Свидетел съм на много такива ситуации, в които се разделят, срещат уж "новите перфектни половинки" и после нови (различни) проблеми. Да, в отрицание съм себе си именно, защото съм страшно объркана (иначе нямаше да пиша тук). Баба ми е с три брака, баща ми също и всяка една от техните връзки си има своите проблеми. Да, глупачка съм. Повече са хубавите моменти, отколкото лошите. Наранена съм, сигурно и аз го наранявам с нещо, не знам вече... Не мога да го напусна, да лиша децата си от баща и да живеем в мизерна къща с мизерна заплата от 500лв. на трима души. Това няма ли също да е жестоко за децата, те няма ли да искат нормален живот с мама и тати, като другите деца. Дайте ми съвет, как да поговоря с него? Какво да направя, искам нещата да се променят, не желая да се развеждаме, а да спася брака си 
С мъжа ми също се случва да се скараме. Никога не сме чупили, хвърляли или нещо подобно. Никога не ми е посягал. Или някой друг, всъщност, не знам как ще реагирам, ако се случи нещо подобно. Не е нормално да считаш шамарчетата за дреболия. Те са Проблем. Не учѝ децата си на същото, защото по този начин им вредиш. Ти си майката. Ти трябва да ги пазиш, а не да им вредиш.
Бракът с насилник не трябва да се спасява, а да се прекратява.