Не се ли казва тандур?
- Публикувана: 23 ян. 2020, 22:00 ч.
- Последно мнение: 6 авг. 2020, 13:37 ч.
Връзка с чужденец
Не се ли казва тандур?
Точно, аз не бях виждала.
danaya, лиги ми потекоха докато те чета. Не търсите ли човек да ви гледа бебето няколко дена, а вие да си излизате? Та да дойда да похапна от сиренето в хладилника. Може и до езерото Ван. Не знам какво е това сирене, но съседката носеше едно с чесън, копър и други подправки, отлю му викат. Бяло е и си личат зелениите вътре. Не се задържа много време, та и помагах да го свършим. Уникално е, обаче никъде не се продава.
А това езеро, то май е като море или бъркам? Родителите на съседката имаха такава котка, с две различни на цвят очи и може да плува в това езеро. Беше я снимала как плува.
Ах, хляба! Целият район пекат в танир, танир, тандур - от Южен Кавказ до Йемен и от Индия до Балканите. По южните Родопи и гръцките острови също има такива глинени фурни. Наименованието идва от акадийски (изчезнал източно семитски език) и е тинуру - от тин - кал, глина и нур - огън, светлина. Коренът тин се среща на български в думата тиня, а нр се среща в думите нестинар, нестинарство и фенер. Имало е известен Истанбулски квартал с името Фанар. От там населението се е наричало на гръцки фанариоти. Живях дълго в Лондон и в много ирански, Индийски ресторанти имаше истински тандур и гледахме как пекат наан - плосък индийски хляб. Веднъж хлебаря ми даде лопатата да пробвам. Голям кеф, ама си е опасно. Температурата достига до над 450° Целзий.
Едно време и в България са пекли седмичния хляб веднъж седмично. Бабата замесвала тестото вечерта, на сутринта оформяла хляба - по 6-20 хляба, слагали ги на дървена поставка и ги носели на фурната ако нямат на двора. И аз пека хляб веднъж седмично и после претопляме, ама моя го пека в тигана. В миналото са го пекли на сач с капак. Сач май нямат в Източна Турция или имат?
Интересно ми е в България дали има тандур? Моите роднини са от Тракия, пекли са агнета в глина, ама затварят дупките с тесто и от липсата на кислород огъня изгася, но нагорещената глина сготвя месото на остатъчна топлина. Така пекат и соден хляб.
А в Иран ходихте ли? То е близо, предполагам или не чак толкова?
Разказвай, много е интересно!
Докато не съм забравила - мъжът ти харесва ли българската кухня или е разочарован, че е като тракийската, която е популярна в Истанбул. Голям зор виждам с турци и гърци. Каквото и да им наготвиш го знаят и имат ако изключим киселото зеле, ама и него го знаят.
Тархана имат ли там? Или е само балканска манджа. Те всички турци я ядат, ама май на изток не я правят.
А това езеро, то май е като море или бъркам? Родителите на съседката имаха такава котка, с две различни на цвят очи и може да плува в това езеро. Беше я снимала как плува.
Ах, хляба! Целият район пекат в танир, танир, тандур - от Южен Кавказ до Йемен и от Индия до Балканите. По южните Родопи и гръцките острови също има такива глинени фурни. Наименованието идва от акадийски (изчезнал източно семитски език) и е тинуру - от тин - кал, глина и нур - огън, светлина. Коренът тин се среща на български в думата тиня, а нр се среща в думите нестинар, нестинарство и фенер. Имало е известен Истанбулски квартал с името Фанар. От там населението се е наричало на гръцки фанариоти. Живях дълго в Лондон и в много ирански, Индийски ресторанти имаше истински тандур и гледахме как пекат наан - плосък индийски хляб. Веднъж хлебаря ми даде лопатата да пробвам. Голям кеф, ама си е опасно. Температурата достига до над 450° Целзий.
Едно време и в България са пекли седмичния хляб веднъж седмично. Бабата замесвала тестото вечерта, на сутринта оформяла хляба - по 6-20 хляба, слагали ги на дървена поставка и ги носели на фурната ако нямат на двора. И аз пека хляб веднъж седмично и после претопляме, ама моя го пека в тигана. В миналото са го пекли на сач с капак. Сач май нямат в Източна Турция или имат?
