Пак за свекървата, за съпруга.... абе писна ми!

И аз да си кажа мнението!
Разбирам те и ще ти кажа аз какво предприемам с всички роднини. Ясно ми е, че без посещения няма да минем затова си избирам в кой ден да е, обаждам се и най учтиво каня. Ако се съгласи ок- идват. Ако не тя като предложи казвам, ами изморена съм/ имам други планове'/ хайде да го направим еди кога си. Контактувай директно с нея и не намесвай съпруга си. И не се ядосвай когато те критикуват- пропускай го през ушите си и казвай да,да,да права си, а си прави каквото знаеш. Баба ми все ме учеше да се съгласявам за да има мир в къщи, а да си правя това в което съм убедена. Успех!

Алекс ти опитваш ли със съпруга ти да говорите на тема майка му без обиди. Кротко да му обясниш как седят нещата за него. Той как реагира? Започва да вика и да се заяжда , още преди да си казала не ли или друго?
Разбирам те , че си страшно изморена. Аз съм горе - долу в същото положение с тази разлика , че мъжа ми вече не е толкова избухлив на тази тема. Свекърва ми на няколко пъти се издъни.

Говорили сме спокойно поне 7-8 пъти. И вкъщи, и на ресторант сме ходили, за да обсъдим нещата, и на пейка в парка сме ги обсъждали. В момента, в който си отворя устата, за да кажа какво ме дразни /без да я обиждам по никакъв начин или да й слагам квалификации, а само казвам кои прояви в характера й не ми харесват, притесняват, дразнят и т.н/, той започва да ми обяснява, как не съм разбрала, каква егоистка съм била, че въобще не мога да "вникна в душата й" /хич не ми е смешно на мен, колкото и нелепо да звучи/ и т.н. В края на краищата всички спокойни разговори завършват с викове от негова страна по мен. Държа да кажа, че той по принцип е много добър и мил /май съм го написала в началото/ и не се караме и разправяме за абсолютно нищо друго. Нямаме друг проблем и не сме имали, и никога, ама никога не ме е обиждал, освен за майка си. След като се обидя и млъкна, на следващия ден той ми казва, че е разбрал, какво ме притеснява, че то няма да се повтори. Спокойствието продължава до следващия разговор с между него и нея, когато всичко започва от начало. Като в омагьосан кръг съм. Не съм човек, който ще влезе в директна конфронтация или ще иде да й тегли една в очите. Просто не съм възпитана да обиждам хората. Опитвам се да се държа така, че да не обиждам нито него, нито майка му, защото каквато и да е, му е майка и той няма друга. Но той никога не призна, че майка му може да сбърка, а аз да съм права. Винаги аз съм лошата, а майка му - светицата. Много ми е трудно вече да живея по този начин, да си тровя нервите всяка седмица и то с глупости, които могат да бъдат избегнати.

Мисля си, че когато някой ни дразни по default, всичко, което каже или направи се приема за "лошо".
Не мога да ти кажа какво да направиш, но ще ти кажа как аз постъпвам и разсъждавам.
Както аз ще се разсърдя на мъжа ми, ако съм поканила нашите и той се цупи, поради някаква причина - защото му се гледа тв или не му се говори, така и той ще ми се разсърди ако аз кажа - не, не може. И не бих го казала, това е неговата майка, той е баща на детето ти и има лукса и правото да си позволи да покани майка си и после да ти го каже. А това, че за апартамента нямат заслуга нито те, ни то той...ами щом в такива ситуации отделяш мъжа си от твоето жилище и то става само твое..струва ми се доста кофти, нали всичко ви е общо?
В случая ти си изморена. Но тъй като мъжът ти вече я е поканил, е ужасно неудобно да се обади и да отмени. Аз бих стиснала зъби и толкова. И разбира се, че ще идва "на гости", да се порадва на детето, а понеже имате конфликти - да ти направи и някоя забележка. Но тя е майка на мъжа ти, на бащата на детето и й дължиш нужното уважение. Ако просто поговориш с нея, разберете се човешки, може да спре да се сърди заради името и да нарича детето по име, да му носи подаръци и да помага.
Съгласна съм, че има свекървища-дебили, но мисля, че твоята не е от тях.

За първата част си права, може би наистина има право да я покани, а аз да стисна зъби. Но той не я е поканил, самопоканила се е, а той ми се обажда да ме пита, дали е удобно да дойде, след което ми съобщи факта, че всъщност той вече е говорил с нея.
Що се отнася до разговора - прати свекър ми преди известно време, който ми каза, че съм идиот, че не съм слушала никого и не можело така... не стига, че детето не е момче, ами не носи и името на тяхната фамилия, а е кръстена ей така... Да съм видела племенницата, да съм се поучела от нея... и т.н. и т.н ... простотиите нямат край. Показах му вратата веднага. После говорили на мъж ми, ако може да се смени името на детето. Това го знам от етърва ми, която е присъствала на разговора и моят мъж е отказал. Те са му казали, че никога няма да приемат, че не е спазена традицията и детето не е кръстено на тях. Така че, вариантът с разговора отпада, дори и при мое голямо желание.

Ух, това с името е наистина много гадно...
Но какво да те посъветвам, просто колкото и да говориш с мъжа си, той винаги ще защитава родителите си, няма такъв филм, някой да не го жегва за майка му или баща му. А за самопоканването, мойта майка често се обажда да каже, че ще намине да ни види, вечер и аз се съгласявам, разбира се, радвам се много да я видя, мъжът ми малко мрънка, понякога много...та сигур и той често се чувства като теб. Но това е моята майчица и на мен ми е мила, за мен е нормално да се самопокани, както аз не се обаждам да питам дали мога да ида да я видя.
Не знам как да си решиш проблема, може би просто да й кажеш: "Знам, че се сърдите заради името, но все пак това е нашето дете, не сме го кръстили различно, защото не ви уважаваме, а просто защото имаме право да изберем име, което ни харесва. Нужно ли е да се караме цял живот за това, така най-вече нараняваме сина ви. Името е факт, но всичко останало може да бъде променено, нека поне се държим цивилизовано." Ако това не помогне...е вече кофти. Но мисля, че с добро и упоритост да се постигне много. Пожелавам ти успех   

алекс, прощавай, ама са много прости тия хора. това с името ме уби, гадно е.

иначе тъкмо бях решила да ти пиша, че и ние сме в такива отношения. и моят мъж е свестен, но за майка си казва 'аз с нея не споря'. и така ме остави да се оправям сама. тя в началото влизаше с ключ в апартамента. след тактични забележки не ме разбра. казах й, че обичам вечер да си оставям чиниите мръсни и може да намери и бельо в банята, което би притеснило и двете ни. така ни върна ключа. после реши да ми говори, че като не сме женени сигурно той нямал сериозни намерения към мен. казах й, че не е нейна работа.  после отиде при бившата му жена(той е разведен) и я успокоявала, че може да се върне някой ден при нея. тогава вече й поговорих и тя спря да ми говори за половин година. сега не идва при детето, а само ми натяква, че не го виждали и че съм ходела само при майка ми. обясних й, че там ми е леко и приятно. точка.

но хубавото е, че аз не му говоря за нея, сама се оправям .тя ми се сърди, после й минава. после пак измисля нещо и така. от време на време се опитва да прави интриги - казва му, че не й вдигам телефона като звъни и т.н. но ние двамата сме решили да не говорим за нея и всеки сам да се оправя.

опитайте някак си и вие така. като иска да дойде на гости, на теб да се обади. ти й откажи. по-добре директен конфликт с нея, отколкото с мъжа ти. така мисля.

ти си знаеш най-добре, аз просто споделих ние как се оправяме.

а, сега е купила обици за детето ни. и двамата сме на мнение, че е малка. поне половин година ще пили всеки уикенд да й продупчим ушите. разбрали сме се кротко да й отказваме. докато сама се откаже. това е.

Ох и аз колкото простотии съм изживяла и чула. Опитвам се да ги забравя.
Хиляда пъти се опитвам да пиша и после трия. Как да ти кажа?
Гледай да влизаш в конфронтации с нея пред свидетели когато си сигурна , че си права. Внимавай да не манипулира споровете. След като ги разказва на сина си (за което съм почти сигурна) , я викай в къщи на 6 очи. Може да е просташко , но простаци по друг начин не можеш да се пребориш. Освен с простотия и насмешка(от това най - много ги боли).
Какъвто ад съм изживяла , само аз си знам.

Много благодаря за топлите думи, ще се опитам да я поставя на мястото й, колкото й да не ми се спори с нея. Но това не може да продължава по този начин, защото рано или късно ще стигнем до развод. Единият от двамата няма да издържи на напрежението.

Това е направо ужасяващо, не само, че не може да се говори с тях, ами и квалификации дават, пък и детето не било момче      как ме е яд на такъв начин на мислене! И аз е трябвало да бъда момче, та като не съм, зле. Не разбирам как може да се разсъждава така архаично, същата работа и за имената - ами те ако се казват например Прокопий и Ганка, така ли да си кръстиш детето и да спазиш ТРАДЦИЯТА.   

Иначе и аз съм съгласна с Umbra, че колкото и да е неприятно, налага се да изтърпиш присъствието й понякога. Но това за забележките и т.н. наистина е трудно за изтърпяване. Кофти е също, че мъжът ти реагира така, не може да скъса пъпната връв с мама... Съчувствам ти   

Алекс, хубаво е да говориш със свекървата, ама не вярвам след това да почнете да се раzбирате като две дружки. Имах твоя проблем, слава богу мъжа ми прогледна и прие, че не се раzбирам с майка му. Но и същевременно раzбра, че той е главния виновник zа проблемите ми с нея. Не zнакм колко пъти ако той не беше zастанал на нейна страна в дребен спор, спора не би се превърнал в скандал.

Кажи на мъжа ти сериоzно да се zамисли zа кого се е женил и дали след 5 години иска да бъде все още с него. Знам, че му се иска ти с маминка му да се обичате, ама не е така. Да се вzеме в ръце, да не дава мама да го манипулира и т.н., zащото това е сериоzен проблем zа семейството му.

Ох, всичко това ми е много поzнато, до болка. Аz бях стигнала до там, че исках раzвод. Няколко месеца всеки ден между нас имаше такива скандали... Слава богу, осъzна се и сега сме си двамцата щастливи...

Здрасти,
ситуацията е била наистина неприятна.
Искам да ти кажа, че наистина добри и кротки мъже, са именно такива апатични в подобни ситуации и дори малко неглижират семейството си.  А какво значение има, че е добър и прочие, ако точно за тези, за които трябва да се грижи и държи, страдат?
Според мен е добре, ако е възможно, да го прескачате и да водите директни разговори. Много е нечестно това, че тя го манипулира и използва така. Той играе ролята на буфер и отнася хем нейните натяквания, хем твоето раздразнение. В това положение на никой не е приятно. Затова елегантно му предложи, тя да говори с теб и заедно да уточнявате кога, в колко и как да гледа внучето. Много е кофти и те разбирам напълно. Не се ядосвай обаче, щади се и си гледай спокойствието.

А имаше едно мнение по-горе, казвай винаги "да, да, да", нищо не променяй и не реагирай. Нека си говори, а ти си го пускай покрай ушите. В началото ще ти е трудно, но след това ще свикнеш и това е един отличен начин за комуникация с такива хора!

Здрасти Алекс
струва ми се, че може би мъжът ти страда от едипов комплекс. Ако и майка му е властна, съвсем ще се убедя. С такива мъже се живее много, наистина много трудно. Независимо на какво се подлага жената, какво изтърпява в името на сем. и т.н те така и не го проумяват, и всъщност винаги предпочитат майка си. И да се разведете - следващата жена ще търпи същото, защото проблема не е в свекърва ти /тя че е гад, гад е/, проблема е в мъжа ти, който е неразривно свързан с майка си, така е откърмен, властта й го държи още от детството.

Не знам какво да ти кажа, потърси информация за едипов комплекс, има доста литература по въпроса /ако разбира се има такъв, аз не съм сигурна все пак/. Можеш да откриеш поне някакви начини за облекчаване на ситуацията. Много е тежко, наистина. Имам приятелка с такъв проблем, затова знам. Явно доста често се среща при отношенията майка - син.

Пожелавам ти искренно успех!

Много мъчно ми стана като прочетох неволите ти... и аз съм изпадала в подобни ситуации, но тез твоите "съкровища" надминават моите. С моя мъж се караме основно по този въпрос. Научих се,в същност още се мъча, да не говоря за майка му, защото само да кажа "майка ти" и гледай какво става...  Идва на гости от време на време и не е доволна че Рали се плаши от нея и не и дава да я гушка, все едно аз съм я настоила. Последния път ми каза, че ако аз не съм в стаята сигурно ще и даде...та значи преча и да идва на гости когато тя е решила...И моята не е купувала на внучето си нищо, от като се е родило, но не това е важно за мен...
А бе ако знаеш колко мога да пиша по въпроса, обаче само като се сетя и ужасно се нервирам, затова, мила, недей и ти да се тормозиш излишно. Хората не можеш да промениш, ами гледай вие с мъжа ти и детето да сте добре. Пожелавам ти успех и ти стискам палци да се справиш 

   Ох, Алекс, мъжете и техните майки! Няма да повтарям всичко което са изписали преди мен, само ще кажа, сложи мъжа си на мястото му докато е време и ако не му харесва това, което искаш, да се беше оженил за майка си. Преди три години моя приятелка роди и проблема се оказа същия, само дето там свекървата даже не се и обаждаше, а направо идваше. И снахата какво да прави, няма да я върне, я! Ама един, два, три пъти...накрая говори с мъжа си, той обаче така и не се престраши да говори с майка си, проблема доста се нагнети, та упреци, та сълзи, та "вие"(разбирай снахата) не оценявате какво правя за вас", та "дано да разбереш колко е лошо това дето го правиш и твоето дете така да ти каже" и т.н., и т.н. Обясни на съпруга си, че щом майка му не те уважава и идва само заради "детето", то и ти не си длъжна да я уважиш като я пуснеш в къщата си. Зная, че ще бъде тежко и неприятно, но това е начина! Успех, мила!