и аз се чудя защо родих дете, от известно време мисля че няма смисъл да живея повече, но ме е страх да се самоубия вече дори не мога да мисля, то по цял ден реве и не знам какво да правя, сигурно е гладен и аз не знам.
- Публикувана: 26 юли 2006, 13:45 ч.
- Последно мнение: 4 авг. 2006, 11:31 ч.
рецепта за оцеляване
Не случайно старите хора са казали: "Любов, здраве и пари заедно под един покрив не живеят".
Знам, че нещата са свързани. Знам, че всичко опира до пари. Но и не можеш да купиш всичко с пари, нали?
Надникни в съседните клубове - на родители загубили децата си, или на тези които с години не могат да станат родители и ще разбереш колко е повече това, което имаш от това, което нямаш.
Стегни се! Или е период, който трябва да издържите всички заедно, или просто трябва да рискуваш, да предприемеш стъпки в живота си, които да променят сегашното ти положение.
Само запример: до преди 2-3 месеца работих на голяма заплата, но без никаква перспектива, почти нищо не вършех по цял ден и въпреки всичко ме държаха и плащаха. Напуснах, започнах наново, по специалността си. Ще ми трябва още толкова време, за да стигна старата си заплата. Всички ми казват, че съм луда, но аз виждам по - ясно напред, по - добре и пълноценно се чувствам и смятам, че риска и трудния ни сега период си струва.
Също така знам, че парите никога няма да ни стигат и далеч не са най - важното!
Знам, че нещата са свързани. Знам, че всичко опира до пари. Но и не можеш да купиш всичко с пари, нали?
Надникни в съседните клубове - на родители загубили децата си, или на тези които с години не могат да станат родители и ще разбереш колко е повече това, което имаш от това, което нямаш.
Стегни се! Или е период, който трябва да издържите всички заедно, или просто трябва да рискуваш, да предприемеш стъпки в живота си, които да променят сегашното ти положение.
Само запример: до преди 2-3 месеца работих на голяма заплата, но без никаква перспектива, почти нищо не вършех по цял ден и въпреки всичко ме държаха и плащаха. Напуснах, започнах наново, по специалността си. Ще ми трябва още толкова време, за да стигна старата си заплата. Всички ми казват, че съм луда, но аз виждам по - ясно напред, по - добре и пълноценно се чувствам и смятам, че риска и трудния ни сега период си струва.
Също така знам, че парите никога няма да ни стигат и далеч не са най - важното!
и аз се чудя защо родих дете, от известно време мисля че няма смисъл да живея повече, но ме е страх да се самоубия вече дори не мога да мисля, то по цял ден реве и не знам какво да правя, сигурно е гладен и аз не знам.
tyty, недей така. Заведи детенцето на лекар да го види, гушни го. Със сигурност си много уморена, но скоро, много скоро то ще поотрасне, ще почне да изразява своите чувства към теб и всичкият смисъл от това ще се проясни. Горе главата и знай, че и най-трудните моменти преминават.
Хеййй момичета - недейте така!
Вярно е че в днешно време никому не е лесно, вярно е че нашето поколение много отнесе, но наистина си дайте сметка за цената на живота. Преди 6 години загубих за два месеца много близки на сърцето ми хора - това беше момент на голямо изпитание и за мойто семейство. Но точно тогава си дадох сметка че няма нищо по-безценно от здравето и любовта!!!
Повярвай ми няма!!!
Не говори така - грехота е. Пиши на лични от какво имаш нужда, същото се отнася и до авторката - видях че и друга мама и е предложила помощ на бележки. Винаги има начин да помогнеш на някого - но не унивайте момичета.
Не е срамно да помолиш за помощ, и да я получиш също. Важното е да не се предаваш.
Абсолютно
Вярно е че в днешно време никому не е лесно, вярно е че нашето поколение много отнесе, но наистина си дайте сметка за цената на живота. Преди 6 години загубих за два месеца много близки на сърцето ми хора - това беше момент на голямо изпитание и за мойто семейство. Но точно тогава си дадох сметка че няма нищо по-безценно от здравето и любовта!!!
Повярвай ми няма!!!
и аз се чудя защо родих дете, от известно време мисля че няма смисъл да живея повече, но ме е страх да се самоубия вече дори не мога да мисля, то по цял ден реве и не знам какво да правя, сигурно е гладен и аз не знам.
Не говори така - грехота е. Пиши на лични от какво имаш нужда, същото се отнася и до авторката - видях че и друга мама и е предложила помощ на бележки. Винаги има начин да помогнеш на някого - но не унивайте момичета.
Не е срамно да помолиш за помощ, и да я получиш също. Важното е да не се предаваш.
Катерина,
не говори така.
Деца се отглеждат и с много малко пари. Не искам да давам примери, но мога, ако се налага.
Доста мъка се измъчи през последните години от много много хора.
