Честит рожден ден 🥂💐🎉🎂🎁! Желая ти здраве щастие и благополучие! 
Честит празник! 
Има интересни и важни диалози. 
и да й пожелая здраве, щастие и късмет! 
Благодаря и за хубавите коментари! 
По принцип не обичам да се самоизмъчвам и не гледам нещо, което не ми харесва, само защото там играел любимецът ми. Камо ли да коментирам…
Друг пример е Елван – пискливият ѝ глас верно дразни на моменти, но пак си е нарочно търсен ефект. Простодушна, наивна, с добро сърце и ще помага, то е ясно, но нищо махленско не ѝ е чуждо. Смях се много с нея в тази серия с напъните ѝ да изглежда „мадама от висшето общество”, когато отиде на среща със сестрата на Гедиз. Ето този хумор, който вмъкват, също много ми допада. Това освежава много сериала и го вади от графата „тежка драма”. Много ми допада и Каврук – лудият, който говори малко, но казва много и най-вярно. Само не знам все още защо го смятат за луд? Може би защото само някой с добро сърце и очи би видял в него нормален човек и истински приятел. 
:
Па и Наре хииич няма намерение да му изпълнява прищевките. Намери ли за необходимо, отива веднага при него, да разрешават проблемите очи в очи. Щото знае, че това неговото си е чист инат. Ма и Санджар, кат’ чуе цвиленето на Гедже и хуква презглава. Ми нали ако не иска, хич биля няма да зареже вкусната вечеря с „любимата” жена и да се среща с неверницата по оборите. Хайде, не на нас тия… 
И всяка вечер взе да се ослушва галиба за гласа на кончето. Е, при срещите продължава да си крещи и да обвинява Наре, ама то е по-скоро да убеди себе си, щот’ и той вече взе да не си вярва. „Ти унищожи живота ми! И продължаваш да рушиш… Знай това!” Малеее, колко ли ще съжалява за тези думи, когато разбере, че Наре прави всичко възможно да ги оневини с Гедиз. Добре че тя е пораснала повече от него и не му се връзва на акъла. Иначе аз отдавна да съм го отсвирила. Ама пък колко драго му стана от срещата на майка и дъщеря пред конюшнята и как се разтопи от онзи мил поглед на благодарност, с който го удостои Наре… Абе, ще му върнат те, майка и дъщеря, вярата в любовта, ама ще е загубил мнооооого до това време, с тази дебела глава... 
При такъв баща си е направо щастие да останеш великодушен, с чисто и добро сърце. Разбира се, не можем да не отдадем заслуженото и на света, който е видяла, и на хората, с които е учила и общувала, и които са обогатили светогледа ѝ. И най-вероятно гена си е прихванала от майка си, за която все още нищо не знаем, но предвид прилагателното „неверница”, с което я наричат още от малка, почти е сигурно, че майката е била от друга вяра. Много се изкефих на поредната среща със Санджар пак в обора, когато тя му даде да разбере колко много го познава, като го изпревари и му разказа за срещата с баща си, и че той разбира се знае за това, защото е гледал камерите. „Дори си чакал, дали ще ти разкажа и да попадна в капана, нали?” – ха ха, точно в десятката! 
Е, той остана верен на себе си, като ѝ каза: „Не е тайна, че не ти се доверявам…”, ама вътрешно сякаш беше доволен, че тя му сподели.И аз се чудех тогава защо ги каза. Ето, той затова и НЕ ѝ повярва. Надявам се и го оцени, защото иначе трябва да е не само много задръстен, но и кръгъл глупак. А той може да е всичко друго, но не и глупак. Стисна ѝ ръката, не да приеме лъжата, а все едно беше възхищение от перфектния ход и благодарност за загрижеността ѝ. „Великолепен гол, Санджар Ефе..,великолепен…!” Затова и Наре на следващия ден беше в прекрасно настроение, без угризение на съвестта… Съгласна е после ако трябва да си тръгне незнайно къде, но да не разрушава ничие приятелство. А че Санджар и беше благодарен за този ход си пролича от загрижеността му, когато видя, че тя го е търсила по телефона, а пък после на неговите „50” позвънявания не отговаря. Пролича си и при перфектния му зейбек. Пролича си и при онова „Трябва да отидем в болницата!”, когато, вместо да мисли за чутото, той се притесни за крака ѝ. Лесно няма да стане, нито след две серии, та да го заобичаме. Със започването на всяка серия, сцената с изхвърлянето на Наре ще ни го напомня постоянно….
