Бабата е предоставила имот срещу гледане. Авторката очаква да си дава и пенсията. Собственикът на имота определя правилата. Да обсъдят на вечеря кой, какви задължения има в тази фамилия. Има ли реално завещание или договор за прехвърляне срещу гледане? Ако е нотариално заверено, разходите и грижите за бабата са ваши. Не тя ,а вие трябва да и плащате сметки, лечение, храна и др.
- Публикувана: 17 ян. 2020, 16:04 ч.
- Последно мнение: 23 ян. 2020, 08:49 ч.
Аз ли съм кривата? Те ли са нагли и не благодарни?...
Така е, Абсурд.
И натрупаните емоции не ги канализира правилно, а ги насочва към бабата.
И натрупаните емоции не ги канализира правилно, а ги насочва към бабата.
Не мога да повярвам, че през 2020год, финансово независима, имотна и работеща жена, живее като безплатна робиня на мъжът си селяндур, търпи му капризите, претенциите, обидите и това, че тя и детето им за него за последни в редицата? По-скоро никакви, защото той така и не си помръдва задника за тях...
Honda,принципно съм съгласна с теб.
И точно за това написах,че авторката е сгрешила,като се е съгласила да живее там с бабата.
Начинът на живот в малките градчета е различен.
Манталитет е това.
Мъжът и докато живее там,няма да се промени.
За бабата-не може да я подминават,ако бабата е прехвърлила имот срещу гледане.Обаче Мунчо е длъжен да я гледа.Особено,ако авторката няма брак или пък къщата е прехвърлена преди брака.
В случая той трябва да е благодарен на жената,че гледа баба му.
И въобще,че търпи всичко това.
Ако съм аз-тръгвам си.
И точно за това написах,че авторката е сгрешила,като се е съгласила да живее там с бабата.
Начинът на живот в малките градчета е различен.
Манталитет е това.
Мъжът и докато живее там,няма да се промени.
За бабата-не може да я подминават,ако бабата е прехвърлила имот срещу гледане.Обаче Мунчо е длъжен да я гледа.Особено,ако авторката няма брак или пък къщата е прехвърлена преди брака.
В случая той трябва да е благодарен на жената,че гледа баба му.
И въобще,че търпи всичко това.
Ако съм аз-тръгвам си.
Бабата е предоставила имот срещу гледане. Авторката очаква да си дава и пенсията. Собственикът на имота определя правилата. Да обсъдят на вечеря кой, какви задължения има в тази фамилия. Има ли реално завещание или договор за лпрехвърляне срещу гледане? Ако е нотариално заверено, разходите и грижите за бабата са ваши. Не тя ,а вие трябва да и плащате сметки, лечение, храна и др.
Така е, Абсурд.
И натрупаните емоции не ги канализира правилно, а ги насочва към бабата.
И натрупаните емоции не ги канализира правилно, а ги насочва към бабата.
Колкото и авторката да обяснява как мъжът не е бил такъв, такъв е бил.
Тя не го е видяла в началото. Такива мърморковци се познават от първите няколко разговора.
Всички чехльовци които познавам изневеряват при първа възможност. Може би е вид мъст и противопоставяне . Във форума често се цитират мъже, които стриктно изпълняват женски заповеди. Малоумни и комплексирани твари, без самочуствие не коментирам. За някои е идеално да имат слуга, с вид на шопар или Квазимодо .
Обяснявало се с това, че така се опитвали чехльовците да си възвърнат контрола върху живота.
Отмъщение също е правдоподобна причина.
И пак казвам: спри да очакваш от баби, дядовци, стринки и пр. да ТИ гледат детето, освен ако изрично не изявяват желание.
Майчинството ти е точно за това - да имаш време и възможност спокойно да си гледаш детето. А не да го възприемаш като нещо досадно, което ти се залепило за обувката и ти пречи на лъскането, готвенето и посрещането на Златото от работа.
(Учудена съм, че още не си поискала съвет, как да останеш в кондиция през нощта, за да му угодиш и в леглото.)
И на мен точно така ми звучи, все едно детето ѝ пречи да се изявява като домакиня. Праща детето при бабите, мъжът ѝ си вдигнал партакешите при приятели, на кОпон, бабетка при приятелки или си стои в стаята, нашта лъска и чисти. Ами, излез и ти, или пък си стои в стаята, прави си маски, почивай си, чети си нещо, гледай филм. Къде си тръгнала да чистиш? Детето го няма, като се върне, и мъжът ти като се върне, ще чистиш, докато той го наглежда. Струва ми се, че бабата не те харесва, ти очевидно също не я харесваш. За какъв чеп точно ти трябва да ти се мотае из краката, докато сте само двете в къщата, че чак и се дразниш.
