Връзка с чужденец

Дами,сега случайно попаднах на снимки на далечна позната,която се омъжи за мъж от емирствата. Сватбата им е била там,като разглеждах ми направи впечатление,че от страната на булката гостите са около 10-12 макс. Което е разбираемо,все пак разходите да отидеш в друга държава за сватба са големи. (За протокола от страна на младоженеца са около 200).Интересно ми е,понеже повечето,които пишат тук са и омъжени за чужденци,как решихте въпроса със сватбата? Имахте ли такава изобщо? Как решихте къде да е и т.н.

От много мислене, предвиждане, умуване и страх направихме сватба, когато бях родила първото дете и бях бременна с второто. Имахме две сватби всъщност, но първата беше с приятели и малка.

Родителите ни дойдоха, малко роднини и това е. Родителите на мъжа ми дойдоха чак от карибски остров хората. Беше малко неловко, защото не искахме много хора, купища непознати далечни роднини.

Никога не съм мечтала за сватба и бяла рокля, та се ожених в златиста. Сватбите ме дразнят, особено арабските с по 500 души, палатки, ядене за два полка, по 10-15 часа.

И моите, но и родителите на мъжа ми предложиха да финансират сватби за роднините, в България и на остров Гваделупа и отказахме. Нямаше да го понеса.

Moraneze, и за сватбата ли мислиш вече?

Приятелка ми разказа, че на остров Крит имало специални огромни помещения само за сватби, защото обикновено били с над 1000 човека. Често и с по 2-3 хиляди. Родителите на младоженеца купували къща, а на булката - обзавеждането. После се яде и пие наистина дни наред, бая агнета и не знам си какво се върти по шишовете, абе...леле-мале

Bianka, никак не ми се бърза със сватби. Просто като видях снимките,се замислих,че един ден ако решим да правим такъв тип голяма сватба,най-вероятно ще е същото положение.В Ливан обичат големите сватби. С моя човек обаче не си падаме особено по този тип празненства. Единият  му брат си вдигна пищна сватба с ливанка, другият също се ожени за ливанка,но и те не бяха привърженици на големите сватби,та решиха да си спретнат една на Сейшелите, общо около 15 души - само родители и братя и сестри с половинките им. Беше изключително красиво организирано и много романтично, а и всички си прекараха страхотно. Доста по-приятен вариант ми се стори,отколкото стотици души,от които сигурно повече от 50% виждаш веднъж в годината.

Нашата сватба беше в града на мъжа ми. 2 дни -  първата вечер къна втория ден си беше сватбата. От моето семейство бяха мама, баба,  леля и чичо. Аз други близки нямам и без това. От рода на мъжа ми бяха около 500 човека. Бях приела нещата по-скоро като ангажимент, който трябва да мине. Определено не беше сватбата от мечтите ми хаха, а точно както Невена каза палатка + агнешко. Мъжете и жените ядоха отделно. След това се събраха на едно наиграха се и това беше 😀 общо взето скука, но пък ми беше интересно, нагледах се на пайети, камъни и мъниста. Нямаше нито една нормално за нас европейците облечена жена освен моите близки. Всички дори младите момичета бяха с техните си традиционни облекла. Абе като цяло обичат шаренийката доста.
Подписването направихме месец по-рано в Истанбул. Майка ми присъства и братовчед на мм, който беше свидетел. В залата имаше сигурно 50 двойки. Длъжностното лице казваше имената излизахме на мястото за подписване пита приемаме ли по своя воля, по един подпис и айде готово без много приказки. Втория свидетел беше една жена, непозната, която бе в публиката като близка на други сключващи брак. Като цяло нищо особено и сватбата и подписването.

Кой иска да ме покани на такава сватба. Около Гергьовден моля.

Мале, мале какви големи сватби. Винаги съм се чудила от къде толкова пари имат тия хора. В смисъл който работи изкарва много ясно, но ето примерно на нас само за 60 души в София ще дадем 15К. То направо да те заболи сърцето. Даже си викам Абе що не отидохме на един остров само с кумовете, ама после ще има сърдити.

даная, а колиха ли петел на сватбата? Чела съм, че това е някакъв древен балкански и малоазиатски обичай, който само българи и кюрди сме запазили. Е, в България вече няма такива простотии. Научи ли им езика? Намираш ли някакви общи обряди? Имат ли нестинари? Как успя да седиш мирно с къната? Призлява ми като си помисля. Всичките ни чаршафи са с петна от къна, хаха, и с нищо не излиза.

Признавам тунизийките. Правят къната с метал и шикалки и дава черен цвят, бързо и даже на студено.

 
Абсолютно същото е било в България и сватбите на прадядовците и прабабите ми са били точно такива, но с индустриализацията и миграцията, а също намаляването на броя деца това се е изгубило. Прадядовците ми водели прабабите в чистак нови каменни къщи, които семейството на жената обзавеждало. Ако мъжът е богат е трябвал богат чеиз.


Това е голямо събитие. Помагали са роднини, съседи, кръстници. Всеки е оставял пари на младоженците и така са избивали храна, наем за зала. Роднините са помагали с приготовлението на храната. В Израел всеки от гостите си плаща консумацията.

Много интересно, значи не е както на запад - след 18 се оправяш сам. Родителите помагат ли на младото семейство или е индивидуално? В смисъл като нас ли са в това отношение? Или стоят по-настрани?

Не, петел не е имало, освен ако не съм пропуснала.
С къната, която бе в ръждиво ми оцветиха дланите и кутрето на мъжа ми, колкото и да се стараех да се почисти по-бързо не се получаваше и може би към 20тия ден избледня.







Ще призная, че този шал беше много неприятен. От къщата до мястото на сватбата (100м) вървях забулена с него по и без не толкова гладките пътища. В деня на сватбата беше още по-трагично там пък от фризьорския салон до къщата бях с едни друг шал техен някакъв, който бе цветен, в колата климатика не работеше, братовчеда на мъжа ми бе забравил да зареди гориво и за да не станем за резил си стояхме в сауната хаха. На 26 август се женихме и беше адд, аз с рокля, стегната с корсет, моето си бяло було + гадния цветен шал. Пред дома ме посрещна свекървата, захрани ме с мед както си е при нас, метна зад нас чиния с бонбони и предполагам жито, а на самия праг с ръка трябваше да докосна рамквта на вратата в горната част. С това се изчерпаха ритуалите. Вече вътре ме разбулиха, от грима и прическата и без това не особено сполучливи нямаше и помен. Сватбата бе на открито и бе толкова горещо, че половината ден прекарах в къщата докато гостите се храниха и веселиха, все идваха някакви жени да се снимаме, да ме поздравят, обясняваха коя каква роднина била. В заключение освен, че нищо не разбрах бях и адски уморена от тях. Следобед с мм ходихме на снимки та чак вечерта се пояпихме на мястото на саматв сватба. 

Общи обичаи не намирам много, но пък в езика има доста прилики. Не съм научила кюрдски с мъжа ми говорим турски, а с роднините му се чуваме рядко по телефона. Те също знаят малко турски та се справяме някак. Прави ми силно впечатление, че имаме много близки думи куче/кучик, мишка/мишка, беше/беже, как/кут (това май не прилича много), жена/жин и т.н.
Майка ми идва 2, 3 пъти в месеца, та като говорим с нея мъжа ми чува тези близки думи и веднага пита кое какво е.

Относно финансовата част и тук е така родата на мъжа - къщата, а жената обзавеждането/чеиз.
При нас лично сватбата я организира бащата на мъжа ми, ние отидохме 10 дни преди самата дата.
Гостите не подаряват подаръци под форма на предмети, а дават пари. Като забележете това се прави в деня на сватбата - събират се отделно мъжете и минава човек с микрофон и казва всеки колко дава 🤣младоженеца присъства. На друго място пък се събират жените и по същия начин дават я пари, я златна паричка, но доста по скромно от мъжете, като само най-близките жени "даряват". Лично при нас със събраните пари покрихме разходите по сватбата и ни остана някаква сума (не много голяма). Родителите на мм подариха жилище, което няма как да ползваме, защото ние във Ван няма да живеем, а е етаж от къща във общата фамилна и няма как да се продаде. Евентуално някой ден като се оженят братята му (той има 5, а етажите са 3) някой от тях ще живее там.
Персонално за мен от родителите му имам бижута, а ние с майка ми за годежа му взехме часовник. С парите от моите близки от самата сватба покрихме част при смяна на автомобила. Като цяло нямаме помощ от роднини и по-добре.

Големите гръцки и италиански фамилии на мен ми допадат. Вече! Преди ми се струваше голяма простотия и досада. Обаче колкото повече дъртея, виждам, че това е голям плюс. Голямата фамилия подкрепя, винаги има кой да ти помогне, обединява, добре е и за децата да растат така. Западняшкото изолаторство и студенина не са никак полезни за никого. На 18 го изритваш от стесненото семейство, което често се състои само от един родител и въпросното дете. Е, и какво? Егоистът отгледал егоист и двамата си живеят поотделно при първа възможност. Да живеят старческите домове и психиатрите.

Да и на мен ми харесват италианските семейства. Въпреки, че се бъркат много в личните работи, но се усеща уют и слагат семейството на първо място.

ММ винаги се шегува, че сме като италианци с родителите ми, защото си говорим на висок тон и често спорим, викаме си, хилим се. Ако някой ни види за първи път ще си помисли, че е станало нещо, но той знае, че ние сме си така.

При тях (англичаните) не е по този начин. От това, което съм видяла те например супер рядко си ходят на гости, разговорите им са доста формални, не си споделят, не мога и да кажа, че си помагат кой-знае колко. Например свекърва ми има още 3 сестри. Виждала съм само едната, която живее близо до тях. Единственият контакт освен по телефон е евентуално да почука на вратата (нямат звънец) и да си разменят няколко думи на прага. Рядко влиза и ако седне в хола, ще е за не повече от 10 минути.
Вечно са заети. Иначе са много учтиви и усмихнати, но като прекараш известно време разбираш, че това е просто възпитание и реално са доста дистанцирани и незаинтересовани. Понеже с ММ живеем в България и родителите му виждат как моите се държат с него и им е доста странно. Моите буквално го приемат за син, майка ми му праща храна, готви му, за моя рожден ден и на него му взимат по нещо, понякога му купува тениска или друго. За англичаните това е много необичайно, но гледам, че почнаха да зацепват леко.
При тях отглеждането на момичета и момчета е еднакво, много внимават да няма дискриминация. Феминизмът също е доста модерен. Спомням си, че като казах един път, че ми е приятно да гладя ризите на ММ и да му готвя реакцията на майка му беше шок. Това, ако е българска свекърва ще има "ама как точно гладиш, ама какво точно готвиш", а при нея беше "Ама той и сам си може, защо ти трябва да го правиш". То така за мен е по-добре вместо да ми се бърка кое как да правя. Така беше с майките на бившите ми гаджета, все имаше някаква конкуренция в тази насока, все да се покажат колко по-могат, колко по-готвят и т.н.
Също относно храната за мен беше много тъжно като разбрах, че те например не готвят много. Нямат културата като нас да има домашно приготвено, да се съберат на масата семейството и че храната обединява. Всичко се поръчва онлайн от големия супермаркет и се "готвят" полуфабрикати, за десерти максимум да направят една торта с готови блатове и готов крем и това е. Още в началото на връзката ни с ММ един път си говорихме и аз го питам кое ти е любимото ядене от детството и той ми каза "Аз нямам такова, защото майка ми никога не готви. При нас англичаните повечето си поръчват от Теско (супермаркет) и не знам какво е да се прибереш и да ти мирише на готвено". От както заживяхме заедно видях колко му се промени отношението към храната и все повече придобива нашия табиет да го кажа. Каза, че едно от любимите му неща е да се прибере и още от вратата да усети аромата на храна "О, тя готви!".  

