Подсъзнанието може всичко - 70 /линкове за всички техники има на първа страница в тема 69/

Ще се намери решение. Просто си го представяй, но винаги с добри чувства. Вярвай в добрия изход и Вселената ще ти го поднесе! Стискам ти палци! И аз съм била в подобна ситуация.

Много ти благодаря, дано си права!
Опитвам се, наистина, преди по едно време толкова тежко ми стана, че чак се разплаках. А знам, че не бива. Още повече ако този човек държеше истински на мен нямаше да реагира така. Дори и да го е направил в знак на афект, щеше да размисли и да си даде сметка, че не е бил прав. Но може и да не му е пукало, знам ли и аз
Аз затова казвам, че преди като е имало подобни ситуации, макар и не чак такива, с мантрите, които си повтарям, е имало резултат ама сега не. Вече наистина не знам какво да мисля.

Adriana11,горе-долу бях в подобна ситуация преди около две години...Много неприятно се получи...С времето, размишлявайки върху отношенията ни с въпросната личност, започна да ми става ясно, че нещата между нас бяха започнали да се пропукват от доста време, но не се бях усетила... И после"изневиделица" бам, драматична развръзка ... Опитах се да изясня възникналото недоразумение, да се извиня, ако неволно съм обидила някого...После си рекох, че така е трябвало да стане...Дадох си сметка, че не заслужавам подобно отношение...Напротив, заслужавам уважение и респект...И така продължих по пътя си, без да преживявам много много...Беше дошло време да обърна страницата... Вселената ми е приготвила много по-интересни неща...След три изминали години съм убедена, че е точно така...
Адриана, пижелавам ти да преживееш този момент и да срещнеш още по- прекрасни хора!

Danilu, абсолютно. И при мен е нещо такова. От доста време, месеци буквално, нещата трябваше да имат някаква развръзка и да се стигне до крйно решение. Ами стигна се. Аз заявих моята позиция и това, което смятам да направя и отсрещната страна не реагира добре. Каза ми “майната ти” и последва блокиране. Разбирам че може да е било в момент на афект и гняв, но все си мислех, че след няколко дена човека ще си даде сметка, че тази реакция е била малко прекалена и ще поиска разговор. Откакто стана, не преставам да ползвам хоопонопоно, казах си, ок, може би и аз имам някаква вина, за да попадна в тази ситуация. Опитвам се да изчистя енергията, но се улавям, че липсата на резултат ме тормози много. Ако беше някой друг щеше да си каже “чакай малко, аз това ли заслужавам? Ми майната ти и на теб”, но аз не съм такъв човек, приемам трудно такива раздели с хора и все си мисля, че не е нужно да става така. Просто ми се иска да затоплим отношения и да ме отблокира. Може би тук говори егото ми, защото не мога да приема, че така ще останат нещата.

Здравейте,много теми има за четене,моля насочете ме какво и къде да да потърся ,ако някой е постигнал с някаква техника,някакъв пример от къде да видя,да пиша ,какво трябва да направя за да привлека подходящия мъж ,половинка с която да споделя живота си,отчаяна съм,сам е адски трудно,аз поне не се справям със самотата,нямам приятели с който да излизам,да споделям,няма с кого и къде да отида,от работа ..в къщи,4 стени,ще се побъркам,повтарям си разни неща ,да си давам кураж,пия някой хапченца за успокояване,опитвам да се държа,моля какво да чета,какво да пиша,как правилно да го пиша,какво да направя,как да си помогна😔😭

Adriana11, а можеш ли да погледнеш на ситуацията от друга ъгъл? Имам предвид да смениш гледната точка.
Дали няма да стигнеш до извода, че нещата се случват по най-добрия начин. Ти освобождаваш място за нов човек, нови неща, които ще се случат в живота ти. Възприемането на външния свят е отражение на нашия вътрешен свят. Направи си равносметка за себе си наистина какво искаш от възникналата ситуация. Да не е време за генерална промяна и нови начало?

Meikana, ползваш ли руски език? Аз станах досадна, но за привличане на мъж е много работеща техниката за визуализация. Даже е хубаво да си направиш едно писмено описание на човека, когото искаш да срещнеш - как да изглежда, какви качества да притежава, дори каква професия да има. И всичко това ежедневно да го визуализираш все едно ти се е случило вече. Да се радваш и да си щастлива по време на техниката.

