МНОГОДЕТНИ МАМИ № 71

Хич не вярвам в историята от 1700 година. Първо, защото дори да е почнала да ражда на 12 години, до 52 години по това време няма как да е забременявала естествено. Още по малко да износи и роди толкова тризнаци и четиризнаци.

Абсолютно. Да не говорим за толкова раждания на тризнаци и четиризнаци - все естествени ли са били ?!

Аз тази история и преди съм я чела и досте се зачудих как е възможно да има толкова бременности с тризнаци и четиризнаци и всички естествено родени и оцелели. А как са били доносени? Това си е малко фантастично, дори днес с толкова развита медицина такива бременности са под постоянно наблюдение и шансът децата да са недоносени или да има усложнения е много голям. Също ако тази жена има 27 бременности, означава, че всички са една след друга. А въпреки че кърменето не предпазва от бременност, все пак шансът за забременяване е доста по-малък, пък какво остава за многоплодна бременност и то постоянно. А децата? Ако имаш толкова много породени и близнаци, направо ще са на оцеляване и самоотглеждане, за което е невероятно всички да оцелеят и да са здрави особено в онези времена. Също тялото й как е успяло да се справи с токова бременности, раждания и кърмене, това постоянно черпи от твоите сили и ресурси. Дори със сравнително леки бременности, да се изхранят толкова деца, да се родят здрави и да получат необходилите геижи, си е невъзможно.
Бях чела и за други подобни случаи тогава - имаше класация на най-многодетните майки. Следващата мисля беше с 52 или 54 деца (не помня вече цифрата), пак близнаци, тризнаци и четиризнаци. Но за нея пишеше, че не оцелявали и най-голямата достигната възраст от тези 50 и няколко деца била 8 годинки . Това звучи по-реалистично, но ужасно тъжно

Един човек ме е разбрал, благодаря.😁🤩

помбер, нищо задължително няма, включително и броя на децата, не разбрах какъв е смисълът на включването ти тук.

Това с личния живот е въпрос на избор. Винаги има време и място стига да искаш. Сега сме на широко, но когато правихме опити за втората ни дъщеря живеехме в две стаи. Тъкмо бяхме купили къщата и можехме да си позволим ремонт само на две стаи. Кухнята беше на половина направена, а по едната стена течеше вътре като водопад когато валеше. Знаехме, че е временно. Това не ни отказа от идеята за дете. И НЕ, не сме чакали по добри времена, да изплатим кредита или да направим ремонта. ( Като доста познати) Сега пак сме в ремонт. От вън е строителна площадка. И пак сме с новородено 😀. Всичко се повтаря.

И при нас опитите за деца не бяха обвързани с хубаво и широко жилище, но имахме идея какво точно искаме и дали ще удовлетвори нуждите ни. Когато започнахме да строим къщата, вече бяхме с бебе на 6 месеца, живеехме на кварира в атвлие, преустроено на малък двустаен, при това с преходни стаи. Там бяхме докато второто ни дете стана на около годинка. Изобщо не ни спря в опитите за деца това, че живеехме натясно, но бяхме наясно, че това няма да трае дълго.
И при нас е от 7 години така - бебета и строежи. На строителните неща уж се вижда вече краят, доста неща си пооправихме. Чак се чудя като всичко довършим и децата поотраснат дали няма да ни е скучно

И ние бяхме така. С всяка бременност взимаме ново жилище и му правим ремонт от нулата. Двустаен, тристаен, четиристаен и като забременях с четвъртото решихме, че няма смисъл от повече квадратура в апартамент. Първо тръгнахме с идеята да вземем вила близо до София, но бързо се пренасочихме и започнахме с огледите за къща. Сега, с петото, за първи път съм просто в майчинство - няма майстори, няма магазини, гранитогрес и кухни. Имам време да помисля за себе си, за децата, за мъжа си 🌺