По-натам разбрах и че негови приятели англичани, братята му, че и баща му наистина оценяват такива неща - жената хем да е женствена и да е къщовница. А пък от страна на англичанките - тотално не ги вълнува, просто нямам много теми за разговор с тях. Не, че аз искам да говоря само за готвене, чистене и т.н. естествено, но нали знаете, че когато двама души имат различен поглед над нещата от живота като цяло и освен общи теми, за друго не може много да се говори.

+1
После цял живот на антидепресанти.

даная, уау, респект. Много благодаря за подробния разказ. Супер интересно беше. Такива връзки са рядкост и това е първият разказ за сватба с кюрд, който чета. Много кюрди познавам, основно от Сирия и Ирак. Бащата на най-добрата ми приятелка е кюрд, майка и е черкезка, но тя си е туркиня и не се интересува от малцинства и обичаи. Първото и гадже е турски кюрд. Изоставя я и се жени за братовчедка си. Всъщност и е направил услуга, защото така е напуснала всичко и е дошла при сестра си в Англия. Била съм на една кюрдска сватба, иракски кюрди, в която жените седяха в стаята и между тях и брачното легло имало параван. Момчето на 20, момичето на 18г. Е, това беше преди 30 години, ама в Лондон, все пак.

Кюрдският е индо-европейски и като такъв има общи корени с българския, да, макар и да е доста различен. Аз е Ез на кюрдски. Ние е Ем, еме - няма общо с българското, но когато спрягаме глагол във 1во лице, множествено число завършва на М или ме (правим, искаме. Живея е жия, тънък е теник, перо е перр. С английски и а повече съвпадения на съгласни май.

Езерото Ван - има ли диви котки с различни очи там? А дългокосмести, ангорски? Имах съседка от този район, но вече не помня как се казваше градчето.

Пак благодаря за подробния отговор

За помощта родители-деца границата не е изток-запад, а север-юг май. Във Франция доста помагат, даже повече отколкото в България. В Англия е друго, но там държавата е социална. Във Франция хората готвят, поне повечето. В Англия ядат боклуци масово. На мене ми се подиграваха, че ям ябълки и банани и ме питаха от дърво ли слизам. Казвах, че да, често се катеря по дървета и затова съм под 50 кила за ръст над 1.65м.

Още не съм била на други сватби освен нашата, но доколкото съм питала горе долу като при нас преминава. Ние сме малко скорошни 2018 се оженихме. Някои хора, които са по консервативни делят мъжете и жените и всеки празнува отделно. Като цяло са обикновени хора, искрени и прями.
Има женени по между си братовчед/братовчедка, но като че ли младите вече по любов се женят. С мм често се шегуваме, че сега може да зачестят браковете с чужденци/ки след като той пусна тази мода.

Езерото е много красиво. Уличните котки са си обикновени, но си има музей на породата с различни очички, радвам се, че го посетих. Около 1 месец гостувахме, всяка вечер цялото семейство се събира, пият чай и си говорят. Аз не съм имала такова семейство и оценявам и плюсовете и минусите.
Кухнята е много особена, Ван е известен със традиционната си закуска. Имат едно сирене ужасно, с такава особена миризма, че мъжа ми като купува ми се отщява да отварям хладилника 🤣. Свекърва ми прави хляб за седмицата в една пристройка до къщата специално пригодена само за това. Не бях виждала такова нещо никога през живота си. Определено е вкусно. Прави го защото не харесват купения хляб. Като количество е толкова много, че не знам... в дома са 5 братя, все големи момчета, едно момиче и родителите.
Снимката е от интернет ето такова представлява, пече се под земята като се залепя за стените на тази пещ: