- Публикувана: 9 ян. 2020, 21:25 ч.
- Последно мнение: 20 март 2020, 11:07 ч.
118 паникЮсани кюВтета не Оспяха да се спЪсят от пръвупистния жандармерий
Този Донкор сигурно е приятел на Срет 
И прароднина на Ханко (у). 😂
Влизам за консултация. 
Признавам си, че правописът ми драстично се влоши, откакто пиша из публични форуми и чета онлайн неграмотни писания.
Молбата ми е да ми припомните правилото за съгласуването на "чийто":
"хора, чийто характер..." или "хора, чиито характер"
Нали местоимението (ед.ч. или мн.ч.) се съгласуваше със съществителното, което следва, или бъркам?
Признавам си, че правописът ми драстично се влоши, откакто пиша из публични форуми и чета онлайн неграмотни писания.
Молбата ми е да ми припомните правилото за съгласуването на "чийто":
"хора, чийто характер..." или "хора, чиито характер"
Нали местоимението (ед.ч. или мн.ч.) се съгласуваше със съществителното, което следва, или бъркам?
Много благодаря! Вече наистина се притеснявам, че до такава степен влоших познанията по родния език, та се налага и да питам. Бях написала поста, след това го редактирах с "чиито", после реших, че не може да е така и го върнах обратно с "чийто". И понеже не можах да се сетя за правилото, реших да питам тук.
Не е вярно. Съгласуването няма нищо общо с частите на изречението.
Ето и самото правило:
"Относителните притежателни местоимения се съгласуват не с рода и числото на името, с което се назовава притежателят, а с рода и числото на името, означаващо притежавания предмет. Или по друг начин казано: съгласуването е със следходната, а не с предхождаща местоимението дума: момчето, чийто баща / чиято майка / чието семейство / чиито братя; писателят, чийто роман / чиято пиеса / чието произведение / чиито творби. "
Относителното притежателно местоимение обикновено се използва в подчинено изречение, което пояснява част от главното изречение, но не е задължително тя да е подлогът. Може да е и обстоятелствено пояснение, и допълнение. Ето, да речем:
Дъгата, чиито седем цвята грееха иззад облаците, зарадва децата.
Децата се зарадваха на дъгата, чиито седем цвята грееха иззад облаците.
Децата не знаеха, че не могат да отидат зад дъгата, чиито седем цвята грееха иззад облаците.
В тези три изречения "дъгата" е последователно и подлог, и допълнение, и обстоятелствено пояснение, но и в трите случая съгласуването е едно и също. Ако обаче заменим "седем цвята" с "извивка", да речем, тогава местоимението "чиито" веднага ще стане "чиято":
Дъгата, чиято извивка се показа иззад облаците, зарадва децата.
Децата се зарадваха на дъгата, чиято извивка се показа иззад облаците.
Децата не знаеха, че не могат да отидат зад дъгата, чиято извивка се показа иззад облаците.
Пък и как точно стана ясно, че в израза, който първоначално беше посочен, "хората" е допълнение, че даже и непряко, след като то изречение въобще няма. Има просто израз.
И откъде накъде е това, че нищо не се съгласува с непряко допълнение в "никой" език?
Според тази логика в изречението "Надълго и нашироко обяснявах на разтревожената ми майка, че няма нищо опасно в прехода." , определението "разтревожената" с кое точно е съгласувано? Може би с несъществуващия подлог?
Извинявам се, ако на някого постът ми се стори спам!
Ето и самото правило:
"Относителните притежателни местоимения се съгласуват не с рода и числото на името, с което се назовава притежателят, а с рода и числото на името, означаващо притежавания предмет. Или по друг начин казано: съгласуването е със следходната, а не с предхождаща местоимението дума: момчето, чийто баща / чиято майка / чието семейство / чиито братя; писателят, чийто роман / чиято пиеса / чието произведение / чиито творби. "
Относителното притежателно местоимение обикновено се използва в подчинено изречение, което пояснява част от главното изречение, но не е задължително тя да е подлогът. Може да е и обстоятелствено пояснение, и допълнение. Ето, да речем:
Дъгата, чиито седем цвята грееха иззад облаците, зарадва децата.
Децата се зарадваха на дъгата, чиито седем цвята грееха иззад облаците.
Децата не знаеха, че не могат да отидат зад дъгата, чиито седем цвята грееха иззад облаците.
В тези три изречения "дъгата" е последователно и подлог, и допълнение, и обстоятелствено пояснение, но и в трите случая съгласуването е едно и също. Ако обаче заменим "седем цвята" с "извивка", да речем, тогава местоимението "чиито" веднага ще стане "чиято":
Дъгата, чиято извивка се показа иззад облаците, зарадва децата.
Децата се зарадваха на дъгата, чиято извивка се показа иззад облаците.
Децата не знаеха, че не могат да отидат зад дъгата, чиято извивка се показа иззад облаците.
Съгласува се по род число не със съществителното, като част на речта, а с подлога като част на изречението. В случая подлогът е "характер", "хората" са непряко допълнение. С непряко допълнение на никой език нищо не се съгласува по род и число
И откъде накъде е това, че нищо не се съгласува с непряко допълнение в "никой" език?
Според тази логика в изречението "Надълго и нашироко обяснявах на разтревожената ми майка, че няма нищо опасно в прехода." , определението "разтревожената" с кое точно е съгласувано? Може би с несъществуващия подлог?
Извинявам се, ако на някого постът ми се стори спам!
