Публикувана: 27 юли 2006, 13:36 ч.
Последно мнение: 28 юли 2006, 12:15 ч.

Да се примириш - това малодушие ли е ...........

3 512
34
1

# 15 27 юли 2006, 14:15 ч.

соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
Мнения: 13 650

Цитат на: Incandescent в чт, 27 юли 2006, 14:03

Цитат на: secretgarden в чт, 27 юли 2006, 13:58

Ако става въпрос нещо за родителите му, мисля, че не е редно да го настройваш срещу тях или да дълбаеш там........Просто кажи, че с нещо не си съгласна и ще постъшпваш еди как си, защото това си си ти..........Търпение много трябва.......И мен всички ме дразнят понякога...чак се чудя защо сме се взели .........от нерви ги мисля тези неща.......... после като го видя и ми минава.........Дразнят ме моите родители, неговите..........братя , сестри, приятели......Имала съм такива моменти, когато нещо не съм на кеф........

Потърси първо решението в теб самата и ако не го виждаш, тогава наистина проблема е в него и ...........поговорете.........Ох

Е, как ме разконспирира веднага - по-точно позна причината за терзанията ми. Някак колкото повече упорствам на своето, толкова повече виждам, че не постигам целта си, а напротив ....

Ми нали са му майка и татко........и твоето дете след време ще се ожени и ако жена му не ви харесва как искаш да постъпи той........А ако ти не я харесваш ?
Иначе всички семейства имат такива терзания.......Не си единствена....затова толкова лесно те разкрих Wink

И ние ги имаме...........и понякога така зациклям на едно нещо и меля- меля, а той като ме чуе и избягва някъде........... Joy

Иначе хората са свестни, даже са супер свестни..........но всички си имаме трески за дялане

# 16 27 юли 2006, 14:22 ч.

София
Мнения: 4 867

понякога примирението е и белег на зрялост...

# 17 27 юли 2006, 14:25 ч.

Му Кинд Оф Плаце
Мнения: 4 033

примирението е малодушие. Премълчаването и отстъпването не е задържително да са.
Аз не вярвам в компромисите и оттам душата ми не се терзае Peace

, пък и добрите отношения не са самоцел, те са и следствие от непримирение и съвместно ненатрапване

# 18 27 юли 2006, 14:41 ч.

Мнения: 552

Цитат на: secretgarden в чт, 27 юли 2006, 14:15

Ми нали са му майка и татко........и твоето дете след време ще се ожени и ако жена му не ви харесва как искаш да постъпи той........А ако ти не я харесваш ?

Incandescent не е казала, че не ги харесва. На мен ми се струва, че става дума за някой "класически" проблем при такъв тип роднински връзки... Наистина, всички ги имаме в една или друга степен тези проблеми Rolling Eyes

Въпросът според мен е, че наистина няма как да спечелиш в такава ситуация... в смисъл, да постигнеш своето - защото винаги това ще се приема като опит да застанеш между мъжа си и родителите му Confused

Дори изобщо да не е така... просто ситуацията е крайно неизгодна за теб Sad

За такива неща наистина е най-добре да се примириш... поне аз така мисля.
Между другото, това примирение е неприятна дума - ясно ми е защо франзелата и други по-бойни мадами въстават срещу нея... Според мен е въпрос на терминология Peace

Иначе съм съгласна с нея (пак за Франзела Калина говоря Wink

) - просто се формулираме по различен начин Peace

Включително и изказването й за компромисите...
А това -

Цитат на: Франзела Калина в чт, 27 юли 2006, 14:25

добрите отношения не са самоцел, те са и следствие от непримирение и съвместно ненатрапване

е страхотна сентенция... Не твърдя, че съм разбрала за какво става дума, но ми харесва как звучи Peace

# 19 27 юли 2006, 15:07 ч.

Мнения: 6 167

мен нищо не ме дразни по принцип в съпруга ми, и съм преценила компромисите, които правя предварително. те са малки. главно по отношение на това, че дълбокомислените разговори на него са му чужди, като занимание.

според мен, ако правиш компромиси, в които прескачаш себе си и се обезличаваш има за какво да помислиш. в една връзка би трябвало да има партньорство, а не доминиране на единия, за сметка на обезличаване и обезволяване на другия.

според това до каква степен си загубила себе си в тази връзка през годините мисля, че може да се говори за малодушие, незнам дали си малодушна, защото не знам до къде си стигнала грубо казано.

но постинга ти ми говори, че правиш системно комрпомиси с личността си, което не ми харесва.

# 20 27 юли 2006, 15:09 ч.

Мнения: 479

Цитат на: Incandescent в чт, 27 юли 2006, 13:36

Случвало ли ви се е да преглътнете неща, които по принцип ви дразнят и са противни на представите ви, защото това би довело до много проблеми и дори разрив в отношенията ви с любимия човек? Това според вас малодушие ли е или е необходим компромис? И кога ви идва твърде много отстъпването? Има ли някаква граница, след която просто казвате "край"?
Може да ви звучи много общо и абстрактно, но не ми се конкретизира ситуацията, защото тя датира отдавна във времето и извадена от контекста на ежедневието ще звучи абсурдно.
Моля ви само да поразсъждавате с мен, за мое успокоение или ако щете - за да засилите безпокойството ми ooooh!

. А може и да давате примери с компромиси, които правите в името на общото благо.

А имало ли е период(и), в които осъзнаваш, че той е правил по - големи компромиси?

# 21 27 юли 2006, 15:10 ч.

В полите на Пирин планина
Мнения: 20 407

Аз изчезнах малко - но нямах нет. Сега продължавам да чета и да пиша.

indian rose , наистина става въпрос за "класическо" роднинско неразбирателство и затова си мисля, че не си струва да помрачавам взаимоотношенията си със съпруга ми заради битовизми. Ще взема да се правя, че не виждам и не чувам, за да ми е по-лесно да преглъщам.

Франзела Калина, аз наистина трябва да се примиря с факти, които не мога да променя; да се примиря, за да мога да премълча и да направя конпромис или да отстъпя - за мен това са синоними и означават едно и също нещо на практика - да не настоявам на своето, за да не загубя нещо, което ценя. Аз се стремя към добри отношения / това не е самоцел / само в рамките на възпитанието, колкото да не сме постоянно в "контра".

# 22 27 юли 2006, 15:16 ч.

Мнения: 1 008

Според мен семейство се гради на компромиси, обаче взаимни и оценени. А граница винаги има!
От опит мога да споделя... имахме много проблеми с бащата на мъжа ми. Мога да кажа, че всички проблеми от там ни идваха. Няма да изпадам в подробности. Аз непрекъснато говорех ли, говорех и нещата ставаха все по-зле. В един момент някакси се уморих и оставих нещата така както са. Не досаждах на мъжа ми и не му обяснявах какво ме дразни. Не мога да кажа, че се примирих, вътрешно доста се тормозех. И резултата е, че той сам осъзна как стоят нещата и много неща изгладихме. Но вярно, през това време аз изхабих доста нерви и проявих търпение, а не съм от най-търпеливите.... При нас с търпение и недосаждане имаше резултат, но това зависи от случая и от хората. За съжаление и търпението си има граница...

# 23 27 юли 2006, 15:17 ч.

В полите на Пирин планина
Мнения: 20 407

Цитат на: Eli4ko в чт, 27 юли 2006, 15:09

Цитат на: Incandescent в чт, 27 юли 2006, 13:36

. А може и да давате примери с компромиси, които правите в името на общото благо.

А имало ли е период(и), в които осъзнаваш, че той е правил по - големи компромиси?

Той по принцип е много уравновесен човек и се старе да е много коректен в отношенията си към другите, вкл. и към мен. Компромисите, които искам да си наложа да направя са свързани с взаимоотношенията ми с майка му и семейството на брат му и (не)намесата им в нашето лично пространство като семейство. Мъжът ми се опитва да лавира между враждуващите с цел да няма обиден.

