muchos gracias, доня Дона!
- Публикувана: 28 юли 2006, 12:01 ч.
- Последно мнение: 5 септ. 2006, 20:30 ч.
Бабиериндос V част
Доня Хейялита, тез сиган са по вкуса на сеньора Алма-Джалма, не ни ги пробутвайте на нас 
След тези слова, почитателката на огнената сиганска кръв, започна трескаво да се озърта за доня Алмунде, защото сериозно се притесни да не би някой от мъжовете да стане обект на страстта на старата кипра. Нямаше я никъде, донята си отдъхна и прикотка младежта в своята спалня където последното нещо, което правиха бяха психологически портрети.
Донята Йосериндата сА накипри на фото и сА изтипоса на изложение. Един фотос тури в рамка, а останалите в цял албум прекрасни фотоси, които трябваше да запленят незнайните бъдещи кандидатлИбовници. След като приключи с тая благородна деятелност тя отиде да напръска маргаритите с благоуханен тор и количество вода- тайната на нейната градина. Но го направи по навик и някак вяло. Отвори една от кутиите с пури за продан и захапа с блаженство тютюневото изделие. Запъти се пак към вече втория си дом. Той я приласка с уханието на джибри и невидима ръка и тикна в свободния от пура крайник едно чашище с благоуханен коктейл от ром и бързо наскубани неизвестни билета от градината на бабиеросите. Погълна го бърже и се облиза. И тогава я видя. Една амфибия пълна със знойни кубинци пореше водата на път да задоволи страстта на дъртофелниците.
Радостта на бабиейросите обаче трая кратко. Амфибията (ЗИЛ, съветско производство) бе пълна с нелегални емигранти на път за Маями, където ги причакваше дона ДЕ ХУанита и доволно потриваше ръце.
- Хм, май не трябваше да връщам сиганите - промърмори със съжаление доня Дона, докато завистливо слушаше скърцането на хейялитината спалня в ритъма на кючека.
- Хм, май не трябваше да връщам сиганите - промърмори със съжаление доня Дона, докато завистливо слушаше скърцането на хейялитината спалня в ритъма на кючека.
Разочарована Йосеряния се врътна и отиде да ниже тютюн, където я чакаше щастието на една ръка разстояние. Донята заглади мустаци и започна от разстояние да котка това бижу, хем деликатно, хем тайно, че като знаеше сексуалните апетити наоколо...
Доня Дона в суматохата съвсем бе забравила телефониста Ортенсио. Шеколадовия младеж го бе завъртяла шайбата и сега нервно си подръпваше шнура в един ъгъл. Донята го сграбчи за потника и го задърпа към спалнята си, като пътем забърса бутилка ром и две пури за едно наистина романтично преживяване.
През цялото това време доня Василинда и доня Бомболейра кротко спяха под верандата. Доня Василинда се опитваше да сънува Рамщайна - ама цялата банда, но Оле Затвори очички, повреден от алкохолните пари, все й изпращаше плешивички, очилати, олисяващи немци.
- Само да ми паднеш ти, такъв-онакъв! - проклинаше донята насън.
- Ами такива са германците, пък - оправадаваше се Оле. - Скандинавците са по-яки.
- Давай тогава "HIM" - махна с ръка донята и блаженно засънува зелена гробищна трева, тя - прелестна в черно и цялата горепосочена група, която я гони сред надгробните камъни и най-после я застига.
- О, о, о, май бейби, хау бютифул ю ар! - пееше Василинда насън.
- Само да ми паднеш ти, такъв-онакъв! - проклинаше донята насън.
- Ами такива са германците, пък - оправадаваше се Оле. - Скандинавците са по-яки.
- Давай тогава "HIM" - махна с ръка донята и блаженно засънува зелена гробищна трева, тя - прелестна в черно и цялата горепосочена група, която я гони сред надгробните камъни и най-после я застига.
- О, о, о, май бейби, хау бютифул ю ар! - пееше Василинда насън.
Точно такива са! - изпищя Василинда насън и продължи сладко да спи. Докато примляскваше, изкуственото й чене със блестящо бели зъби ле-е-е-еко се изхлузи от устата й.
Ламелиндиният корморан (чумата да го тръшне!) го грабна и хвръкна на един клон, откъдето се зъбеше на бабиерите.
- Ах, на баба - възкликна Ламелинда - каква блестяща усмивка имаш!
- Божкей! - викна Алмунде - Това е чене!
