Да му дам ли шанс или си губя времето?

Цитат
gramii, точно децата са причината, защото той постоянно ми повтаря колко много ни пречат да бъдем заедно. Според него децата отнемат ценното ми време, което трябва да използвам за бизнес дела

Не мога да си го представя децата да пречат на родителите си.

Цитат

Ами никак не е приятно през ден да те гонят от дома ти, защото не си успяла да свършиш целия списък от задачи.
През дома ни минаха поне 7-8 жени, но никоя не можа да покрие изискванията му. Сега търся отново.
После сподели, че казвайки ми го само ме тествал да види реакцията ми. Не ми се играят такива игрички - "сега съм с теб, след малко те мразя". Уморих се!

Това ме навежда на мисълта, че проблема е съвсем друг, и умишлено се търсят поводи.
Все пак като последно решение може да опитате и варианта с временно разделяне, без да се развеждате. Мисля че това ще изясни обстановката. След това подробностите по решението ви, каквото и да е то, ще сложат ясен край на този труден момент.

Ще ти е много трудно сама с децата, но и да живееш така - в обиди, унижения и тотално незачитане - това е по-достойнството на всеки човек и такова отношение не трябва да се търпи и понася. И според мен бихте могли пробно да се разделите, като мъжът ти поеме финансов ангажимент към децата.

Пробно или временно разделяне вече опитах. Стягах си багажа и откарвах децата на друго място. След това по негова молба се връщахме отново. Самата аз си обещах, че повече нищо не може да ме накара да напусна дома ни и да подложа децата на трудностите, които имахме. Те за нищо не са виновни. Просто са деца. Самият той не желае да си отиде, поне засега...

gramii, мислех че може да е заради друга жена, но това противоречи изцяло на принципите му, но кой знае...

Те принципите се променят. Та нищо не пречи това да е причината. Работел много за да ви осигури. Ако това е така, значи сигурно е отговорен тип и би се помъчил да намери свободно време и в къщи да ви обръща внимание.
Имам един приятел дето пред жена си все се оправдава с голяма заетост в работата (има си личен бизнес), а преди няколко дена научих от друго място, че си имал любовница.

Wright, заради четирите слънчица долу мисля, че трябва да седнеш...и да РАЗМИСЛИТЕ заедно. Не е никак лесно, мисля, да се издържат 4!!!-не 1 или 2-деца.
За решението ти да ги създадеш и отглеждаш всичките -шапка свалям.  
Но помисляла ли си каква ще ти е финансовата алтернатива, ако евентуално останеш сама?

Ако останеш бедна и щастлива си заслужава, отколкото богата и нещастна и всеки ден и нощ да се упрекваш защо не си била твърда и не си взела правилното решение!? 
Със сигурност ще ти бъде трудно, но мисля, че ако поговорите заедно ще намерите някаква алтернатива, ако ли нещата не се променят ..... мисли за щастието си и за това на децата ти! Защото и на тях не им е лесно, когато има проблеми в семейството!
Тук съм категорична - по-добре без баща, отколкото с човек, който си идва като на хотел вкъщи 
Дано де се замисли този мъж  да се промени! 
Желая Ви щастие! 

Как да не мисля за финансовата страна........
Подала съм документи за работа и вече имах предложения от две места. Квалификацията и опита ми са добри и не съм имала проблем при намирането на добре платена работа, поне засега. Много ми е болно само като си помисля, че трябва да оставя дечицата някой друг да ги гледа, особено бебето в момента прохожда, а и го кърмя. Не че не можем, но защо трябва да е така  Не виждам смисъл в магарешкия инат на съпруга ми, все пак не искам кой знае колко - малко внимание и уважение. Интимност, между другото, не ни липсва изобщо. Затова не мисля, че има друга жена.
Права си, ZLATNA, че домът ни за него е по-скоро офис и хотел с ресторант за преспиване с любовница... като любовницата му е и най-добрата служителка, готова на всичко, нооооо...........тя има "прекалено много деца", както обича да казва  , за което е наказана....
Да споделя свободно време с приятели съвсем не отказва...винаги е готов

Значи проблема му са децата??? Ебаси човека. 