Здравейте! Изчетох тази и предишната тема на един дъх и си припомних какво хубаво детство имах. Аз съм най-малката от три сестри и винаги съм знаела, че и аз ще имам минимум три деца. Имам дъщеря на почти 13 и син на почти 9. През всички години съм си гледала децата с голям кеф, навсякъде са с нас, не са оставяни по баби, не ми тежат и не ме натоварват, децата определено са моето "нещо". Напоследък работя много, но нашето време заедно винаги е нещо специално.
Животът понякога ни поднася изненади, така се случи и с моята сигурност, че ще имам повече деца. При второто ми раждане нещата сериозно се объркаха, поради лекарски грешки, на които можеше да се противопоставя, но от глупост не го направих. И така едно нормално раждане завърши с екстракция на плацента под пълна упойка, при която е останала частичка  от плацентата в мен. В резултат едва ми спасиха живота, наложи се спешна операция, кръвопреливане, разкъсана матка, общо взето голям кошмар. Казаха ми категорично да забравя за други деца и "нали си имаш и от двете" и препоръка да ми махнат матката, за да избегнем бъдещи усложнения. Тук вече казах "не" макар и мечтата ми за още деца да си беше заминала. С времето се възстановявах и усещах, че вече съм добре. Така 7 години след случките попитах моя доктор дали все пак има мъничък шанс и той ми каза, че ако съм склонна да поема такъв риск, че може да нямам необходимата среда за износване на едно бебе и да се наложи да го махнем, можем да опитаме. Голяма дилема, но реших, че ще поема риска. Да, обаче, за разлика от първите два пъти, когато стана от 1 път, този път не се получаваше повече от година, но и моите години са повечко. Тогава 38, вече 39. Подложих се на лапароскопия, махнали са брутални сраствания от кърпенето на матката ми и тръбите ми за били запушени. На следващия месец забременях спонтанно с двуплодна бременност. Първо едното спря да се развива, в 10-та седмица и другото. Направих медикаментозен аборт и след 4 месеца отново забременях. Бременността започна с шест седмици кървене и страх, точно както протече неуспешната ми бременност. Видяха едно неразвиващо се сакче и момченцето ми, което към тази седмица (19-та) се развива перфектно. Видя се, че имам много сраствания и вътре в матката и е било почти навъзможно да се закрепи там плод. Много се обвинявам, че не направих и хистероскопия преди това и така може би точиците щяха да имат шанс. Но това борбено човече е намерило как да расте и се моля всеки ден да успея да го износя и да се радваме на още едно здраво детенце.

Извинявам се за фермана, не знаех как с по-малко думи да се представя. Има едно нещо, по което всички тук си приличаме и то е безусловната любов към децата, вън от клишета и социални норми. Знам, че само вие ще ме разберете, защото за всички в обкръжението ми съм "луда", "за какво ни е", "след всичко, което преживя", "старички сте вече", "ще си развалите рахата" и пр. От друга страна, завръщайки се в този форум и в отчетни теми, с радост установявам, че има много майки, които очакват трето и четвърто детенце (в моята отчетна са поне 10), което по времето на отчетните на по-големите ми деца беше изключителна рядкост или поне аз в такива съм попадала.

Ще се радвам да съм част от вас и да споделяме тази огромна енергия от любов към децата и през юни официално да нося титлата "многодетна"

Tickles, браво на теб! Силно стискам палци всичко да бъде наред и да го гушкаш след някой друг месец.
Моята история не е същата, но аз родих първото си дете секцио и още като забременях с второто ( искахме три деца) , започнах да се интересувам къде да родя нормално. Цяла бременност ме плашеха с руптура и т.н Слова богу намерих доктор и нещата се случиха по-най добрия сценарий. Третото също нормално. Като забременях с четвъртото , лекарката ми ме изненада ( тя не ме помни и познава от раждане до раждане) , каза , че било супер опасно, как можело..подпита ме за религиозни и етнически съображения, обясни ми как да се пазим 🤐 . Тогава ми каза, че с всяка бременност риска от кръвоизливи расте. Е, роди се много лесно, а аз се възстанових по-бързо от всякога. Малко по-късно забременях с пето и не можах да се реша да го родя. Къде от страх, къде защото бях изморена от четвъртото, което още кърмех и приключих с бременността. Но това пусто желание не мина. Половин година по-късно, с подкрепа от гинеколожката, която ми прави феталните, забременях с петото и го родих преди месец и половина. Бързо раждане и бързо възстановяване. Но разбирам притесненията, разбирам и мечтата

Tickles безпроблемни оставащи месеци. Слушай само сърцето си и най-близките ти хора. Третото го родих на 39г.В днешни времена много се измени възрастовата граница за раждане,така че изобщо не го мисли.
И на мен ми прави впечатление,че все повече семейства имат повече от две деца.

Мила моя, Тикълс! ❤️ Много се радвам, че се записа и тук.
Сигурна съм, че всичко ще е наред, както бях сигурна и в началото, докато се пазеше от кървенето. Това борбено човече си ви е избрало!
Годините пък изобщо не са това, което бяха. Особено за трето дете възрастта ти е чудесна. ☺️

И моето трето съкровище го родих на 39. Големите бяха на 8 и 13. Успех в износването и леко раждане, Tickles.

Tickles, добре дошла, радвам се, че след толкова премеждия си тук в нашата тема! Възхищавам ти се, че не си престанала да опитваш да сбъднеш мечтата си! Пожелавам ти в началото на лятото да гушкаш едно здраво бебче!

Доста от майките тук сме родили трето дете на 38-40 години, така че не е късно.

Любовта ни към дечицата. СЗмо тя ни крепи. Аз нещо сдадох багажа, с фациалис съм и ми е трудно с дясната половина на лицето от два дни. Надявам се да успея да го преодолея.