Интересно ми е в България дали има тандур? Моите роднини са от Тракия, пекли са агнета в глина, ама затварят дупките с тесто и от липсата на кислород огъня изгася, но нагорещената глина сготвя месото на остатъчна топлина. Така пекат и соден хляб.
А в Иран ходихте ли? То е близо, предполагам или не чак толкова?
Разказвай, много е интересно!
Докато не съм забравила - мъжът ти харесва ли българската кухня или е разочарован, че е като тракийската, която е популярна в Истанбул. Голям зор виждам с турци и гърци. Каквото и да им наготвиш го знаят и имат ако изключим киселото зеле, ама и него го знаят.
Тархана имат ли там? Или е само балканска манджа. Те всички турци я ядат, ама май на изток не я правят.
Точно това е сиренето отлу пейнир му казва мъжа ми със някакви билки, които уж събират от планините така казват. Храната е доста хубава, но доста мазничко готвят и повече месо.
Езерото е много голямо и водата му е не е сладка, състава и е соден.
Сач не ползват като нашия, а метален, то си е тиган, не знам защо му казват сач тава. Свекърва ми не ползва, но по ресторанти сме хапвали от такава тава. Иран е на 300 км мисля, но не сме ходили. Лятото ще ходим до родителите на мм и ако има възможност ще отидем.
Мъжа ми е много капризен на ядене, като си ходим в България се чудя какво да му готвя, навсякъде си иска неговите манджи 🤣 Отначало като заживяхме заедно беше по-голям зор, сега като че ли свикна аз как готвя и това и яде. Примерно в зрелия боб те не слагат морков, чушка, а аз си слагам. Агнешко не готвя, но от пустия пилав не се отказва 😀 в началото не ми се получаваше, то ехее всяко зрънце да е отделно, да не жълтее от маслото абе сумати и капризи, 😀 докато не намерих една марка с който винаги става. Откакто се оженихме пропи и еспресо, прояде и грах и броколи общо взето вървим бавно към прогрес.
Първия път, когато отидохме в България не му хареса особено, то пък беше и зима. Но бе много впечатлен от паметника на Шипка. С който и да се срещнем разказва за там. Аз бях бременна към 5ти месец, имаше мнооого стлен вятър не знам с какъв акъл и аз се качих. Толкова бе студено, че докато качвах стълбите и се запъхтях от студа ми режеше в гърдите като дишам. Слава Богу нямаше последици, голямо каляване направихме.
Следващия месец обмисляме да си ходим до България този път ще вземем и по-дълга виза и ще отидем и на лято, да види каква хубава природа имаме. От сега си знам - взимам салча, чай, ориза за пустия пилав и сме готови за път 🤣
Момичета, а вашите мъже харесват ли нашата кухня, подправки?
Езерото е много голямо и водата му е не е сладка, състава и е соден.
Сач не ползват като нашия, а метален, то си е тиган, не знам защо му казват сач тава. Свекърва ми не ползва, но по ресторанти сме хапвали от такава тава. Иран е на 300 км мисля, но не сме ходили. Лятото ще ходим до родителите на мм и ако има възможност ще отидем.
Мъжа ми е много капризен на ядене, като си ходим в България се чудя какво да му готвя, навсякъде си иска неговите манджи 🤣 Отначало като заживяхме заедно беше по-голям зор, сега като че ли свикна аз как готвя и това и яде. Примерно в зрелия боб те не слагат морков, чушка, а аз си слагам. Агнешко не готвя, но от пустия пилав не се отказва 😀 в началото не ми се получаваше, то ехее всяко зрънце да е отделно, да не жълтее от маслото абе сумати и капризи, 😀 докато не намерих една марка с който винаги става. Откакто се оженихме пропи и еспресо, прояде и грах и броколи общо взето вървим бавно към прогрес.
Първия път, когато отидохме в България не му хареса особено, то пък беше и зима. Но бе много впечатлен от паметника на Шипка. С който и да се срещнем разказва за там. Аз бях бременна към 5ти месец, имаше мнооого стлен вятър не знам с какъв акъл и аз се качих. Толкова бе студено, че докато качвах стълбите и се запъхтях от студа ми режеше в гърдите като дишам. Слава Богу нямаше последици, голямо каляване направихме.
Следващия месец обмисляме да си ходим до България този път ще вземем и по-дълга виза и ще отидем и на лято, да види каква хубава природа имаме. От сега си знам - взимам салча, чай, ориза за пустия пилав и сме готови за път 🤣
Момичета, а вашите мъже харесват ли нашата кухня, подправки?
Моят мъж все ми казва, че иска автентична балканска кухня, а не преработени варианти 🤣 аз съм веге, той не. Затова мрънка.
Има много неща, които харесва и яде, но и до днес мрънка, че салатата е с оцет и олио, а не омазана с дресинг.
Също мрази да намира подправки в яденето и абсолютно винаги му се пада дафиновия лист 🤪
Също отказва да яде цяла риба, трябва да е филе. 🤨
От неговата кухня ми харесват малко неща, поне от това, което готви свеки. Големи гадости има. Но да кажем аз и попара не ям, т.е не ям и всичко от нашата кухня.
Сладките и сладкишите са хубави, но и до днес не свикнах за обед да ям нещо сладко (щрудел за основно) или да вечерям хляб с нещо (сухоежбина) 🤮
Храненето е свързано с емоции, които се коренят чак в детството.
Има много неща, които харесва и яде, но и до днес мрънка, че салатата е с оцет и олио, а не омазана с дресинг.
Също мрази да намира подправки в яденето и абсолютно винаги му се пада дафиновия лист 🤪
Също отказва да яде цяла риба, трябва да е филе. 🤨
От неговата кухня ми харесват малко неща, поне от това, което готви свеки. Големи гадости има. Но да кажем аз и попара не ям, т.е не ям и всичко от нашата кухня.
Сладките и сладкишите са хубави, но и до днес не свикнах за обед да ям нещо сладко (щрудел за основно) или да вечерям хляб с нещо (сухоежбина) 🤮
Храненето е свързано с емоции, които се коренят чак в детството.
Моят няма никакви претенции. Всичко яде,но пък и аз като приготвям неща,не са някакви завъртяни традиционни манджи. Обича си месото и рядко не яде такова.Нашите салати по-рядко приготвяме,хапваме табуле. Аз за ливанската кухня умирам,мезетата и сладкишите са ми любимата част.
На него любимите му хапвания не са му традиционни ливански,така че не ми се е налагало да заучавам конкретна рецепта.
На него любимите му хапвания не са му традиционни ливански,така че не ми се е налагало да заучавам конкретна рецепта.
Скитница, написала съм, че сладките неща са хубави.
Един тип от мен: щоленът издържа мноооого. Особено, ако е качествен. Можеш да се заредиш до следващия септември.
Аз страдам повече за шпекулациус ( не мога да ям глутен и само точа лиги) 🥺
За мен са много важни подправките.
Имам купени, отглеждам в градината, влача от посещения на други страни. Свеки ползва бульон от кубче, полуфабрикати и 3-4 основни подправки. Съответно и яденето е стандартизирано, няма я импровизацията, намигването на подправките.
Яла съм в ливански или друг ресторант от региона нещо наречено мусака, но няма общо с нашата: нахут, патладжан на кубчета и доматен сос. Някой да има оригиналната рецепта?
Един тип от мен: щоленът издържа мноооого. Особено, ако е качествен. Можеш да се заредиш до следващия септември.
Аз страдам повече за шпекулациус ( не мога да ям глутен и само точа лиги) 🥺
За мен са много важни подправките.
Имам купени, отглеждам в градината, влача от посещения на други страни. Свеки ползва бульон от кубче, полуфабрикати и 3-4 основни подправки. Съответно и яденето е стандартизирано, няма я импровизацията, намигването на подправките.
Яла съм в ливански или друг ресторант от региона нещо наречено мусака, но няма общо с нашата: нахут, патладжан на кубчета и доматен сос. Някой да има оригиналната рецепта?
Оле, даная, не ти завиждам, обаче при мене е още по-зле. Моят син е все едно мъжът ти. Яде само ориз басмати, който е зрънце по зрънце. Ако искаш мога да ти дам начин, по който ориза става винаги на зрънца без мазнина. Условието е да е басмати. У нас синът не яде никакви зеленчуци, а дъщерята иска зеленчуци и не ще месо. И двамата не ядат никакво сирене, кисело мляко ако не е подсладено, не ядат яйца. Синът иска люто, а дъщеря ми пиши от люто.
За да не виждат подправки и зеленчуци в боба ги минавам всичките в резачката на блендера и не ги пържа. Бобът има вкус на зеленчуци, но те не се виждат. Готвя го в мултикукър под налягане. Всичко слагам наведнъж.
Дафинов лист не ползувам, но ако слагам, слагам в марля карамфила, дафиновия лист, разни пръчки на има душица и после вадя.
Аз съм от семейство, в което се ядеше предимно риба и агнешко или овче месо, кокошки. Мъжът ми е от остров на Карибите и понеже много е пътувал като дете и е живял в Париж яде всичко с леко предпочитание към манджа със сос и ориз или кускус. Обича и макаронени със сос. Правя сос от броколи и чесън в зехтин, тон от консерва и домат.
Аз съм от Тракия и при нас мусаката е с патладжани и агнешко. Само балканец може да измисли манджа, за която месото се готви в тиган, в друг тиган се пържат оцедени от черната вода патладжани, в трети съд се прави бешамел и накрая всичко се реди в тава и се запича и това за едно квадратче мусака. Рядко я правя. Тази с картофите и тя е пипкава.
авялейн, това, което описваш ми звучи като ливански мармур (първото е е френско, второто итслианско, българско). В мармура има нахут. Оня ден го готвих. Сложи Lebanese maghmour и ше излязат рецепти.
За да не виждат подправки и зеленчуци в боба ги минавам всичките в резачката на блендера и не ги пържа. Бобът има вкус на зеленчуци, но те не се виждат. Готвя го в мултикукър под налягане. Всичко слагам наведнъж.
Дафинов лист не ползувам, но ако слагам, слагам в марля карамфила, дафиновия лист, разни пръчки на има душица и после вадя.
Аз съм от семейство, в което се ядеше предимно риба и агнешко или овче месо, кокошки. Мъжът ми е от остров на Карибите и понеже много е пътувал като дете и е живял в Париж яде всичко с леко предпочитание към манджа със сос и ориз или кускус. Обича и макаронени със сос. Правя сос от броколи и чесън в зехтин, тон от консерва и домат.
Аз съм от Тракия и при нас мусаката е с патладжани и агнешко. Само балканец може да измисли манджа, за която месото се готви в тиган, в друг тиган се пържат оцедени от черната вода патладжани, в трети съд се прави бешамел и накрая всичко се реди в тава и се запича и това за едно квадратче мусака. Рядко я правя. Тази с картофите и тя е пипкава.
авялейн, това, което описваш ми звучи като ливански мармур (първото е е френско, второто итслианско, българско). В мармура има нахут. Оня ден го готвих. Сложи Lebanese maghmour и ше излязат рецепти.
Това е! Невена, благодаря.
Препоръчвам, невероятно ядене е. На другия ден е още по-вкусно.
Аз обичам по-пикантни неща.
И аз съм от Тракия, но такава мусака не съм яла 🤔
Подправките не ги слагам в торбичка, защото ги запържвам. Все пак дафиновият лист е голям и се вижда. По-гадно е да налапаш нищо не подозиращ мини отровно люта Чили чушка 😂.
Сега покрай бебето не си играя да ги троша с пръсти (сушени са), защото ме е страх да не остане лютивина по ръцете ми. Слагам ги цели. Редовно опъвам бръчките на мъжа ми така 🤣
Немците са свикнали сосът да е отделно. Яхниите определено го стъписват. Постоянно ме пита защо ям супата с вилица от плоска чиния. Той я яде от купичка с лъжица. Това за неща като горната мусака или гювеч... 😳
Препоръчвам, невероятно ядене е. На другия ден е още по-вкусно.
Аз обичам по-пикантни неща.
И аз съм от Тракия, но такава мусака не съм яла 🤔
Подправките не ги слагам в торбичка, защото ги запържвам. Все пак дафиновият лист е голям и се вижда. По-гадно е да налапаш нищо не подозиращ мини отровно люта Чили чушка 😂.
Сега покрай бебето не си играя да ги троша с пръсти (сушени са), защото ме е страх да не остане лютивина по ръцете ми. Слагам ги цели. Редовно опъвам бръчките на мъжа ми така 🤣
Немците са свикнали сосът да е отделно. Яхниите определено го стъписват. Постоянно ме пита защо ям супата с вилица от плоска чиния. Той я яде от купичка с лъжица. Това за неща като горната мусака или гювеч... 😳