/ Ще добавя, че живеем с майка му и там е разковничето на проблематиката ... Wink

# 24 27 юли 2006, 15:19 ч.

В полите на Пирин планина
Мнения: 20 407

Цитат на: cher в чт, 27 юли 2006, 15:16

И аз се подготвям за една такава изчаквателна позиция, пък да видим .... Crossing Arms

# 25 27 юли 2006, 15:20 ч.

соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
Мнения: 13 650

Не може ли да отидете за малко у вас..........да си починеш ........знам, че като отида при родителите на мъжа ми, в началото много им се радвам, но постепенно започва да ескалира едно напрежениееееееее....просто, защото правим нещата различно........

# 26 27 юли 2006, 15:21 ч.

Мнения: 552

Цитат на: Incandescent в чт, 27 юли 2006, 15:10

Ще взема да се правя, че не виждам и не чувам, за да ми е по-лесно да преглъщам.

Пожелавам ти търпение Whistling

Не знам доколко е възможно да се постигне 100 %, но доколкото може... явно това ти трябва в такъв случай ooooh!

Цитат на: Incandescent в чт, 27 юли 2006, 15:17

Ще добавя, че живеем с майка му и там е разковничето на проблематиката ... Wink

А за това искрено ти съчувствам... Не защото имам нещо против свекървите, или защото смятам, че майка му е лоша - за нея нищо не знам, но примерно майката на моя мъж е прекрасна... според мен, и въпреки това имаме проблеми поради естеството на родствената си връзка (леле, че официално го казах Mr. Green

). Другият фактор е, че не ми е познат случай, в който две семейства да съжителстват заедно без проблеми (дори ако са на една възраст) - а когато младото семейство живее с родителите на единия, независимо кои - това направо си е задължително условие за проблеми Sad

Дано скоро имате възможност да живеете самостоятелно... тогава най-вероятно ще си оправите отношенията с тях Peace

# 27 27 юли 2006, 15:22 ч.

София
Мнения: 10 858

Цитат на: Incandescent в чт, 27 юли 2006, 13:59

Вивиан, изобщо не ми звучиш като лелка, а като мъдър човек - честно. Аз явно още не мога да открия за себе си тая мъдрост и уравновесеност и да започна да приемама нещата по-философски.

Благодаря ти Embarassed

ако мъжа ми прочете /добре че не чете/, че ме наричаш мъдра, ще падне от смях Grinning

Не знам как така, но това ми показа житейстият ми път. Като бяхме в началото на връзката ни /заедно сме от 7 години/, много упорствах, виках, сърдех се, не се обаждах, с една дума държах се толкова детински, че сега просто не мога да повярвам, че това съм била аз, но все пак съм била на 20 години. Сега като се сещам, чак ми е смешно, просто видях, че начина е в разговора, и то приятелския и че просто трябва да оставиш човека да направи каквото иска, той сам ще разбере един ден къде е сбъркал.

# 28 27 юли 2006, 15:32 ч.

В полите на Пирин планина
Мнения: 20 407

indian rose - благодаря за пожеланието. Наистина ще се постарая. Освен това майка му не е лоша , но както казва secretgarden различията в разбиранията и в"правенето на нещата различно" довеждат до неразбирателство. А, иначе едва ли скоро ще имаме шанс да живеем самостоятелно ooooh!

- жената е вдивица и живее при нас, няма къде да отиде.....

Вивиан - наистина ще го оставя да се осъзнае сам, че иначе само си бия главата в стената без видим резултат ... Banghead

# 29 27 юли 2006, 15:35 ч.

София
Мнения: 10 858

Това е един от най-добрите начини, повярвай ми! Но вече прецени дали при вас би бил удачен вариант, дали мъжът ти е такъв човек. Предполагам, че той и сега съзнава много добре някой неща, но просто не ги споделя гласно.
Един ден, когато заживеете сами по една или друга причина /пожелавам ти да е по-скоро/, ще видиш, че ще си признае, че ги е съзнавал. Hug

Препоръчани теми

А как се случва така че

Трябва ми помощ за жилище в София и детска градина

Плащаш за един доктор, а те оперира специализант

какво правите с подаръците, които не харесвате

Причина:

Причина: