Всякакви нормални взаимоотношения са отдавна изчерпани. Аз бих напуснала този мъж, заедно с децата, в името на психическото си здраве.
- Публикувана: 3 ян. 2020, 22:56 ч.
- Последно мнение: 5 ян. 2020, 21:45 ч.
Рожден ден и свекърва - трябва ми страничен поглед
Тя, е ясно, че няма да го напусне вече, щом търпи от толкова години. Че и се пита, дали не е в грешка! Дотолкова са й промили мозъка.
И според мен, единственият начин е с хитрост да редуцира ходенето на детето (а съответно, и своето) на бабин дом. Ползите ще са повече от вредите за детето, да не вижда баба си толкова често.
А мъжът да си ходи при мама.
И според мен, единственият начин е с хитрост да редуцира ходенето на детето (а съответно, и своето) на бабин дом. Ползите ще са повече от вредите за детето, да не вижда баба си толкова често.
А мъжът да си ходи при мама.
Ние с ММ нямаме деца, но ситуацията за ходенията при свекървата е същото. Бях писала даже тема тук и бях нападната, че имам против всяка събота и неделя да сме там. И като отидем там той постоянно да върши някаква физическа работа и накрая от това получи здравословни проблеми, защото като работи тежка работа от понеделник-петък и после събота и неделя маминка се чуди с какво още да го натовари стигна до там. Успях да поразредя ходенията, ама свекито продължава с интригите как хората били разправяли, че сина й не си идвал често, а на нея й било мъчно. Наскоро се беше секнал и беше на легло половин месец, не дойде да го види, следващата седмица като се оправи чак тогава се сети, че има син и му се обади, че има работа за вършене. Абе, още колко имам да разправям, ама деня няма да ми стигне. Не ми се мисли като се появи едно дете как ще е, много ще помисля преди да имаме.
От сега ти се моля не му раждай деца, чака те същото като авторката, но ако все пак искаш постави свекърва ти на мястото си и да си знае от сега
Скрит текст:
Здравейте, трябва ми страничен поглед у мен ли е грешката.
Свекърва ми и детето ми са родени на една дата. Всяка година като наближи се започва натиска да се празнува заедно в ресторант и да си поделим разходите, като това не включва деца, а само роднините. Тези пък от моя страна са задължени да уважат с подарък и нея,тя не ги кани лично за нейният празник ами ми казва "можеш да поканиш и вашите". Преди дни отново се повдигна темата и аз казах директно,че тази година ще се празнува с деца и е решено. Днес ходили с баща и сами, връщат се и детето казва,че не иска с деца иска с роднините, баба даже е дала да се избере торта от някакъв сайт. Мн.се ядосах. Въпросът към мъжа ми е бил " Вие решихте ли, с деца или с мен заедно" при все,че аз вече лично и казах какво е решено. Скарахме се с мъжът,че отново въпреки директен отказ се манипулира детето в мое отсъствие при все,че аз вече съм казала. Той ми каза,че аз съм лудата,която все прави скандали, първо детето и казало, че не иска с деца и тя тогава и дала да си избора торта. Аз все съм правела фасони и какво съм искала да отдалеча баба от внуче ли?! ( Понеже искам да ги отдалеча изкара ваканцията при нея, това за уточнение) Дори си позволи да ми каже" Ти коя си да решаваш как ще протече рожденият ден на детето?!" При което аз избухнах,че аз съм майката и не толерирам минаването през главата ми, и че вместо той да застане зад мен се кара с мен заради майка му. Неговите думи " Ще застана когато си права, сега не си права и аз не съм чехльо". Кажете ми греша ли като се ядосах,че се прави зад гърба ми или съм права? Не би ли било редно да се каже ще го обсъдим с мама и ще решим, дори детето ми да е поискало бабата не би ли трябвало да каже обсъдете го в къщи, а не да се взимат вече решения?