@Adriana11
не е ясно каква е точно ситуацията, но ако става дума за раздяла, хората реагират различно. Защо имаш някакви очаквания изобщо как трябва да стане? Хората са различни, има хора, които късат отношения без да говорят, просто те слагат в миналото си и готово. Според мен ти се дразниш повече, че не сте се разделили по твоя модел, раговаряйки, изяснявайки, а по неговия, мълчаливия модел. Но ти, според мен искаш да се разделиш с него. Аз поне така усещам между редовете. Не търси човек, който те блокира. По този начин, показваш, че не обичаш себе си.
Ако искаш да се отърсиш от  емоционалния блокаж, напиши на един лист всичко, което щеше да му кажеш, изгори го, и го зарови вън в пръстта ( да не натоварваме Вселената).

След много време ще можеш да си отговориш на въпросите защо е станало така. Най-вероятно това  не е Твоя човек.

Пепина, много точно казано!
Относно намиране на подходящият мъж, или на нашата половинка, мога да споделя моят опит. Вярно е, че минаха почти 18 години. Тогава не познавах никакви техники за привличане, или за визуализиране. Но годините си минаваха и макар че срещах интересни и подходящи за мен партньори, след известно време, те ме изоставяха... Беше ми тежко. Не можех да си обясня тяхното поведение...А и ролята на изоставена жена, ме нараняваше много...Плачех, страдах.... После дойде превратния момент...В действителност ми дойде някакси отвътре, спонтанно да заявя в един случаен разговор с една близка колежка, че съм красива, интелигентна, материално осигурена и заслужавам да си намеря прекрасен партньор...После, когато останах сама, се обърнах към главният Шеф, т.е. Всевишният и му заявих, че имайки предвид всичките ми добри страни и прекрасни качества, и че ми се изчака чакането, му давам срок oт една година да ми помогне да намеря моята половинка...Горе долу с тези думи и с категоричен тон...След една година срещнах мм в един чат в интернет и след около година заживяхме заедно...
Явно понякога трябва да сме малко по-настойчиви и да претендираме правата си,вместо да чакаме да дойде хубавият миг,или нещото, което искаме.
Схемата за получаване, или реализиране на желанието е:  искам-какво точно искам- срок за реализация- мотивация, защото го заслужавам!
Не е традиционен моят метод, но от време на време повишавам тон с Всевишното/ият, защото понякога е малко разсеян и не ме чува, или не ме е разбрал:stuck_out_tongue_winking_eye:

Пепина, аз обясних по-горе, че не става точно въпрос за партньор, а човек на когото държа и който по някакъв начин съм приемала за доста близък. Реакцията му с блокирането и обидните думи ме нарани много и определено не го очаквах. Знам, че всеки реагира на момента според разбиранията и ситуацията си, може и така да му е по-лесно, няма как да гадая, но лен това не ме кара да се чувствам по-добре.

Адриана, изчакайте да мине време. Нека човекът да се успокои, видно е, че е афектиран и действа импулсивно. Времето ще успокои съзнанието, ще е по-склонен към разговор и отстъпки. Една седмица е кратък период според мен освен ако не е някаква дреболия.
През това време, докато чакате, правете визуализации или другите техники, които Ви препоръчат потребителите в темата.
Често се случва дългогодишно приятелство да приключи. Хората се променят, с времето придобиват нови навици, интереси и т.н. Не трябва да ни учудва това. Когато ми се случи нещо подобно, не се опитвам да извадя феникса от пепелта. Било е време да продължа напред и да срещна нови познанства, от които имам нужда към дадения момент.
Разбира се, това е моето мнение. Ако Вие имате нужда този човек да е до Вас, то опитайте да го върнете във Вашия кръг.

Благодаря за насоките,да ,раздяла има и ми е адски тежко,връзка след тежък развод,продължила няколко години,живяхме заедно, времето минава ,отдадох сърцето и дешата си ,но не ми олеква,всеки ден повтарям ,че съм хубава жена,че се справям с нещата,жива ,здрава,мога да имам подходящ партньор с който да споделя живота си,че имам много приятели ,такива неща,опитвам да мисля положително,но не мога да го забравя ,проблема е ,че нямам приятели,компания,какво да правя,да се разнообразя,всички който познавам и роднини ,всеки си гледа живота,не ги ли потърся аз,нищо от тяхна страна,а за излизане изобщо не може да става въпрос,за да не стоя между 4 стени,стоя на пейка пред дома си ,само и само да съм навън,разхождам се,но сама къде да отида,една  дума да си кажа,да запълня свободното време,търся си втора работа ,за да не стоя у дома,да съм уморена и да мога да спя,да не мисля,виждам ,че хората когато са добре,не мислят другия как е,споделяла съм с някой и пак същото,просто те забравят ,те са добре,опитвам да се държа и както казах да мисля положително,въпреки това ми е адски трудно,самонавивам се за да мога да продължа

