Преяждане, анорексия, булимия

  • 2 483
  • 7
  •   1
Отговори
  • Sofia
  • Мнения: 1
Хора, имали ли сте такива проблеми? С преяждането, анорексията или булимиятя?

Възстановихте ли се или още се борите? Мене общо взето ме хванаха и трите форми... Сега се възстановявам, но искам да знам как други като мен се чувстват и справят.

И

Последна редакция: пн, 06 яну 2020, 06:06 от FBID10208192986206045

# 1
  • Мнения: 394
На колко години си? Сподели с близки, отиди на психотерапевт.  Минала съм през това и не можеш да си представиш колко здравословни проблеми носи след това на организма.

# 2
  • София
  • Мнения: 10 586
Моя позната мина през преяждането и след това анорексия. Оправи се, но си носи страшните последици.
Не знам как точно се е справила, но в никакъв случай не оставяй нещата на случайността!

# 3
  • Мнения: X
Моя съученичка не успя да се справи. Остана си на 29 години.
Направи всичко възможно да намериш добри специалисти, имаш нужда от помощ и подкрепа.

# 4
  • Мнения: X
Минах през анорексия.  Бях гледала филм за анорексията преди да ми се случи и не вярвах, че наистина човек може да се вижда по-дебел отколкото е. Да, ама не. Гледаш се и се виждаш дебела. В банята виждах, че ми стърчат тазовите кости и ми се броят ребрата, но вярвах на това, което виждах в огледалото, бях дебела. И не ядях. И се сърдех на близките ми, когато ми казваха да ям. И на познатите, които ми казваха, че съм много слаба. Минавах през някакъв адски гаден период в живота си тогава и в началото отслабването наистина беше нещо хубаво, защото когато започнах диета бях 20 и повече кг отгоре, качени пак от стрес. И когато ги свалих беше много хубаво. Който ме видеше ми казваше колко добре изглеждам, мъжете ме виждаха отново като жена, хванах си много готин приятел, хубаво беше. Само че ме гонеше панически страх да не надебелея пак. И затова не ядях. И защото в огледалото никога не се виждах достатъчно слаба. Даже бях решила, че кантара ми показва 5 кг повече. Един ден осъзнах, че едва ли всички са в някакъв заговор срещу мен, когато ми казват че вероятно имам анорексия, а по-скоро аз наистина имам проблем. И започнах да чета за хранителните разстройства. И разбрах, че имам. Тогава спрях да се гледам в огледалото. Започнах да се храня (насилвайки се) с нужните калории. И се опитах да си вкарам живота в ред. Адски трудно беше. Защото всичко е в главата. И защото когато усещаш, че не можеш да контролираш нищо в живота си, храната или гладът стават някакъв отдушник. И поне аз не се справих напълно с този проблем, докато не взех да се дърпам като Мюнхаузен за косата, за да се измъкна сама от дупката в която бях и не си наложих да се стегна, да се взема в ръце и да започна да си оправям живота и да си решавам проблемите, а не да се крия от тях. Пожелавам ти успех с възстановяването и повече да не се сблъскваш с това никога. Вярвам, че ще е така. Но се провери за авитаминоза и хормонални проблеми, защото наистина доста здравословни проблеми влекат хранителните разстройства.

# 5
  • Мнения: 1 376
Аз имам такива разтройства от 10 години. Оправията е да се храниш максимално здравословно - хем да не пълнееш, защото всичко ти се лепи след такива рестрикции, хем да не преяждаш за да повръщаш, хем да даваш всичко необходимо на организма си.
Може и да има напълно възстановени, на които не им пука за храна и килограми, но аз не познавам лично.

# 6
  • Мнения: 3
Близо 5 години от живота ми минаха с булимия. В началото все пазех диети, все не се харесвах и накрая така ме завъртя, че ми се виждаше невъзможно да се справя и да променя живота си. Беше ужасно. Но по-важното беше, че в един момент осъзнах, че имам проблем и година и малко след това вече мога да кажа, че съм здрава. Опитах много стратегии и методи за възстановяване, някои работеха, други не, но постоянството и факта, че бях решила да се излекувам ми донесоха успех. За съжаление в България няма достатъчно информация за хранителните разстройства и за това реших да споделя опита си тук: https://overcomebulimia.com/ Дано успея да помогна на някой или поне да дам куража, че възстановяването е възможно.

# 7
  • Мнения: 3 865
Приятелка на дъщеря ми на 13 години е с анорексия. Лекуват я доста странно според мен. Преди ходеше в болница и там я тъпчеха. Сега сама си се тъпче в къщи. Казали са и да яде огромни количества храна и да се насилва. Вече е напълняла и коремът и доста е надебелял. Казали и че от др седмица може да почва да яде колкото и се яде и че ще и спадне корема - било нормално да напълнее, но щяла да се оправи. Възможно ли е лечението да се състои в тъпчене с огромни количества храна? По-скоро бих предположила бавно и постепенно захранване с полезни храни. Но тя се тъпче с палачинки и всякакви освинващи храни.

Общи условия

Активация на акаунт