Свекърва ми и детето ми са родени на една дата. Всяка година като наближи се започва натиска да се празнува заедно в ресторант и да си поделим разходите, като това не включва деца, а само роднините. Тези пък от моя страна са задължени да уважат с подарък и нея,тя не ги кани лично за нейният празник ами ми казва "можеш да поканиш и вашите". Преди дни отново се повдигна темата и аз казах директно,че тази година ще се празнува с деца и е решено. Днес ходили с баща и сами, връщат се и детето казва,че не иска с деца иска с роднините, баба даже е дала да се избере торта от някакъв сайт. Мн.се ядосах. Въпросът към мъжа ми е бил " Вие решихте ли, с деца или с мен заедно" при все,че аз вече лично и казах какво е решено. Скарахме се с мъжът,че отново въпреки директен отказ се манипулира детето в мое отсъствие при все,че аз вече съм казала. Той ми каза,че аз съм лудата,която все прави скандали, първо детето и казало, че не иска с деца и тя тогава и дала да си избора торта. Аз все съм правела фасони и какво съм искала да отдалеча баба от внуче ли?! ( Понеже искам да ги отдалеча изкара ваканцията при нея, това за уточнение) Дори си позволи да ми каже" Ти коя си да решаваш как ще протече рожденият ден на детето?!" При което аз избухнах,че аз съм майката и не толерирам минаването през главата ми, и че вместо той да застане зад мен се кара с мен заради майка му. Неговите думи " Ще застана когато си права, сега не си права и аз не съм чехльо". Кажете ми греша ли като се ядосах,че се прави зад гърба ми или съм права? Не би ли било редно да се каже ще го обсъдим с мама и ще решим, дори детето ми да е поискало бабата не би ли трябвало да каже обсъдете го в къщи, а не да се взимат вече решения?
Като наближи РД на детето отиваш в детски клуб, правиш резервация за Х бр. деца, взимаш поканите и директно ги раздаваш на родителите. Поръчваш тортата и приключваш. След това дори бабата да започне с планирането, вече няма да има мърдане - всичко е запазено и платено. Ако иска - нека си домъкне нейните гости в детския клуб. И да го направи веднъж, вярвай ми няма да повтори повече. Това е! И при мен имаше подобно нещо, само че с моите роднини - всеки РД на децата ми трябваше да е с родата. Да, ама не - направих точно така, както те посъветвах да направиш и ти. А следващия уикенд купих торта, заведох ги при роднините да почерпят по едно парче, да си вземат подаръците и с това приключих РД-то.
До трета страница само изчетох. 
Авторке, аз съм олицетворение на мекотата и отстъпчивостта, ама... тая работа с общия рожден ден нямаше да стане. Първите години може, то не разбира толкова. Но 10-годишно дете? Можете да му помогнете с аклиматизацията в новия клас, като поканите децата на едно хубаво тържество, пък който дойде - дойде. И три деца да дойдат от 20 поканени, пак ще му е приятно на празника.
Бабата е ясна, ама мъжът ти? Как ще ти говори с „Коя си ти, бе?” От самото начало си взела простак, това е.
Авторке, аз съм олицетворение на мекотата и отстъпчивостта, ама... тая работа с общия рожден ден нямаше да стане. Първите години може, то не разбира толкова. Но 10-годишно дете? Можете да му помогнете с аклиматизацията в новия клас, като поканите децата на едно хубаво тържество, пък който дойде - дойде. И три деца да дойдат от 20 поканени, пак ще му е приятно на празника.Бабата е ясна, ама мъжът ти? Как ще ти говори с „Коя си ти, бе?” От самото начало си взела простак, това е.
Моята дъщеря беше на 10 год., когато се изпокарах жестоко с майка ми и преустанових всякакви контакти с нея. Връзката между бабата и внучката беше достатъчно здрава, но аз седнах и дълго говорих с детето за създалата се ситуация. Разказах й така нещата, за да съм сигурна, че ще ги разбере (главно факти, без обидни квалификации и мои интерпретации). Обясних й и, че нямам нищо против да се вижда с баба си. Детето впоследствие само отказа тези срещи, защото "баба само ми говори колко си лоша, а аз знам, че не е така".