От повечето, всъщност.
Моето семейство също премина през големи кризи. И си бяха кризи на оцеляване,
сега дори не мога да си представя как мама и татко са се оправяли без заеми, без излишно напрежение, без драми! Нито веднъж парите не са провокирали любовта и разбирателствтото между родителите ми! Това е рецептата, която мога да ти дам - дръжте се един за друг и не позволявайте парите да ви провокират.
Няма по-важно нещо от взаимоотношенията и семейната среда и тя, а не близалките и сладоледчетата са по-важни за децата ви.Мога да ти давам и примери на хора, бързо забогатяли и самозабравили се, които погазват и семейство и всичко и са много, много нещастни. След себе си оставят неизлечими следи у децата си и семейния си кръг, който може да си купи всичко, но нещата никога няма да са същите.
не говори така.
Деца се отглеждат и с много малко пари. Не искам да давам примери, но мога, ако се налага.
Доста мъка се измъчи през последните години от много много хора.
От повечето, всъщност.
Моето семейство също премина през големи кризи. И си бяха кризи на оцеляване,
сега дори не мога да си представя как мама и татко са се оправяли без заеми, без излишно напрежение, без драми! Нито веднъж парите не са провокирали любовта и разбирателствтото между родителите ми! Това е рецептата, която мога да ти дам - дръжте се един за друг и не позволявайте парите да ви провокират.
Няма по-важно нещо от взаимоотношенията и семейната среда и тя, а не близалките и сладоледчетата са по-важни за децата ви.Мога да ти давам и примери на хора, бързо забогатяли и самозабравили се, които погазват и семейство и всичко и са много, много нещастни. След себе си оставят неизлечими следи у децата си и семейния си кръг, който може да си купи всичко, но нещата никога няма да са същите.
Абсолютно
Сметките ни не са плащани от пет месеца - не ние за пръв път, хладилникът е празен - ще го преживеем, но оня ден като бяхме тотално без стотинка не можахме да купим мляко на детето ( а то кисело не яде ), та беше останало само лъжичка от АМ, но не и стигна естественно и дадох захарна вода за да я залъжа 
Нямам средства за кухня и и давам от това от което ние ядем. Доизносваме дрешки на близки и познати и мие толкова болно. Мъжът ми до скоро беше безработен . Сега е на работа срещу 170 лв. Прекрасно те разбирам с тази разлика , че не съжалявам за детето а само се моля 
да сме здрави, че разболее ли се някой тежко и горко.
Нямам средства за кухня и и давам от това от което ние ядем. Доизносваме дрешки на близки и познати и мие толкова болно. Мъжът ми до скоро беше безработен . Сега е на работа срещу 170 лв. Прекрасно те разбирам с тази разлика , че не съжалявам за детето а само се моля да сме здрави, че разболее ли се някой тежко и горко.
В допълнение на първият ми пост искам да допълня, че преди години на моето семейство се случиха много неприятности, загубихме много пари и жива стока. Стана така, че със заеми и много лишения възвърнахме всичко, но на следващата година загубихме мама, коят0о вече никога няма да можем да върнем. Както и сега обраха ни, но нали СМЕ ЖИВИ И ЗДРАВИ ОТ ТОВА ПО-ХУБАВО НЯМА.
Катерина, не се отчайвай.
Катерина, не се отчайвай.
Благодаря ви за топлите думи
Благодаря ви моралната подкрепа
В такива моменти от живота си хората имат нужда от приятели,почувствах Ви като такива,макар и виртуално.
Положението в което се намираме се надявам скоро да се промени,съпруга ми ще започне още една работа от понеделник.
А аз мисля да си търся допълнителна работа като застраховател.
Варианти има,проблема е че в стремежа да изкараме пари за прехранта си губим себе си.някъде по пътя.....наречен живот.
Приятен ден на всички.
Благодаря ви моралната подкрепа
В такива моменти от живота си хората имат нужда от приятели,почувствах Ви като такива,макар и виртуално.
Положението в което се намираме се надявам скоро да се промени,съпруга ми ще започне още една работа от понеделник.
А аз мисля да си търся допълнителна работа като застраховател.
Варианти има,проблема е че в стремежа да изкараме пари за прехранта си губим себе си.някъде по пътя.....наречен живот.
Приятен ден на всички.
Мила Катерина,не се отчайвай,ето че има лъч светлина в тъмния тунел,нещата бавно ще започнат да се подреждат.На никой не е лесно в тези времена,всеки се бори.Най-голямото ти богатство са децата и семейството,важното е да сте живи и здрави,другото се постига.Имаш подкрепата ни макар и виртуално Горе главата!
Горе главата! и аз се чудя защо родих дете, от известно време мисля че няма смисъл да живея повече, но ме е страх да се самоубия вече дори не мога да мисля, то по цял ден реве и не знам какво да правя, сигурно е гладен и аз не знам.