Тя поне си беше сложила очилата.
Ами сега? Чие чене е това, завайкаха се бабиерите. Всяка бръкна, пък извади собственото, за да се увери, че си е там, където трябва да е. Треперещите старчески ръце изтърваха зъбките и на, нова беля!
Ченетата се разбъркаха, а на всичкото отгоре, на върха на купчината се кокореше и едно изкуствено око!
Ламелиндиният корморан (чумата да го тръшне!) го грабна и хвръкна на един клон, откъдето се зъбеше на бабиерите.
- Ах, на баба - възкликна Ламелинда - каква блестяща усмивка имаш!
- Божкей! - викна Алмунде - Това е чене!
Тя поне си беше сложила очилата.
Ами сега? Чие чене е това, завайкаха се бабиерите. Всяка бръкна, пък извади собственото, за да се увери, че си е там, където трябва да е. Треперещите старчески ръце изтърваха зъбките и на, нова беля!
Ченетата се разбъркаха, а на всичкото отгоре, на върха на купчината се кокореше и едно изкуствено око!
Доня Кларисиня с треперещи ръце разкъса хартията на пакета, който току-що получи от куриера:”Пурата от доня Дона!!!Най-после..!”
Запали я, всмукна дълбоко и се загледа през прозореца надолу към Копакабана.
”-Дали да не ги поканя на гости?”- мислеше си тя.Отдавна следеше забавленията на бабийеросите и много им завиждаше за разгулния живот.”Чакам го вече 5 години и се лишавам от всякакви забавления, а той ще си развява байрака из Мадрид, мхмм....”
- Забъркай ми още една кайпириня, Жоао -каза тя на младият фавелос, който се грижеше за неотложните и нужди.
”Още утре ще им пиша, дано дойдат поне за карнавала....КАРНАВАЛА!!!”-в този момент се сети колко е занемарила подготовката си, нервно изтръска пепелта от третата и четвъртата си гуша и с криволичеща, но сигурна походка тръгна към гардероба.Извади костюма, който сама си беше ушила по модел от 2003 година
, с големи усилия се натъпка в него, пусна си последния диск на Exalta и раздруса телеса в ритъма на самбата....
Запали я, всмукна дълбоко и се загледа през прозореца надолу към Копакабана.
”-Дали да не ги поканя на гости?”- мислеше си тя.Отдавна следеше забавленията на бабийеросите и много им завиждаше за разгулния живот.”Чакам го вече 5 години и се лишавам от всякакви забавления, а той ще си развява байрака из Мадрид, мхмм....”
- Забъркай ми още една кайпириня, Жоао -каза тя на младият фавелос, който се грижеше за неотложните и нужди.
”Още утре ще им пиша, дано дойдат поне за карнавала....КАРНАВАЛА!!!”-в този момент се сети колко е занемарила подготовката си, нервно изтръска пепелта от третата и четвъртата си гуша и с криволичеща, но сигурна походка тръгна към гардероба.Извади костюма, който сама си беше ушила по модел от 2003 година
, с големи усилия се натъпка в него, пусна си последния диск на Exalta и раздруса телеса в ритъма на самбата....
Божкей, божкей! - продължаваха да се вайкат и щурат бабите.
Паниката се засили, когато получиха поканата на доня Кларисиня за пищен карнавал. На карнавал без зъби? Никога!
Доните пробваха ченета, но едно стиска, друго хлопа, лоша работа.
Докато се суетяха около купчината, доня Василинда се събуди и съненена грабна едно чене от многото. Тя не беше придирчива и новото чене й хареса. Дори не погледна към блестящата усмивка на корморана. А и да бе погледнала, нямаше да познае своята зъбна собственост.
Корморанът продължаваше невъзмутимо да се хили на дървото.
Паниката се засили, когато получиха поканата на доня Кларисиня за пищен карнавал. На карнавал без зъби? Никога!
Доните пробваха ченета, но едно стиска, друго хлопа, лоша работа.
Докато се суетяха около купчината, доня Василинда се събуди и съненена грабна едно чене от многото. Тя не беше придирчива и новото чене й хареса. Дори не погледна към блестящата усмивка на корморана. А и да бе погледнала, нямаше да познае своята зъбна собственост.
Корморанът продължаваше невъзмутимо да се хили на дървото.
Доня Кларисиня, ако такава е гледката и от стаята Ви за гости, пригответе кайпириня и Жоао и за мен, моля 