Идеята ми да напиша горното е, че е много важно каква връзка и отношения имате с дъщеря си. Ако там има проблем - лошо. Моята ми имаше пълно доверие и знаеше, че каквото и да кажа е истина и каквото и да направя е за нейно добро. Но мисля, че решаващо в случая беше, че я оставих сама да се убеди баба й що за "човек" е.
Поговори с детето. Разбери защо си е променило мнението и ако продължава да настоява да празнува с баба си ще трябва да се примириш, но не обвинявайки родата, а като й кажеш, че за теб е най-важно нейното желание за нейния празник. Нападайки бабата, онази ще го играе "жертва" и вероятно ще засили манипулациите.
Идеята ми да напиша горното е, че е много важно каква връзка и отношения имате с дъщеря си. Ако там има проблем - лошо. Моята ми имаше пълно доверие и знаеше, че каквото и да кажа е истина и каквото и да направя е за нейно добро. Но мисля, че решаващо в случая беше, че я оставих сама да се убеди баба й що за "човек" е.
Поговори с детето. Разбери защо си е променило мнението и ако продължава да настоява да празнува с баба си ще трябва да се примириш, но не обвинявайки родата, а като й кажеш, че за теб е най-важно нейното желание за нейния празник. Нападайки бабата, онази ще го играе "жертва" и вероятно ще засили манипулациите.
Здравейте, трябва ми страничен поглед у мен ли е грешката.
Свекърва ми и детето ми са родени на една дата. Всяка година като наближи се започва натиска да се празнува заедно в ресторант и да си поделим разходите, като това не включва деца, а само роднините. Тези пък от моя страна са задължени да уважат с подарък и нея,тя не ги кани лично за нейният празник ами ми казва "можеш да поканиш и вашите". Преди дни отново се повдигна темата и аз казах директно,че тази година ще се празнува с деца и е решено. Днес ходили с баща и сами, връщат се и детето казва,че не иска с деца иска с роднините, баба даже е дала да се избере торта от някакъв сайт. Мн.се ядосах. Въпросът към мъжа ми е бил " Вие решихте ли, с деца или с мен заедно" при все,че аз вече лично и казах какво е решено. Скарахме се с мъжът,че отново въпреки директен отказ се манипулира детето в мое отсъствие при все,че аз вече съм казала. Той ми каза,че аз съм лудата,която все прави скандали, първо детето и казало, че не иска с деца и тя тогава и дала да си избора торта. Аз все съм правела фасони и какво съм искала да отдалеча баба от внуче ли?! ( Понеже искам да ги отдалеча изкара ваканцията при нея, това за уточнение) Дори си позволи да ми каже" Ти коя си да решаваш как ще протече рожденият ден на детето?!" При което аз избухнах,че аз съм майката и не толерирам минаването през главата ми, и че вместо той да застане зад мен се кара с мен заради майка му. Неговите думи " Ще застана когато си права, сега не си права и аз не съм чехльо". Кажете ми греша ли като се ядосах,че се прави зад гърба ми или съм права? Не би ли било редно да се каже ще го обсъдим с мама и ще решим, дори детето ми да е поискало бабата не би ли трябвало да каже обсъдете го в къщи, а не да се взимат вече решения?
Свекърва ми и детето ми са родени на една дата. Всяка година като наближи се започва натиска да се празнува заедно в ресторант и да си поделим разходите, като това не включва деца, а само роднините. Тези пък от моя страна са задължени да уважат с подарък и нея,тя не ги кани лично за нейният празник ами ми казва "можеш да поканиш и вашите". Преди дни отново се повдигна темата и аз казах директно,че тази година ще се празнува с деца и е решено. Днес ходили с баща и сами, връщат се и детето казва,че не иска с деца иска с роднините, баба даже е дала да се избере торта от някакъв сайт. Мн.се ядосах. Въпросът към мъжа ми е бил " Вие решихте ли, с деца или с мен заедно" при все,че аз вече лично и казах какво е решено. Скарахме се с мъжът,че отново въпреки директен отказ се манипулира детето в мое отсъствие при все,че аз вече съм казала. Той ми каза,че аз съм лудата,която все прави скандали, първо детето и казало, че не иска с деца и тя тогава и дала да си избора торта. Аз все съм правела фасони и какво съм искала да отдалеча баба от внуче ли?! ( Понеже искам да ги отдалеча изкара ваканцията при нея, това за уточнение) Дори си позволи да ми каже" Ти коя си да решаваш как ще протече рожденият ден на детето?!" При което аз избухнах,че аз съм майката и не толерирам минаването през главата ми, и че вместо той да застане зад мен се кара с мен заради майка му. Неговите думи " Ще застана когато си права, сега не си права и аз не съм чехльо". Кажете ми греша ли като се ядосах,че се прави зад гърба ми или съм права? Не би ли било редно да се каже ще го обсъдим с мама и ще решим, дори детето ми да е поискало бабата не би ли трябвало да каже обсъдете го в къщи, а не да се взимат вече решения?
