват спомените за това, колко я обичах, за нейната нежност, усмивката и, погледа и щастливите моменти, които имахме заедно!
СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ
Прекрасно написано!
Само човек, който гледа не само с очите, но и със сърцето си този сериал - може така да вникне в това което е всъщност Санджар Ефе.
Предстоят му още много тежки моменти за да повярва на любимата си и да разбере, че не го е предавала никога.
Надявам се, че в крайна сметка Любовта да излекува сърцето и душата му!
и Теменушка
за хубавият преразказ!Чакаме продължението.
благодарности за трейлъра!
и за превода на Теменужка на фенския разказ 
