Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 5 ян. 2020, 20:14 ч.

Липса на мотивация

  • 341
  • 1
  •   1
Отговори
  • Мнения: 1
Здравейте! Само на 17 съм, а от доста време нищо не ми носи удоволетворение. Правя всичко по задължение. Преди бях жизнерадостна и пълна с енергия, обичах да уча, мислех позитивно. Сега прекарвам повечето си времето си в слушане на музика или спане. Постоянно съм отегчена. Сядам да уча и след малко вече съм се отказала, защото ми е скучно. Не виждам смисъл в нищо. А другото, което ми тежи е, че не мога да нарека приятелите си в училище истински. Само до миналата година се чувствах излишна в класа си, без никой да ме е тормозил психически или физически. Просто им бях безразлична и дори момичето, с което се познавахме от преди предпочиташе останалите пред мен. Като се сетя с колко надежди влезнах в новото  си училище, скоро всичко бе помрачено и дойде самотата. Чувствах се неразбрана, но и ме беше срам да покажа истинската си същност. Сега бих казала, че нещата в училище са много по-добре, но аз не съм щастлива, изпитвам някаква необяснима за мен липса, постоянно ме връхлитат подтискащи мисли, често ми се плаче и затова започнах все по често да гледам тъжни филми. Определям живота си като изключително скучен с монотонен “ритъм”.  Нямам желание за нищо. Коства ми неимоверни усилия дори да си оправя стаята. Също така, забравих да спомена, че извън училище си имам страхотни приятели ( макар и не много) с които като съм, сякаш забравям за пробелемите си, но за съжаление за кратко. Бих се радвала да получа съвет 🙂

# 1
  • София
  • Мнения: 555
Здравейте!

Не мога да не обърна внимание на някак поставените „преди“ и „сега“ периоди поради силния контраст. Кое е нещото (казвам ‚нещо‘, тъй като е възможно да говорим за събитие, отношения, конкретен човек и т.н.), което поставя края на периода, в който сте била жизнерадостна и пълна с енергия, и началото на настоящия, в който липсват мотивация, енергия, чувствате се самотна? С какво свързвате загубата на смисъл и колко време продължава това?

Не става ясно откога сте в новото училище, но ако е от скоро, е нормално да съществува период на адаптация и напасване. Ако сте в този клас по-отдавна, какво се случва в отношенията със съучениците Ви – настъпила ли е някаква значима промяна помежду Ви и би ли било възможно това да е една от причините да се усещате по описания начин. Казвате, че не може да ги наречете „истински приятели“ и се запитах дали не е имало ситуации, в които доверието Ви да е било предавано.

Друго, което ми направи впечатление, е срамът от това да покажете истинската си същност. Замислих се дали това е нещо по-скоро характерно за Вас или е конкретно насочено към съучениците Ви.

Във всеки случай, за да развием пълноценни и смислени отношения, е важно да имаме спокойствието и свободата да бъдем автентични пред хората, с които се свързваме, както и те с нас, за да постигнем ‚истинността‘, за която и Вие говорите. Разбирам, че не пред всеки може да се разкрием, но не трябва да забравяме, че всяка от страните е редно да направи постъпки по отношение на свързването с другия.

Ако желаете да допълните историята си, но имате притеснения, съществува опцията да пишете и на лично съобщение.
Сърдечни поздрави,
Славея Дънева - психотерапевт

Общи условия

Активация на акаунт