Стига със свекървите. Да поговорим за майките!

Ним,съжалявам,че стоят така нещата с майка ти,аз имам прекрасна май,явно съм късметлийка.Знам с колко трепет си купила нещо за бебето,защото и аз го правех непрекъснато докато бях бременна.Всичко бях взела предварително-дрешки,бодита,шишета и беше такава радост да си ги нареждам и представям бебето в тях.Това със суеверията е направо смешно,живеем в 21 век.Като родиш изобщо няма да имаш време за пазар,особено в началото и ако сега не вземеш най-важното,трябва друг да го избира и тогава къде отива тръпката и радостта от очакването.Не й казвай,избери си няколко бодита,ританки,чорапки и комплект за изписване да не забравиш-той е много важен.Изберете креватчето с мъжа ти и като родиш,докато си в болницата той ще го купи,но ще сте го избрали заедно.Количката може и после.Като ти пише и си спомних колко хубаво беше да обикалям бебешките магазини.Успех!

Ним, аз също дълго време не се разбирах с майка ми. Или по-точно казано - тя ми беше майка, а не приятелка. С нея споделях само неща, които знаех, че тя одобрява, и неща, за които няма да ми чете лекция, да ме упреква и т.н. Плачех много, най-често пред приятелки или сама. Ставаше ми тъжно как не ме разбира. Един ден не издържах и всичко, което таях с години и го написах в писмо. Какво ме обижда, какво ме наранява в нейното отношение. Как в конкретна ситуация е постъпила леля ми и как тя. Как тогава аз съм се вслушала в леля си и как от нейните думи - на майка ми - само ми е станало по-болно. Тя знаеше за какво говоря - присъства на разговора с леля. И т.н. всичко. Стана дълго писмо. Пишех и плачех. Сълзите ми бяха по писмото. Знам, че стана много сълзливо, но е чистата истина.
Един ден след поредния скандал просто го оставих на спалнята.
Тя го беше намерила вечерта и дойде да ме целуне. Прегърнахме се и си простихме. От тогава бих казала, че сме добри приятелки. Споделям всичко с нея и тя се старае да ме разбере. е, не винаги успява, но вече не крия от нея, когато ме нарани. А от както станах майка, я разбирам и по-добре. А и тя мен. Прие ме като голям човек. Промени се. Но началото беше поставено с онова писмо.
Моят съвет е - не плачи сама. Кажи и всичко или ако нямаш смелост и го напиши. Нека знае тя как се чувстваш ти.
Дано наистина успеете да се разбере и да я почувстваш като майка наистина.

Аз смятам, че не бива да оставяме горчилката в сърцата си.
Добре ще е да си простим и да приемем майките си каквито са, както и те да ни приемат такива, каквито сме. Защото всички сме човешки същества и никой не е съвършен.
Малко говорим с майките си, опитваме се да не ги тревожим и предизвикваме и те свикват с мисълта, че винаги са прави. А ние ги обичаме и страдаме, когато ни упрекват.
buba_katinka е постигнала равновесие написвайки писмо, други са успели с разговор. И правилно е да кажем на майките си защо сме наранени, защо плачем от думите им. Ако ни е трудно да говорим - да го напишем. Те са наши майки и ще разберат. Някои веднага, на други ще им е нужно повече време.
Нека да кажем на майките си колко много ги обичаме!

момичета.....
чета и си мисля как започваме да че учим да бъдем добри майки...

Момичета, много ви благодаря за подкрепата и съветите! Радвам се, че го има това място, за да споделяме! Благодаря ви сърдечно! 