Ами като е гладен нахрани го и не се чуди защо си го родила. Радвай му се и го обичай. Това поне не става с пари.
Момичета, в този форум има много ЧОВЕЦИ! Ако сте в трудна ситуация, дотокова трудна, 4е да не можете да осигурите храна, играчки, книжки или дрешки за детето си, пуснете тема в Благотворителност...Веднага ще се отзоват десетки майчета и всеки ще помогне с каквото може...Не е призив, просто идея как по-малко деца да порастват преждевременно...
"Щастливите хора броят това , което имат , нещастните - това , което нямат!"Брой , това , което имаш: две прекрасни деца , добър и разбиращ съпруг , покрив над главата си , място , където можеш да споделиш ...
и аз се чудя защо родих дете, от известно време мисля че няма смисъл да живея повече, но ме е страх да се самоубия вече дори не мога да мисля, то по цял ден реве и не знам какво да правя, сигурно е гладен и аз не знам.
Не го казвай повече това
..."чудя се защо родих дете"..звучи ужасно.Само трябва да благодариш всеки ден,че имаш такова щастие.На никой не му е лесно,ама не сме трагнали да се самоубиваме..Всеки се бори с живота,няма нищо на готово..И не мисли,че ти ги говоря ,защото ми е широко около врата,савсем не..Не стой да се тюхкаш и да пишеш подобни неща,ами се вземи в ръце и се погрижи за детето си!!!
Катерина и Тити, щом сте стигнали дъното значи освен нагоре друг път няма. Аз сега като се върна назад в годините се чудя какво ми е дало сили да си отгледам детето и да оцелея. Като че ли живота ми е минал като сън около мен. Толкова съм била улисана в грижи за детето и насъщния че годините са се изнизали покрай мен. Като забременях с големия ми син бях на 19 г. студентка в 1 курс. Казах на мъжа ми и седнахме да се чудим какво да правим. Бях твърдо убедена че ако го оставя всички ще просим на улицата а детето ще е повито с вестници. Мъжа ми ме убеди да оставя детето. Стиснахме зъби и във втори курс родих. Годината беше 1991. В София - купонна система като за бременните не се предвиждаше мляко. Получих анемия и с мъжа ми обикаляхме като малоумни по магазините да се молим за малко черен дроб и месо. Продадоха ми две пилета тежащи ОБЩО килограм. Нямаше захар, сирене, нищо. Свекърва ми ми намери от помощи сухо мляко и какао и си изкарах бременността с домашен течен шоколад. За 20-я си рожден ден исках от мъжа ми подарък - кисело мляко. Нареди се в 3 през нощта на опашка и в 11 ми донесе две кофички. Толкова отскубнал от бабичките за бременната си жена. Като родих ежедневието ни беше следното: през деня гледам бебе - сама, като заспи - уча, като науча почвам да пиша дипломни работи на една стара машина - цяла нощ. Мъжа ми записа второ висше и през деня ходеше на училище, вечер кога учил, кога не учил превеждаше на компютъра а в събота и неделя ходеше хамалин в студентската борса. Започна редовна работа когато малкия беше на 10 месеца, от едното висше беше изкарал 4 години от другото 3. Аз започнах редовна работа когато малкия беше на 1.6 м. а освен това учех в 4 курс продължих да пиша дипломни работи вечер. И после се заредиха 96, 97 г. когато моята заплата едва покриваше наема а заплатата на мъжа ми - сметките. Детето ми седеше залепило жално нос на витрините в магазините а аз молех продавача да ми отреже 100 гр. шунка или телешко колкото да сготвя нещо за детето. Ние ядяхме зеле и боб. Детето си гледах съвсем сама защото роднините ми са далече а мъжа ми беше от командировка в командировка. Разбирах че си е идвал по оставените мръсни дрехи и заплатата. И оцелях някакси. Не знам как. Но днес имам хубава работа, мъжа ми също. Имаме второ дете и аз мога да си позволя да си седя в къщи и да гледам само него. Изплащам апартамент и си мисля да сменям колата. Занимавам се с ремонт в къщи и разглеждам лъскави магазини. А хладилника ми винаги е пълен и си правя сметки за по-голям в най-скоро време.
Дълъг ми стана постинга, за което се извинявам, но искам с него да потвърдя първата си мисъл. Стигнах дъното и оцелях защото не можех да си позволя да се самоубия или да избягам. Нямах време да мисля за такива работи. Не мислех дали ще се оправим някога, просто оцелявах.
Успех и на вас!
Дълъг ми стана постинга, за което се извинявам, но искам с него да потвърдя първата си мисъл. Стигнах дъното и оцелях защото не можех да си позволя да се самоубия или да избягам. Нямах време да мисля за такива работи. Не мислех дали ще се оправим някога, просто оцелявах.
Успех и на вас!