Имайте предвид, че дамата на Информация е буквално претрупана. Била съм свидетел как просто не може да вдигне телефона, защото е лудница - хора чакат за болнични, куриери пристигат, някой идва с въпрос и какво ли не. Знам, че е супер досадно, но просто бъдете настоятелни. Тя е страшно мила и със сигурност ще се отзове.
- Публикувана: 18 ян. 2020, 15:06 ч.
- Последно мнение: 9 апр. 2020, 15:19 ч.
Пациентки на ЦРЗ "Надежда" - тема 77
Правила съм доста такива. Преди търпях повече. Миналия месец подскачах на стола и, в крайна сметка, пак се наложи с упойка. Обикновено е около 5 минути, но на мен винаги ми са се стрували като часове 
Благодаря ти, Christi.
Дали това не е и някакъв конкретен момент, когато ни боли повече от друг път?
Много се надявам да изтърпя болката, за да не се налага упойката...
Не може ли човек да пие нещо обезболяващо преди това?
Те не ти ли дават и там нещо?
Не, нищо не ти дават. Проблемът е, че за биопсия примерно боли моментно, докато тук той си оглежда матката и не става за секунди. Какво те притеснява в упойката? На мен това ми е любимото в цялата работа 
А на мен ми е най-големият ад.
Имам някакви ужасни страхове, които няма как точно да обясня.
Имам две упойки там, но и при двете се чувствах съвсем различно.
В момента не мога точно да се подложа на трета...
Аз май предпочитам да издържа на болката, отколкото цял ден да съм неадекватна и да ми е лошо. На мен ми действат много зле и после повръщам и прочие..
Чета, че при някои жени минавало доста леко.
Ако пак Ви се наложи, поискайте да Ви сложат антиеметик в упойката. Това е нещо против повръщане и го добавят към Пропофола ако помолите и кажете, че без него повръщате и се чувствате зле. Без него и аз съм много зле, повръщам и получавам панически атаки. С него и на мен, като на Кристи, упойката ми е любимата част. След това ставам и заминавам и все едно нищо не е имало сутринта. Един път даже ски карах след пункция; толкова нищо ми нямаше.
Успех!
А на мен ми е най-големият ад.
Имам някакви ужасни страхове, които няма как точно да обясня.
Имам две упойки там, но и при двете се чувствах съвсем различно.
В момента не мога точно да се подложа на трета...
Аз май предпочитам да издържа на болката, отколкото цял ден да съм неадекватна и да ми е лошо. На мен ми действат много зле и после повръщам и прочие..
Чета, че при някои жени минавало доста леко.
Успех!
Не, нищо не ти дават. Проблемът е, че за биопсия примерно боли моментно, докато тук той си оглежда матката и не става за секунди. Какво те притеснява в упойката? На мен това ми е любимото в цялата работа
А на мен ми е най-големият ад.
Имам някакви ужасни страхове, които няма как точно да обясня.
Имам две упойки там, но и при двете се чувствах съвсем различно.
В момента не мога точно да се подложа на трета...
Аз май предпочитам да издържа на болката, отколкото цял ден да съм неадекватна и да ми е лошо. На мен ми действат много зле и после повръщам и прочие..
Чета, че при някои жени минавало доста леко.
Момичета, някой да знае дали в събота работи лаборатория и манипулационната в болницата? Благодаря
🍀😉😊
🍀😉😊
Работят
Лабораторията мисля, че е до 21ч, а манипулационната е от 11ч до 16:30ч
На пункции след упойките ми беше адски зле, а съм имала упойки в друга клиника, за цветна снимка, за лапаро и не съм имала проблем. В надежда направо си издрайфах червата, едва ме пускаха да си тръгна.
Но учудващо на хистероскопията бях повече от добре, не съм казвала нищо да ми слагат, не знам какво са ми слагали. Бях подготвена вече да крия че драйфам, за да не ме държат цял ден там, а си станах като репичка.
Но учудващо на хистероскопията бях повече от добре, не съм казвала нищо да ми слагат, не знам какво са ми слагали. Бях подготвена вече да крия че драйфам, за да не ме държат цял ден там, а си станах като репичка.
На пункции след упойките ми беше адски зле, а съм имала упойки в друга клиника, за цветна снимка, за лапаро и не съм имала проблем. В надежда направо си издрайфах червата, едва ме пускаха да си тръгна.
Но учудващо на хистероскопията бях повече от добре, не съм казвала нищо да ми слагат, не знам какво са ми слагали. Бях подготвена вече да крия че драйфам, за да не ме държат цял ден там, а си станах като репичка.
Но учудващо на хистероскопията бях повече от добре, не съм казвала нищо да ми слагат, не знам какво са ми слагали. Бях подготвена вече да крия че драйфам, за да не ме държат цял ден там, а си станах като репичка.
Да, и при мен след упойката за цветна снимка усещането беше доста по-нормално. Не знам защо след пункцията също ми беше много зле. Може да зависи от анастезиолога.
За цветна снимка заспивах с минути, бавно и доста спокойно, докато за пункцията ме отрязаха за секунда, което ми е доста стресиращо...
Моят скромен опит с упойките на пункция е от Надежда и Аджъбадем Маслак в Истанбул.
И на двете места ползват Пропофол, това, с което предозира Майкъл Джаксън, след като го е ползвал с години като приспивателно.
В Турция първия път не им казах нищо и реакцията след това беше точно като първия път в Надежда: повръщане, панически атаки, дезориентираност.
След това им казвам да добавят антиеметик и се чувсвам чудесно, като в Надежда. И на двете места ме хваща за секунди. Говорих си с анестезиолога в Надежда. Каза, че това е най-добрата и щадяща упойка, която съществува в момента, и за пункция сме упоени 10ина минути, със заспиването и събуждането.
И на двете места ползват Пропофол, това, с което предозира Майкъл Джаксън, след като го е ползвал с години като приспивателно.
В Турция първия път не им казах нищо и реакцията след това беше точно като първия път в Надежда: повръщане, панически атаки, дезориентираност.
След това им казвам да добавят антиеметик и се чувсвам чудесно, като в Надежда. И на двете места ме хваща за секунди. Говорих си с анестезиолога в Надежда. Каза, че това е най-добрата и щадяща упойка, която съществува в момента, и за пункция сме упоени 10ина минути, със заспиването и събуждането.
Идея си нямам.
Питайте анестезиолозите, поговорете си с тях докато чакате с краката във въздуха доктора и това между тях на изложба...
Анестезиолозите учат колкото гинеколозите, а са като част от мебелите: никой не им обръща внимание и две думи не им обелва, а от тях зависи доста и носят отговорност за нас. Аз всеки път гледам да наваксам и си говоря с тях за какво ли не докато дойде доктора; може би затова после все едно нищо не ми се е случвало сутринта
PS На мен ми казаха, че сме на Пропофол.
Питайте анестезиолозите, поговорете си с тях докато чакате с краката във въздуха доктора и това между тях на изложба...
Анестезиолозите учат колкото гинеколозите, а са като част от мебелите: никой не им обръща внимание и две думи не им обелва, а от тях зависи доста и носят отговорност за нас. Аз всеки път гледам да наваксам и си говоря с тях за какво ли не докато дойде доктора; може би затова после все едно нищо не ми се е случвало сутринта
PS На мен ми казаха, че сме на Пропофол.