Озаглавила си темата: "Да му дам ли шанс или си губя времето?"

wright, Той иска ли да му дадеш шанс? Нуждае ли се от такъв или ти се надяваш да е така?

И аз съм от тези дето ти се възхищават на подписа... Но явно няма пълно щастие.
Ако наистина му трябва известно време за да се закрепи - може би има смисъл да му дадеш шанс, но един. Ако проблемът са децата - май няма решение.
Все си мисля обаче че ако между двама не липсва любовта може да се намери решение на останалите проблеми.

Поиска да му дам шанс, ДА!
Обяснява колко важен е за него и всички нас бизнеса и че този зор няма да продължи повече от една-две години. В същото време постоянно ме "яде" за децата, особено за най-малкото. Чака да го моля за прошка, че не съм го послушала да не го родя, но аз вина сама нямам. Боли го, със сигурност, че съм дала публичност на отношенията ни и пита постоянно дали наистина искам развод, защото не може да повярва. На моменти изпада в ярост от безсилие, особено, ако има някакъв проблем в работата, изкарва си го на мен. На всичкото отгоре сме обградени все от самотни мъже, кой ерген, кой разведен, кой женкар и това никак не му се отразява добре. Нямаме нормално приятелско семейство с деца, което да му е пример за подражание. Кой знае какво го съветват "добрите" му приятели. 
Голяма любов между нас имаше, от моя страна все още съществува, но той не ми показва своята, само на думи...

Wright, цял ден гледам темата ти и се чудех дали изобщо да вземам отношение, най-малкото защото в подписа ми и едно дете няма. Но нещо ме яде отвътре и ще рискувам, пък дано има полза.

Мнението ми е да му дадеш шанс. Въпреки това, което казваш и възмущението на повечето писали, че му пречат децата, той ми изглежда отговорен - това е изключително важно. Освен това те обича. Това пък е най-важното. Нервните му изблици, лошите думи, които чуваш понякога са израз на безсилие не от друго, а от това, че е очаквал съвместният ви живот да протече по съвсем различен начин. Сама казваш, че той не е имал основание да очаква да се грижи и за свои деца. Но го прави. Както и за твоите. За жалост - за сметка на отношенията между двама ви. Мога да те разбера. Десет години чакам децата на скъпия да пораснат, отговорностите му да намалеят и най-накрая да имаме наше общо. Понасям и негативи - яд, нерви, изсипани върху мен ей-така, при някоя пропаднала сделка, при лоша оценка на децата, понякога просто без причина, за разтоварване на напрежението след крив ден или след среща с приятел, който видимо няма подобни проблеми. За капак и него го е страх да имаме дете. Той ме иска мен, изцяло. Смята, че едно дете би ме променило (вкл. външно), ще ме откъсне от него, ще промени чувствата ми, ще започна да го пренебрегвам... Би го направил, защото знае, че това е важно за мен. Достатъчно дълго време обаче сме заедно, за да знам, че мисленето му няма да се промени, нито начинът му на живот, нито навиците и това ще ми струва много. Но не бих допуснала да го загубя.

Ти вече имаш всичко това. Опитай се да го запазиш.
 

Мен пък друго ме притеснява, как ще се чувстват децата, особено малкото, като поотраснат и започнат да разбират, че нещо в отношението на тати към тях не е както трябва?! Това е ужасна травма за едно дете.

Както винаги съм съгласна с Никол.

След като си задаваш такъв въпрос, значи че все пак има за какво да помислиш преди да вземеш решение.
Винаги съм вярвала, че човек заслужава втори шансно един път и изцяло подкрепям мнението на CTramell има много истина в него.
Успех