С ММ ще се женим след няколко месеца в България. Запознахме се преди една година, много бързо ни се получиха нещата и имахме подкрепата на родителите си. Той е англичанин, ходили сме няколко пъти заедно при родителите му през миналата година и мислехме да създадем семейството си в Англия, но в България му предложиха добра работа и нещата ни се получават добре тук и решихме, че искаме да стартираме семейството си или в България, или някъде в Европа, но не и в Англия поради ред причини (не семейни, просто заради държавата). До този момент се разбирах чудесно с майка му, оказа се, че се разбирам най-добре от другите две снахи с нея. Тя често се опитваше да ми обяснява кое какво е там, като се преместим как да ни е по-лесно и т.н.
Преди ММ да замине за България и да се запознаем, тя изпаднала в голям шок, че най-малкия ѝ син ще отиде да работи в друга държава (за която си е мислела, че е от третия свят ...) и му казала "Не заминавай, защото ще се влюбиш, ще се ожениш и ще останеш там". Е, до тук нещата се случват... май по този начин с изключение, че ние постоянно поддържаме връзка с тях и ходим по няколко пъти в годината за по 10 дни, обаждаме се по 2-3 пъти в седмицата за по няколко часа. Те дойдоха в България и уж на нея ѝ хареса, видя, че имаме МАГАЗИНИ
и сина ѝ е щастлив, даже си спомням, че веднъж каза "Ами, то и да останете няма проблем, важно е да сте щастливи".
Когато им съобщихме решението си да не се връщаме, тя изпадна отново в шок, което разбирам до някъде. Аз тотално бях невидима в разговора, каквото и да казвах, тя говореше как сина ѝ нямало никога да се върне. Тя никога няма да види внуците си и как "Ето, казах ти..." - в смисъла нали ти казах да не заминаваш, че ето, виж излязох права какво ще стане. Държанието ѝ ме обиди страшно много, защото от както сме заедно с ММ винаги съм давала 100% от себе си не да им се харесам, а да ме опознаят и да видят какъв човек съм, че съм възпитана добре в грижа и уважение на семейството и изведнъж се изцепва по този начин. Черешката беше като каза "Благодаря, че ни развалихте уикенда". Баща му реагира по-нормално, с разбиране. Дори ѝ каза "Аз направих същото за теб" и тя отговори "Да, но ти и без това не се разбираш със семейството ти" - в смисъла "Ми, много ясно и без това нямаше друг избор, разбира се, че ще се преместиш".
Там историята е също фрапираща, след като ММ ми разказа направо не можах да повярвам, че тази жена е има такъв характер. Свекъра ми е имал възможност да работи на няколко места добре платена работа в неговата сфера, но понеже свекърва ми не е била близо до нейната майка, го е карала да се връщат обратно в малкото градче. В резултат на това той до ден днешен не е щастлив, няма приятели, а нейната фамилия се е държала много лошо с него и със синовете им.
Тъй, та събирайки 2+2 осъзнавам, че тази мила жена, която наистина мислех, че е чиста душица всъщност не е съвсем такава. ММ не се очуди на реакцията ѝ, но се ядоса на думите, които каза. Истината е, че той взе решението да останем тук и застава плътно до мен. Каза, че тя е голям инат и трудно приема каквито и да било новости в живота си, в повечето случаи и отнема години. Според него дори и след първото ни дете на нея ще ѝ е трудно да осъзнае, че греши в преценката си, но ние няма какво да направим за това.
Чувствам се все едно съм убила човек, честно казано. Ще се подписваме след няколко месеца, а след това ни предстои сватба. Сега като знам какви мисли ще ѝ се въртят в главата и ми става неприятно. Не знам какво ме чака с моята свекърва и не знам как да поддържам отношения с нея от тук насетне. Ще се опитам да се държа както до сега, но от това, което вече съм видяла и чула мисля, че палачинката ще се обърне и тя ще стане много резервирана и ще пуска коментари всеки път на тази тема.
Преди ММ да замине за България и да се запознаем, тя изпаднала в голям шок, че най-малкия ѝ син ще отиде да работи в друга държава (за която си е мислела, че е от третия свят ...) и му казала "Не заминавай, защото ще се влюбиш, ще се ожениш и ще останеш там". Е, до тук нещата се случват... май по този начин с изключение, че ние постоянно поддържаме връзка с тях и ходим по няколко пъти в годината за по 10 дни, обаждаме се по 2-3 пъти в седмицата за по няколко часа. Те дойдоха в България и уж на нея ѝ хареса, видя, че имаме МАГАЗИНИ
и сина ѝ е щастлив, даже си спомням, че веднъж каза "Ами, то и да останете няма проблем, важно е да сте щастливи". Когато им съобщихме решението си да не се връщаме, тя изпадна отново в шок, което разбирам до някъде. Аз тотално бях невидима в разговора, каквото и да казвах, тя говореше как сина ѝ нямало никога да се върне. Тя никога няма да види внуците си и как "Ето, казах ти..." - в смисъла нали ти казах да не заминаваш, че ето, виж излязох права какво ще стане. Държанието ѝ ме обиди страшно много, защото от както сме заедно с ММ винаги съм давала 100% от себе си не да им се харесам, а да ме опознаят и да видят какъв човек съм, че съм възпитана добре в грижа и уважение на семейството и изведнъж се изцепва по този начин. Черешката беше като каза "Благодаря, че ни развалихте уикенда". Баща му реагира по-нормално, с разбиране. Дори ѝ каза "Аз направих същото за теб" и тя отговори "Да, но ти и без това не се разбираш със семейството ти" - в смисъла "Ми, много ясно и без това нямаше друг избор, разбира се, че ще се преместиш".
Там историята е също фрапираща, след като ММ ми разказа направо не можах да повярвам, че тази жена е има такъв характер. Свекъра ми е имал възможност да работи на няколко места добре платена работа в неговата сфера, но понеже свекърва ми не е била близо до нейната майка, го е карала да се връщат обратно в малкото градче. В резултат на това той до ден днешен не е щастлив, няма приятели, а нейната фамилия се е държала много лошо с него и със синовете им.
Тъй, та събирайки 2+2 осъзнавам, че тази мила жена, която наистина мислех, че е чиста душица всъщност не е съвсем такава. ММ не се очуди на реакцията ѝ, но се ядоса на думите, които каза. Истината е, че той взе решението да останем тук и застава плътно до мен. Каза, че тя е голям инат и трудно приема каквито и да било новости в живота си, в повечето случаи и отнема години. Според него дори и след първото ни дете на нея ще ѝ е трудно да осъзнае, че греши в преценката си, но ние няма какво да направим за това.
Чувствам се все едно съм убила човек, честно казано. Ще се подписваме след няколко месеца, а след това ни предстои сватба. Сега като знам какви мисли ще ѝ се въртят в главата и ми става неприятно. Не знам какво ме чака с моята свекърва и не знам как да поддържам отношения с нея от тук насетне. Ще се опитам да се държа както до сега, но от това, което вече съм видяла и чула мисля, че палачинката ще се обърне и тя ще стане много резервирана и ще пуска коментари всеки път на тази тема.
Авторката е в потрес и недоумение как тъй свека няма да я харесва и да примира от кеф по нея! ДРАМА! 
Бях забравила какво е да участваш тук. Ок, ще ти помогна малко. Написала съм "с вас", а не "у вас". 