Аман от инфантилни жени на по 50 години и повече, толкова е грозно
Направи рождения ден на детето по-рано през деня, примерно в 12,а после прати детето на нейния, който сама си е организирала, след като иска детето да присъства. Друг вариант е да направиш рождения ден на детето в събота или неделя, а не на датата. Третия вариант е да се разведеш и да организираш рожденния ден, когато ти прецениш, ама едва ли ще искаш. Аз само за това изказване "ти коя си", когато става въпрос за детето, бих се отвратила. Значи майка му има повече права над детето, отколко ти, така ли? Страшна наглост... 
За мен е странно дете на 10 години да иска да празнува рождения си ден с възрастни хора.
А и то не е детски рожден ден това. Събират се някакви трапезаджии да се наядат и нашмулят – няма нищо детско в подобен рожден ден. Като подпийнат започват да се надвикват и да говорят глупости. Детето остава в последна глуха и най-малкото, което може да се каже е, че това е неговият специален ден.
Това е кошмарен и неуважителен избор (освен супер лош вкус), да се празнува рожден ден с възрастен (без значение дали е на 40 или 60).
За да иска дете на 10 да празнува с баба си рожден ден, това означава, че е изманипулирано и с промит мозък. За Бога, кое дете на 10 иска да се занимава с възрастни хора. Твоята задача – сядаш и говориш максимално искрено и честно с детето. Обясняваш му каква е ситуацията – че детски рожден ден е еди какво си (с игри, деца, подаръци, снимки, торта, сандвичи), да не се притеснява от новите деца, че ще намери така нови приятелчета. Че ще има торта и ако празнува с деца (а не баба му да се прави на голяма работа с поръчка на 1 торта), сякаш иначе детето няма да има торта. Трябва да му дадеш и другата гледна точка, а не, че е изправено само пред 1 избор – ако не е с баба, тя ще се обиди, разсърди и т.н. Често подобни като тази кукумявка налагат желанията си през чувството на вина, а това да се прилага върху дете е чудовищен садизъм.
Също така, придържай се към максимално спокоен тон, сякаш му разказваш приказка или си говорите непринудено. За да осъзнае наистина какво се случва и да направи свободен избор, да не се чувства притиснато и от теб.
Не бих си тръгнала от мъжа, а бих нашокала канчето и на мъжа си, и на майка му, пък нека ми казват, че съм луда. Говориш поотделно и с двамата, поставяш ясни граници, после ги събираш двамата – пак казваш къде е границата за теб, семейството ти, за децата. Ако скокнат да вдигат скандали, ги отрязваш и двамата – той като иска да се прибира при мама, ти нали си си у вас, а онази кукумявка (с дете ще празнува рожден ден... народът хептен полудЕ, дементи дебнат отвсякъде), ако се разсърди – още по-добре.
Да не говорим, че има още 1 дете в картинката намесено. Тази е за бой, защо се меси в семейството ви. На колко години е тази жена?
А и то не е детски рожден ден това. Събират се някакви трапезаджии да се наядат и нашмулят – няма нищо детско в подобен рожден ден. Като подпийнат започват да се надвикват и да говорят глупости. Детето остава в последна глуха и най-малкото, което може да се каже е, че това е неговият специален ден.
Това е кошмарен и неуважителен избор (освен супер лош вкус), да се празнува рожден ден с възрастен (без значение дали е на 40 или 60).