не ми се пише надълго как не се разбираме с майка ми, но напоследък като че ли и двете започваме да проявяваме желание за "помирение". виждам в нея някаква малка промяна, сигурно и аз съм се променила по отношение на нея, защото дори ни става приятно да си ходим на гости и да си говорим и да се смеем. надявам се нещата да стават още по-добри и пожелавам и вас подобна случка

Тъжно и жалко! И нашите взаимоотношения са нещо такова. Нямах право да изразявам собственото си мнение, а аз винаги го правех. Не си показвах чувствата, защото след това ми се присмиваха и подиграваха. А е имало моменти, в които толкова съм искала да се гушна в някой. Най-гадното е като гледам как е при другите хора и ми става много тежко. Сега заради детето всички правят "мили очи" и ми говорят мазно, мазно. Чудех се на майка ми колко време ще и трябва да да си покаже истинското отношение - 5 дни. Беше за 5 дни при нас да помага за бебето и последния ден преди да си замине не издържа и си изпя репертоара - била съм лигла, глезла и т.н. Сестра ми цял живот ги е слушала и още го прави, а е на 24, почти не е работила и така са я дресирали, че не смее да мръдне по-надалеч. Изразиха мнение, че не трябва да работи, а мен ме пъдиха от вкъщи, когато бях на 18. Сега съм като пън, търся ги само в краен случай. С мъжа ми положението е аналогично. Не ги разбирам тия хора. Според една колежка, родителите си избирали кое дете ще ги гледа и за това се отнасят различно. Само не разбирам защо търсят как да ни умаловажат мнението и да покажат колко сме неправи в избора си.

да... и майките ни не са лесни... за съжаление! майка ми е много упорита и все си мисли, че каквото каже трябва да стане нейното. да определя как да се обличам, а със сестра ми сме на по 30 години  , поскарваме се за доста неща, защото не мислим по един начин, но по-лесно става сдобряването - не е като при свеки 

Винаги съм била по-близка са баща си /мир на праха му...вчера беше година откакто почина /, което не значи, че с майка ми не съм се имала, просто тя е по-нервна, но си ни обича, а баща ми беше душичка . След брака ми, детенцето ми, смъртта на татенцето ми ставаме все по-близки с времето - като приятелка ми е, с която мога да споделя всичко и за която знам, че каквото и да ми каже, ще е правилното решение

Благодаря ти Господи, че си ме дарил с майка-мечта.    Дори дишаме в синхрон
Но дали и моята щерка ще мисли един ден така за мен 

Подписвам се под това 

И се надявам и за моето/моите деца да е така един ден 

      Аз ли съм го писала това!?

С моята майка винаги сме били много различни, не харесвам поведението и любопитството и , също и желанието и да се меси.

Напълно те разбирам,защото съм в подобна ситуация.Предполагам,че вината не е само в майка ми,а и в мен,защото сестра ми умее да споделя с нея.От мен винаги се е очаквало да изпълня нейните амбиции,в повечето случаи без да се съобразява,дали това са и мои амбиции.За така нареченото споделяне все си мисля,че тя трябваше да ме предразположи по някакъв начин като майка,което така и не успя,въпреки че е учител и се предполага,че ще умее да работи с деца.При нас споделянето протичаше по следния начин:"Сядай сега тук,искам да знам това,това и това..."В редките случаи,когато измъкнеше нещо от мен,вместо да ме попита защо съм направила така,веднага решаваше,че съм направила глупост,повече да не съм посмяла,ще става така,както тя каже и т.н.В много случаи ме е било срам от нея,заради отношението й към приятелите и приятелките ми.Повечето според нея бяха болкуци и недостойни за мен,в редките случаи,когато съм канела някой вкъщи е показвала най-демонстративно отношението си,въпреки,че всички са съвсем нормални хора.Устройвала ми е такива циркове заради мъжа ми преди време,само защото той е 17 години по голям от мен,вече е бил женен и има деца.Никога не си даде труда да го опознае,той за нея е боклук.Много ми е болно от това,че като се чуваме по телефона нито веднъж не е попитала как е той,какво прави,все едно не съществува.
В момента поддържам връзка с баща ми и сестра ми,говорим си всеки ден по icq,с нея се чуваме много рядко,защото тя все още е на мнение,че е права за всичко.Слава Богу,човекът с който живея не ме е обвинил нито веднъж заради нейното отвратително отношение,подкрепя ме във всичко и ми е най-добрия приятел.Постепенно се научих да не й обръщам внимание,научи се и ти,ако мислиш,че майка ти не може да се промени,в противен случай само ти ще страдаш от това.Моля се само един ден да не бъда такава майка за децата си,каквато е моята за мен.