МНОГОДЕТНИ МАМИ № 71

Мда, лошото на бебетата е, че порастват. С двама активни пубера съм в момента у дома и ми се реве. А и финансовата част хич не е за пренебрегване- то са курсове, уроци, спорт, танци, участия, състезания...

Олеее, и аз майка съм я записала "майка" в телефона
Моите зайци ми викат "мамо", но аз казвам "майко", хммммм...

И ние сме на 15, големия проявява характер яко. Малкия принципно е блейка и устат.  Някой каза за секунди ме изкарват извън нерви. На вълна са да не помагат. Малката и тя характер като не й отърва ляга по очи и рев ужас. Иначе проговаря още свиква с яслата. Ами и финансовата част- даааа именно по тази причина сега тръгнах на работа като беше на 10 мес. Не можем да си позволим повече лирични отклонения, а при мен направо като беше бебе третото ( сега година и пет) ми идваха като паник атаки. Не спи и до сега, вечно е рев, зъби много ядове с тях, вечно да е гушната тук ни върти на чекрък То затова банковците й само гледат са я шътнат от главата си. Но  ще мине още малко надявам се. Та така при нас.

При мен всяко следващо бебе е по-кротко от предишното.Може би и затова се навивам за още всеки път след като родя.Баткото на времето беше ужас.А сега това бебе, оставям го някъде-шезлонг,активна гимнастика и все едно го няма,може да седи час без да ревне,играе си съвсем спокойно.
Баткото ме подлудява обаче(от бебе,че до ден днешен🙂).Но,старая се да го уча на самостоятелност.Сам ходи на доктор, когато имам да вземам някакъв документ от общината (живеем в прочутата с телефонни измамници Ветовска община и е малка администрацията),пращам него.В крайна сметка навремето на 14-15 години аз и леля им живеехме сами в Русе на квартира.С две ръце съм да се учат да се оправят сами.А те като са повече деца,от малки се налага да се справят сами (например обличане,хранене).

Моите и тримата бяха кротки и лесни за гледане бебета. Но вече ми се ще да гледам бебета само отстрани. Дадох моят принос. Пък и мисля, че сега е време ние с мм да си поживеем. Само чакам да дойде юни месец и да се приключи с голямото кандидатстване. Финансовото натоварване върху семействата идва основно когато децата пораснат. А това никой не го отчита. Всеки си мисли как да насърчава раждаемостта (въпреки че и по тази линия у нас е много зле), а не отговорното родителство на поотрасналите такива.

И аз съм така - много са ми мили бебенцата и бебешкия период. Сега малкото постоянно го целувам, направо не ми се оставя като знам как след няколко месеца няма да е същото, пък след няколко години съвсем. Много е уморително, но и прекрасно. И аз мислех, че всяко следващо ще е по-кротко, но третото се оказа като първото - не спи много, иска постоянно да съм около него, а в същото време върви най-едричък и ми тежи като иска да го разнасям и да оглежда всичко.
Каката и баткото също са малки и още дори не ходят на училище, затова изобщо не знам как ще е в тийн възрастта. С ММ сме си казали - стига толкова деца, но да видим какво ще стане Поне не планираме, но ако стане непредвидено, няма да го върна
Моите деца обаче и тримата са със секцио и това също има значение за броя (въпреки че при последното доктора вика - така добре се възстановяваш, че може и още две ако искаш ).
Понеже другите двама са с малка разлика, когато се появи второто, толкова се изтощих за няколко месеца, че си бях казала - няма да стигнем до трето (въпрвки че винаги съм искала). Спомням си, че в една друга тема тук във форума споделих тогава, че не мисля да имаме трето и Rumka833 ми писа, че е рано още и като мине малко време и ще се срещнем в темата за "Многодетни мами".  И наистина така стана . Като тръгнаха на градина и ясла, аз на работа и боледуванията понамаляха, а аз се понаспах и - айде пак. Колегите ми не вярваха, въпреки че подхвърлях тогава на майтап разни неща за треро. А сега като е факт и питат кога ще е четвъртото. Сякаш с три се минава някаква бариера.

Аз пък много се радвам и на бебето, и на големи. Нямам драма с това, че ще порасне и аз няма да има кого да гушкам. Големите ми помагат много, говорим си и играем много бордови игри. Разходите са повече, но не бих казала, че е нещо ужасно. В седми клас има уроци, но 1000-2000 лв не са непосилни.

1000-2000 не са непосилни, но като добавиш бъдещ абитуриент, брекети, шини, уроци по езици и т.н. и си става добра сума. Предпочитам си памперсите и бебешките дрешки. А как яде един вечно гладен тийн!

Хм, да. Мен разходите за добро обгрижване и образование ме притесняват, иначе веднага се навивам на четвърто. Въпреки, че малко попрехвърлям пожелателната възраст, така да се каже... Та, най-вероятно няма да се стигне до там.

Иначе чудесно мога да работя над себе си и с бебе. Моите все кротки се падаха като малки. Само сега малкия е по-опасен, но основно, защото се опитва да се покатери на всяко по-високо място вкъщи или да изяде почти всичко, което докопа. И е леко недоволен като не позволя.

Големите каки единствено ме вбесяват с мързела си. Направо не разбирам как е възможно

Не знам. Нашите гледат брат ми, който е на 18 и много пъти сме говорили с мама, че е до дете. Те за него почти никакви пари не дават. Той си научи английски в училище, не ходи по дискотеки, от време на време някоя дреха ( тези разходи си ги има и за по-малките). Фитнес е 30 лв на месец, едни шофьорски курсове платиха 600 лв. А до абитуриентския бал - въпрос на разбиране е. Аз имах рокля за 300 лв и мама направи почерпка за най-близките вкъщи. Ние имаме пари, но възпитаваме децата така както сме възпитани ние. Моят мъж никога не е ходил на уроци, на кръжоци и т.н Изучил се е, стана много добър в професията си и всичко дължи само на собствените си усилия.
Просто казвам, че всяко нещо може да е 2 и 200.

Ох брекетите и мен ме притесняват, че ще стигнем до там.Даже по някое време ще търся информация за някой ортодонт, който да не иска майка си и баща си за труда си. До дете си е наистина разхода, но ние имаме занимания с децата, които не са достатъчни само с курсове, бебето и то трябва да се развива, не можеш го сложиш като саксия да сади колкото и да е тих.Сега му е време да развива мозъка.Хората са го казали до 7 годишно възраст каквото се възпита, възпита.

Мда, Джил, точно това имах предвид с финансите. Колкото по- големи стават, толкова се увеличават разходите. Да беше само 7ми клас, ехеее. Седмокласникът ми в момента е и танцьор. Освен ежемесечните такси, има разходи за квалификации, състезания, костюми и т.н. Четвъртокласиците пък, освен спорта, който тренират, имат допълнително уроци- девойката по математика, че ще опита да кандидатства, младежът ходи на немски, защото се оказа с дислексия и е му е много трудно да навакса училищния материал. Тази година на седмокласника съм спряла английския, защото няма време и за него, но от следващата година продължава и той, освен това вече ще трябва да купуваме и учебниците за училище. На девойката скоро ще се наложи да сложим шини. Малкият пък иска от следващата година да ходи на рисуване. Да не изброявам е, че всички знаем как е.

Жанинче, когато децата имат извънучилищни интереси, нещата изглеждат различно.

Не споря мисля, че всички разумни родители са си правили сметката като са си раждали децата.

milasara и вие ли сте в 4 клас? В СМГ ли ще кандидаствате? Насочила ли си се за шини някъде? След някой друг месец, може би лятото ще търся и за двамата. При нас големият ми син изяви голямо желание да учи пиано, но ще видим догодина как ще се комбинира с другите занимания, а държа да има и спорт задължително.

malinkap, да, дребните са 4ти клас и девойката ще се пробва в СМГ. Не съм я затиснала, обаче, твърде много. А и тя самата леко се плаши от това да смени училището. На мен по- скоро ми се иска да ги разделя, а и поне за нея да съм по- спокойна в 7ми клас. За шините ходим пр д-р Йорданова http://www.orthogyn.com/. Освен препоръките, които имам, ми е буквално в задния двор. )