Личен опит от свалки

Не могъл да ти смогне на какво?

И аз не разбрах. Сигурно да ми плати минералната вода в някое кафе 🤣🤣🤣
Защото друго не е платил, все си забравяше парите, както вече споменах 🤦🏽♀🤷🏽♀

Преди бая години, имах един познат, който минаваше за голямата работа. Красавец, колата, дрешките - всичко чук. И такъв елементарен скъперник, че купуваше бутилка Меча кръв за 1.50 и три сухи пасти Балкан - една за дамата, две за него. Да излезе -абсурд! Всичко вкъщи за сума под 2 лева. И имА неблагоразумието да обсъди една, как изпила цялата бутилка и изяла 2 сухи пасти пред колектив дами......
Преди НГ го виждах, още е сам.

Излизах пролетта със съученици, които не съм виждала от незнайни времена. Вечерта завърши в клуб, бяхме 3 (три жени) с шест мъже.
Така се случи, че брат ми беше там, към края се присъедини към нас. Когато дойде сметката, жените си извадиха пари, мъжете като взеха да светят с телефони и да смятат - умрях от срам. Та, брат ми плати сметката на момичетата и моята (по един коктейл) и каза на мъжете, че за 20 години, ако не са успяли да узреят за идеята да почерпят една жена или нямат по 5 лв -по-добре да не се мъчат.

Евала на брат ти!
Сигурна съм, че има голям успех с жените.

По темата: Най-добрата ми приятелка имаше много настойчив ухажор преди години. От заможно семейство и с добре платена работа (т.е. парите не са му били проблем никога). Постоянно се въртеше около нея, ходеше на местата, на които и тя, имахме общи познати, та не му е било трудно.
На ски тя си счупи крака и ухажорът й звъннал да изрази съчувствие и попитал може ли да мине да я види и да й донесе нещичко, за да я развесели. Ок, защо не - поканила го на кафе. С пристигането си й оставил торбичката на масата, заедно с касовата бележка - 2 сока, 1 шоколад и кило банани, моля те сега, дължиш ми еди коя си сума...
Години минаха, все се присещаме за финото му ухажаване и пълен идиотизъм!

Боже, как може да съществуват подобни мекотели?! И имат наглостта да наричат себе си мъже. Касова бележка за 5 банана, 2 сока и 1 шоколад, моля? Направо му връщам торбичката, барабар с бележката и кой от къде е.
Представяте ли си да живеете с такъв мижитурник? Сигурно ще върви подире ви да гаси лампите, ще ви засича време в банята, след което ще си запише цифрите от водомера, а храната в хладилника ще бъде на две.

Съществуват, съществуват и още как! Как виреят - просто има жени с ниска самооценка или пък адски еманципирани (знам ли?!), които им дават шанс на такива да си въобразяват, че стават за нещо.

Срещам се с едно момче,  някъде от два месеца.
За осми март ми подарява парфюм и картичка.Чета написаното в картичката, някакви пожелания и "Жената е създадена от реброто на Адам ".
Питам го:- " Какво означава това"? Ами,че жената трябвало да слуша мъжа си.
На тогавашните ми 17г-18г, ми се видя доста странно и прекратих срещите с "адамовото ребро". Казах му, че имам много да уча и родителите ми не ми разрешават да си имам приятел...

Сетих се за един приятел, като бях тийнейджърка. Явно имаше някакви мераци, обаче аз го възприемах наистина като приятел. Един ден явно подпитва и ми вика - "Ти как мислиш, има ли женска и мъжка работа? Щото мен мама ме е учила, че женската работа си е женска, мъжката - мъжка. Жената трябва да готви, чисти, мие, пере, глади и т.н." Аз -    Рекох му - "Да, да, щом мама така казва....."

От сърце се смях на някои случки. И аз ще споделя една, за да не е само воайорство, някои сигурно вече са я чели другаде.

Точно бях навършила деветнайсет, умирах от удоволствие, че съм самостоятелна и имам цялата свобода на света (живеех вече сама) и дори се запознах на един студентски купон със симпатяга, който много ми хареса. Викам си: "О, не само, че е българин, ами и от моя роден град, браво на мен!"

Разменихме си телефоните, разбрахме се за среща на другия ден. След лекции се прибирам, правя си маникюр, педикюр, хубава прическа, мия си зъбите два пъти, ползвам от скъпия за тогавашните ми възможности парфюм, обличам си любимата рокля.. Точно като първа среща! Сядам на дивана, опитвам се да не си изям червилото и чакам да ми звънне, да сляза. Звъни се, аз хвърча навън усмихната по стълбите, но сантиметри след изхода зяпвам, защото пред мен виждам една неизмита кола, натоварена с кутии пици на седалката. Човекът пък ми дава зор и ми ръкомаха нервно: "Хайде, хайде качвай се. Като ги разнесем ще те водя на бар!".

Ами качих се, не исках да съм нелюбезна, но тази среща беше.. Друг пък за нея конкретно

Това с ресторанта и различните кавалери ми се е случвало... Харесвах един бар и там водех няколко от "свалките" си, та в един момент ми стана неудобно. Добре, че мястото е леко хипстърско и аз не съм много "лачена", та да си правят изводи за евентуалната ми прехрана...

Е не моа се устискам, ще споделя и аз една история от времето на моята ранна младост, т.е. соц времето.
В гимназията, в която учех, в единия от  по-горните класове имаше един Борис, ама адски готино момче, нямаше момиче от всичките класове да не въздиша по него. Разбира се, аз също. Затова, когато един ден получих покана да излезем заедно, направо заподхвърчах. Ии, вървим ние, и срещаме количка сладолед. В ония времена сладоледът се продаваше на колички, в едни дълбоки цилиндрични гюмове. Аз реших да си купя, и го питам, а ти ще си вземеш ли? Той отговори, че не иска. Взех моя и тръгнахме, а той помоли - може ли да ти го опитам? Подадох му сладоледа си, макар че няма нещо, което да ненавиждам повече от това някой да опитва храната ми. А момчето като заопитва, и излапа половината ми сладолед. Подаде ми остатъка, но аз му казах, че ще си купя нов, той да изяде тоя до края. Той ми вика: не се сърди де, ще ти купя аз. Купи ми, и отидохме в парка. Аз почнах да си ям любимото лакомство, а той почна да напира да ме опипва. Толкова неприятно ми стана, че хвърлих сладоледа недоизяден, и станах да си тръгвам. Той обаче ме спря, извини се и продължихме да седим. Започна да ме целува. Стигнахме до целувка уста в уста, ооообачеее тоя човек все едно реши да ме удави! Толкова слюнки, гнусотия! Повдигна ми се, все едно стомахът ми се хвърли да излиза. Тоя път вече се изскубнах, и побягнах от него. А той след мен вика: тогава си ми върни парите, дето ти купих сладолед!

Не съм аз по черпенията, но като млада имах следната случка. Уговорихме си среща, отидох като несъобразителна дама 5-6 минути по-рано и го чакам. Човекът се зададе и докато стигне до мен, акциите му рязко паднаха в моите очи. Причината? На пътя му имаше една баба, дето продаваше рози. 😁 Пък той, разбирате ли, не ми взе роза. 😁 Е, как да се получи между нас! Разказвам го леко шеговито, но наистина това ми се видя сериозен минус и наклони везните в негов ущърб, макар че не беше само това де.

Сега си припомням, че имах двама ухажори (в далечната младост), които много трогателно подхождаха. Чак нелепо - май се бяха нагледали на разни романтични филми и попили мъдрост от там.
 
Единият, беше нагласил в заведението, в което бяхме - да пускат дискове на Шаде цяла вечер:) (което е странно, защото аз съм абсолютна пънк-рок-металка и той го знаеше. А после разбрах, че и той слуша рок).
Попреследва ме той с букети и покани доста време, но лека полека успях да го откажа. Запознах го със сестра ми. Сега са щастливо женени с две деца:)

Другият пък беше решил, че момиче се сваля с шампанско и ягоди (посред зима. Тогава нямаше все още такива "луксове" много-много). На мен ми беше смешно.
Дълго му обяснявах, че можем да бъдем само приятели. Дори бяхме за известно време. Но той се сприятели и с майка ми (добре че тя не беше от тези майки - "защо не го искаш, бе маме, виж го какво добро момче е") и трябваше да го отрежа по-рязко и окончателно.

А имах и един Борко. Борко беше хубавец голям - като изписан, не съм виждала така да заглеждат друг мъж жените - буквално се обръщаха по улиците.
Е, аз съм изрод явно някакъв - беше ме срам да излизам с него, защото мислех, че е прекалено женствен (малко беше, де:)

Та Борко, на втората или третата среща (вече у тях) - вади някаква книга и линия. Книгата се оказва биография на Мерилин Монро и вътре пишело, как Мерилин имала идеални черти на лицето и дори били дадени пропорциите в сантиметри.

И започва Борко, както си стоя - да ми пъха тази линия в лицето и съвсем делово да ми взема мерките:)
Много се смях тогава.
Оказа се, че минавам за жена, достатъчно близо до идеала му (с плюс-минус няколко милиметра), та остана доволен:)

Сега се сетих за един кандидат гадже от младежките ми години .
Излязохме за втори път на кафе и той ми вика - предишния път аз платих, сега плати ти.
После ми рече - Абе,  и ти си хубава,  ама най-хубава е еди коя си чалга певица....
Хаха.....вероятно просто е искал да ме разкара.

аз  преди 2 години имах една искаше да се запознае с мен.Тя го направи супер нагло и ужасно просто много лошо се почуствах при това къде работих.Аз си работих и  аз не очаквах тая се отърка в мен в моя гръп него очакваш.