Meikana, напълно те разбирам. Вместо втора работа, защо не се опиташ  да си намериш хоби, или някакво занимание, с което да си запълниш свободното време. Не знам къде живееш и какво можеш да избереш! Например йога, рисуване, фитнес, да се включиш в някоя група за екакурзии...И аз съм сама и освен с мъжа ми нямам много контакти...живея в чужбина и ми липсва всичко родно(познатите улици, спомените, които ми напомнят, залезите,които гледах от  терасата, кафето със съседките...), но ходя на йога, работя и съм заета, та не ми остава време да сее оттегчавам( в момента съм вързана у дома, понеже си счупих крака, а после и китката на ръката, но ще мине)...Нямам приятели тук...поне не истински...научих се да живея без такива.Моите приятели са много далеч от мен, но си пишем и се чуваме от време на време.
Рисувам или шия...
Не се предавай! Знам че хич не е лесно, но няма невъзможни ситуации. Успех!
П.П. Започни да учиш език...Така хем ще си заета, хем ще си създадеш нови познанства

Благодаря за коментара. Има много логика в това, което казвате. Знам, че 1 седмица не е кой знае колко много време, но аз изхождам от минал опит с въпросния човек и никога преди това не е имало толкова дълъг период на затишие. Знам, че хората приемат нещата по различен начин, но някак си в този случай взех да губя надежда. Дори започнах да си мисля, че може би на този човек изобщо не му е пукало колкото на мен и не мисли за това. Не знам... ясно е, че всичко е само гадаене от моя страна, но определено ситуацията ми е доста некомфортна. Аз съм човек, който предпочита нещата да са ясни, да се говори и ако има проблем - да се реши ако може. Ясно ми е, че не всеки разсъждава по този начин и това, че аз мисля така, не означава, че и друг трябва да е като мен. Визуализирам и непрекъснато му се извинявам ако съм го обидила и наранила волно или неволно. Представям си, че е пред мен и му говоря, изказвам болката си и го моля за прошка. Но за момента, няма никакво развитие
Днес дори съм решила да седна и да го напиша, все едно му пиша писмо, пак ще обясня как се чувствам и ще помоля за прошка.

Adriana11, аз пък си мисля, че прекалено си се вторачила в този проблем и го правиш още по-огромен, отколкото всъщност е. По-добре остави нещата засега така. Нека мине време. И ти самата с времето ще започнеш да виждаш нещата не толкова черни. То лесно да се каже така отстрани, но наистина - не го мисли непрекъснато. Сама казваш - непрекъснато му се извинявам, говоря му и т.н. Така мисля - спри, остави визуализациите и писането за сега. По-добре направи всичко възможно да простиш на себе си, защото ти се измъчваш от цялата ситуация. И дори сама се обвиняваш. Аз в такива случаи ходя на църква, когато няма никой особено, когато не е празник, стоя си, мисля си, успокоявам се там. Друг може да си има други начини. Понякога дори си отварям в интернет някоя икона или молитва и ми става по-леко. Да уточня, че не съм религиозна или набожна. Просто установих, че това е моят начин за успокояване.

Аида, така е, но как да обясня, просто аз съм такъв човек. Много ме мъчат подобни неща. Знам, че няма какво да направя, но ми е тежко. Ясно ми е, че има къде къде по-лоши неща и някой ако ме гледа отстрани ще си каже, "тая пък за какво се тормози", но съм си такава.
Аз не го търся, никакъв контакт не смея да направя, както казах той ме блокира, дали ми е изтрил номера не знам, мисля, че може и да е. На моменти дори ми светва, че в крайна сметка по-скоро аз трябва да се чувствам обидена от това отношение, в края на крайщата не съм убила човек. Ок, може да съм го ядосала ама ако наистина държеше на мен щеше да ме потърси, най-малкото да се изясним и да разговаряме. Но както и други казаха, явно това е неговия начин. Иска ми се да вярвам, че ще се осъзнае и ще си проговорим пак ама вече ме е страх и да се надявам.