Детето няма как да го връчи на прабата, че да си свършила нещо, без инициативата да дойде от прабата. Към мъжа си може да има претенции да се занимава с детето, ама не и към прабабата на детето. Може единствено да направи някой и друг намек, че да се появи иициатива у околните - нямах време да сготвя отделно за вас, защото трябваше да се зан8мавам с детето. Нямах време да изчистя извън детската стая, да прибера прането... заради детето. То пък в това време след 3 дни висене на простора, прането е по-мокро, отколкото при изваждане от пералнята, ама ако вътре нямаш къде да го сушиш, много ясно, че ще стои на простора, докато не се осводи мято на сушилника и пр.
За атеисти не знам какво да напиша. Всички атеисти са до време. Поживея, поживеят, па им мине. Ще те питам все пак, малко е лично. Ти на умиращ човек ръката му държала ли си? Точно преди да умре, на смъртния му одър. Като я подържиш, пак напиши какъв атеист си. Ще е интересно да прочетем.
Скрит текст:
Атеист съм. И с годините все повече се уповавам на науката, а не на някакъв измислен бог. Който уж е Любов, ама всява страх и ужас от предполагаеми мъки (след реалните мъки тук - на земята)?
Религията, за мен, е алогична, пълна с противоречия (и дори абсурди) и издиша още при първия по-критичен анализ.
Само че, колкото по-необразован и прост е един човек, толкова е и по-религиозен (повече се страхува и не смее да задава въпроси).
Майка ми умря в ръцете ми - бавно, мъчително и грозно. Беше на 53 години. След няколко години я последва и баща ми (още по-ужасен и мъчителен край).
В смъртта няма поезия, няма възвишено сливане с боговете. Само биология и физика. Чиста проза на човешкото битие и логичния му завършек.
Неумолимият (но справедлив) дядо Боже, който прибира най-добрите хора при него, не върви при мен отдавна. (Както и онова за неговите неведоми пътища и върховния му план)
Колкото по-рано схване един човек, че Бог е илюзия (делюзия дори), толкова по-малко разочарован, предаден и изгубен ще се чувства в тези моменти.
Така че, хайде да не си подхвърляме глупости и клишета за "смъртния одър" и благополучното завръщане в лоното на църквата някой ден;) Няма такава опасност.
Религията, за мен, е алогична, пълна с противоречия (и дори абсурди) и издиша още при първия по-критичен анализ.
Само че, колкото по-необразован и прост е един човек, толкова е и по-религиозен (повече се страхува и не смее да задава въпроси).
Майка ми умря в ръцете ми - бавно, мъчително и грозно. Беше на 53 години. След няколко години я последва и баща ми (още по-ужасен и мъчителен край).
В смъртта няма поезия, няма възвишено сливане с боговете. Само биология и физика. Чиста проза на човешкото битие и логичния му завършек.
Неумолимият (но справедлив) дядо Боже, който прибира най-добрите хора при него, не върви при мен отдавна. (Както и онова за неговите неведоми пътища и върховния му план)
Колкото по-рано схване един човек, че Бог е илюзия (делюзия дори), толкова по-малко разочарован, предаден и изгубен ще се чувства в тези моменти.
Така че, хайде да не си подхвърляме глупости и клишета за "смъртния одър" и благополучното завръщане в лоното на църквата някой ден;) Няма такава опасност.
Honda,принципно съм съгласна с теб.
И точно за това написах,че авторката е сгрешила,като се е съгласила да живее там с бабата.
Начинът на живот в малките градчета е различен.
Манталитет е това.
Мъжът и докато живее там,няма да се промени.
За бабата-не може да я подминават,ако бабата е прехвърлила имот срещу гледане.Обаче Мунчо е длъжен да я гледа.Особено,ако авторката няма брак или пък къщата е прехвърлена преди брака.
В случая той трябва да е благодарен на жената,че гледа баба му.
И въобще,че търпи всичко това.
Ако съм аз-тръгвам си.
И точно за това написах,че авторката е сгрешила,като се е съгласила да живее там с бабата.
Начинът на живот в малките градчета е различен.
Манталитет е това.
Мъжът и докато живее там,няма да се промени.
За бабата-не може да я подминават,ако бабата е прехвърлила имот срещу гледане.Обаче Мунчо е длъжен да я гледа.Особено,ако авторката няма брак или пък къщата е прехвърлена преди брака.
В случая той трябва да е благодарен на жената,че гледа баба му.
И въобще,че търпи всичко това.
Ако съм аз-тръгвам си.
Авторке, щом си имотна и парична, вземи си домашна помощница и детегледачка и щракай с пръсти. Кеф ти Мол-чета, кино, фризьор, маникюр, приятелки и каквото се сетиш. Домакинстването и готвенето не са за всеки. Особено, както очакваш похвали и признание. Никой не раздава медали за отдаденост към семейството, затова си гледай кефа и не се раздавай излишно. Запази си раздаването за хора на които им пука за жестовете ти!
Препоръчани теми