За да иска дете на 10 да празнува с баба си рожден ден, това означава, че е изманипулирано и с промит мозък. За Бога, кое дете на 10 иска да се занимава с възрастни хора. Твоята задача – сядаш и говориш максимално искрено и честно с детето. Обясняваш му каква е ситуацията – че детски рожден ден е еди какво си (с игри, деца, подаръци, снимки, торта, сандвичи), да не се притеснява от новите деца, че ще намери така нови приятелчета. Че ще има торта и ако празнува с деца (а не баба му да се прави на голяма работа с поръчка на 1 торта), сякаш иначе детето няма да има торта. Трябва да му дадеш и другата гледна точка, а не, че е изправено само пред 1 избор – ако не е с баба, тя ще се обиди, разсърди и т.н. Често подобни като тази кукумявка налагат желанията си през чувството на вина, а това да се прилага върху дете е чудовищен садизъм.
Също така, придържай се към максимално спокоен тон, сякаш му разказваш приказка или си говорите непринудено. За да осъзнае наистина какво се случва и да направи свободен избор, да не се чувства притиснато и от теб.
Не бих си тръгнала от мъжа, а бих нашокала канчето и на мъжа си, и на майка му, пък нека ми казват, че съм луда. Говориш поотделно и с двамата, поставяш ясни граници, после ги събираш двамата – пак казваш къде е границата за теб, семейството ти, за децата. Ако скокнат да вдигат скандали, ги отрязваш и двамата – той като иска да се прибира при мама, ти нали си си у вас, а онази кукумявка (с дете ще празнува рожден ден... народът хептен полудЕ, дементи дебнат отвсякъде), ако се разсърди – още по-добре.
Да не говорим, че има още 1 дете в картинката намесено. Тази е за бой, защо се меси в семейството ви. На колко години е тази жена?
Само аз ли не разбирам защо правите толкова голям проблем от нищо? Прознувайте семейно със свекървата и отделно направете празник на детето с неговите приятели. Нека тя да плати семейното тържество, а вие си отделете за разходи за детското парти.
Не мисля, че има прави в тази ситуация, в същото време всеки за себе си мисли, че той е правият.
Не мисля, че има прави в тази ситуация, в същото време всеки за себе си мисли, че той е правият.
От гледната точка на дете, което е било в подобна ситуация, най-важното, което трябва да направиш, и то не само за рождения ден, а изобщо, е максимално да ограничиш детето да се чувства длъжно на баба си, но и на теб. Независимо какви са отношенията ви, детето не трябва да носи на плещите си отговорността за тях. Поговори с него, както е предложила и Базила, разбери то точно какво иска, без натиск и коментар за баба му. Говори след това с мъжа си насаме, по възможност, когато сте по-спокойни. Ако наистина детето се притеснява заради новата среда, опитай се да му обясниш, че празнуване с деца е освен по-забавно и добър начин детето да се отпусне и да си създаде приятелства. За да няма обвинения, сама предложи да отидете и на рождения ден на бабата. Не повдигай ти финансовия въпрос, надявам се, че мъжът ти не е чак толкова изтрещял, че да предпочете да плати този на бабата. Подчертай пред детето, колкото пъти се налага, че това е неговият ден и ти искаш единствено тя да се чувства добре и щастлива. Не води никакви спорове в нейно присъствие по темата, защото само ще усилят чувството й на вина. Каквото и да каже (възможно е заради собствени страхове да предпочете рождения ден на бабата), гушни я и й кажи колко я обичаш, без да показваш разочарование.
В дългосрочен план ще ти е много, много трудно. Най-добре би било, ако постепенно й създадеш други интереси. Например, да се уговаряш често с ваши приятели с деца за гостувания и пътувания в почивните дни, да я запишеш на нещо, което харесва, в събота или неделя, да посещавате кино, теагър и т.н., като купуваш билетите през седмицата. В случай, в който тя обаче изрично ти каже, че не иска нещо, а ще ходи при баба си, да не й се сърдиш.
В дългосрочен план ще ти е много, много трудно. Най-добре би било, ако постепенно й създадеш други интереси. Например, да се уговаряш често с ваши приятели с деца за гостувания и пътувания в почивните дни, да я запишеш на нещо, което харесва, в събота или неделя, да посещавате кино, теагър и т.н., като купуваш билетите през седмицата. В случай, в който тя обаче изрично ти каже, че не иска нещо, а ще ходи при баба си, да не й се сърдиш.
Жената ясно написа, че цялата работа е, за да платят половината сметка в ресторанта, а възрастните гости на бабата няма да минат с парче пица и сокче и сметката ще е доволно голяма, дори и 1/2 от нея.
И понеже авторката е обявила, че ще прави детски рожден ден и няма пари за две събития бабата е обработила детето, за да си осигури финансов донор в лицето на сина и да празнува на ресторант вместо в къщи, където освен че разходите са на 100% нейни ще има шетане и готвене. Така и тя ще има торта от сайт с оправдание, че е заради внучката. Нали ще плати само половината и от тортата. Най-вероятно гостите на бабата не носят подаръци за внучката, но пък тя получава и от роднините на снахата.
Много грозно от страна на бабата и изобщо не е от любов към внучката.
И понеже авторката е обявила, че ще прави детски рожден ден и няма пари за две събития бабата е обработила детето, за да си осигури финансов донор в лицето на сина и да празнува на ресторант вместо в къщи, където освен че разходите са на 100% нейни ще има шетане и готвене. Така и тя ще има торта от сайт с оправдание, че е заради внучката. Нали ще плати само половината и от тортата. Най-вероятно гостите на бабата не носят подаръци за внучката, но пък тя получава и от роднините на снахата.
Много грозно от страна на бабата и изобщо не е от любов към внучката.
Грозно е, разбира се, но таф е права, важно е в дългосрочен план какво да правиш, рождения ден е само върха на айсберга, а и вече общо взето минало е времето да се уговори за него.
Ако бащата поне беше склонен да се плати и детски празник, но... Явно не иска да плаща и за детски рожден ден...грозно е най вече от него...
Ако бащата поне беше склонен да се плати и детски празник, но... Явно не иска да плаща и за детски рожден ден...грозно е най вече от него...
За мен вината е в авторката. Прекалено дълго е допускала да и тичат през главата и се е примирявала. Сега ще е изключително трудно да промени нещо и за съжаление ще се наложи да преклони глава и за РД.
Единственото решение за РД е да направят малко празненство отделно от бабата, въпреки разходите. Щом мъжа е на страната на майка си, ще се наложи и да платят половината и от ресторанта. На детето ще му хареса и догодина няма да иска с баба си. Да опитва сега тя пък да промива мозъка на детето, само ще доведе до повече объркване.
За справка - едно време в къщи празнувахме с родата моя РД. Мисля, че мама не обичаше чужди деца, шум и т.н., пък и като е с родата нямаше нужда от много приготовление. Никога не съм имала празненство с приятели. И до ден днешен моя РД не е нещо специално, хич не ми се празнува, правя малко почерпка и това е. Направо мога да си мина и без. Може да се използва желанието да се създадат спомени за детето и нови познаства като предлог за допълнително парти. За да не се обърка малката може да се предствави точно като детско парти, а не като тържество за РД.
Единственото решение за РД е да направят малко празненство отделно от бабата, въпреки разходите. Щом мъжа е на страната на майка си, ще се наложи и да платят половината и от ресторанта. На детето ще му хареса и догодина няма да иска с баба си. Да опитва сега тя пък да промива мозъка на детето, само ще доведе до повече объркване.
За справка - едно време в къщи празнувахме с родата моя РД. Мисля, че мама не обичаше чужди деца, шум и т.н., пък и като е с родата нямаше нужда от много приготовление. Никога не съм имала празненство с приятели. И до ден днешен моя РД не е нещо специално, хич не ми се празнува, правя малко почерпка и това е. Направо мога да си мина и без. Може да се използва желанието да се създадат спомени за детето и нови познаства като предлог за допълнително парти. За да не се обърка малката може да се предствави точно като детско парти, а не като тържество за РД.