"Богатство" на кредит

Е, то ИМА такива кредити. Нали това обсъждаме. Естествено, че са при определени условия, но съвсем не е АКО се направят такива кредити.

За мен лично проблемът е точно да не може да спреш да работиш или да дауншифтнеш, ако те стегне шапката. И да трябва да избуташ примерно 5, 10 или повече години кредити. Просто не ми е комфортна идеята.

Впрочем, обикновено след изпитателния срок договорът преминава в безсрочен, ако двете страни не предприемат някакви действия.

Хората и без кредити трудно дауншифтват, ако не сменят осезаемо стандарта с по-нисък, не разполагат с добра осигурителна система и т.н. Англичаните как заживяват в по-бедни страни? Продават или си отдават английското къще под наем и купуват някъде на място с по-нисък стандарт, по-ниска цена на имотите, с по-ниска издръжка на живота и т.н. Дори и в България да е, е в Горно Уйно, не на жълтите павета. После живеят с пенсията, наема, парите от продажбата на къщата и пр. Американците пък се случва да ходят в Мексико да дауншифтват.

Е примерно от много високи доходи може да дауншифтнеш на нормален стандарт, особено ако нямаш високи задължителни разходи - примерно имаш изплатено жилище; децата не искат голяма сума всеки месец и не възнамеряваш да правиш по 2 далечни екскурзии на година.

Но ако парите са заключени в кредити, няма накъде да намалиш разходите. Идеята е, че може да имаш адекватни доходи примерно с по-лека работа, sabbatical, учене, или семейството да мине на 1 доход, но ако кредитът е на максимум спрямо високия доход, това е невъзможно, няма никаква гъвкавост.

Зависи за какво са кредитите. Продаваш къщата, погасяваш остатъка от ипотеката и си в голяма степен свободен. Нали с много високите доходи не си взел непосилен кредит за пералня, анцуг и телефон, а за ДМА? Колите също може да се продадат, и т.н. 

Иначе даунтшифтваш в Индия и ще живееш като бял човек, поне що се отнася до разходите, ако имаш някакви европейски спестявания и доходи.

Колата се обезценява много бързо и хич не се продава лесно.

Освен това е различно да дауншифтнеш от нормален стандарт и да трябва да го правиш от раздут стандарт. Във втория случай може да не се понесе толкова добре. За мен поне е важно това, което правя и постигам, да може да си върви, без да го мисля - а не да раздуя до някакъв връх, а после да трябва да се свивам.

Така, естествено, че не може като Буда да си хванеш препаската и да напуснеш двореца, за да даунтшифваш под някое смокиново дърво, в момента, в който ти хрумне. Иска си време и усилия за планиране и организация, то една проста лятна почивка си изисква такова, ама да речем, като решиш, за две години можеш да си осигуриш нов дом другаде, да продадеш или отдадеш под наем стария, да си изчистиш кредитите. Колата може да е на загуба продадена, но от някое жилище в столица те а, за което си взел кредит преди 5-10 години, ще излезеш на печалба.

Аз една жена познавам, която от раздут стандарт се е "пенсионирала" на млади години и пак поддържа раздут стандарт, и то като казвам "познавам", не значи, че съм си пила редовно кафето с нея, а я срещнахме във фоайето на хотела, и после някой обясни, че била бившата съпруга на еди-кой си, лятото живеела в еди-коя си държава, когато не била на луксозната си яхта, зимата живеела в друга държава, пак в луксозното си имение. Абе, обикаляла по света, обаче не стъпвала в България, че да не пречи на бившия съпруг и новата му съпруга. Такава била уговорката за щедрата издръжка. Може и момата с криптовалутите да даунтшифтва на някое луксозно местенце.

Иначе раздут стандарт от една проста заплата, дори и да е 10 хиляди, обикновено са някакви урбанистични екстри, които имат смисъл само, ако си в съответната среда. Кафе и готова храна от съответните модерни заведения и ресторанти, излизане вечер по модни заведения, текущите модни занимания в лъскавия фитнес, скъпите дрехи за лъскавия офис или вечерните излизания, елитния фризьорски салон... Все неща, които са неосъществими или са по-евтини, ако си в провинцията и не гориш от мерак да пътуваш по 200-300 км, за да си ги причиниш. Коли се продават, черна и бяла техника се продава, стига да решиш, и в един момент, дори и на изплащане да са, този разход го няма. Смятам, че много малка част от хората са  толкова елементарни, че да си сменят среда, начин на живот и пр. на възраст преди пенсионната, просто, за да спрат да работят, или за да работят по-малко. Обикновено вече им е омръзнало този раздут начин на живот, претърпели са някакъв нервен или друг здравословен срив или катарзис, тъй че не е чак такава саможертва да се лишиш от услугите на фризьора на Николета Лозанова. Някои стигат даже до абсолютни крайности в стандарта и то доброволно, дълга е темата.

Да бе, ама е кофти, защото примерно на Х години си решил, че ти трябват всички тия неща, и след 10 години още им плащаш масрафа, а те вече са остарели, не ти трябват или искаш друго, ама не е толкова лесно да се ликвидират.

Ами примерно ние може да искаме от днес за утре да може да си позволим година sabbatical. Това също е вид лукс. Не да го планирам 2 години.

мислех си, че си българка.

Дауншифтването е доста надценено. Стигнеш ли някакво ниво, много рядко ти се слиза. Дори и да се търси целенасочено по-спокойна работа, всеки гледа да е поне за сходна заплата, не за половината.  Хората с бизнес пък няма да хлопнат кепенците ако е печеливш, а ще наемат някой да го движи и да си вървят нещата.
Въобще, да си вдигнеш шапката и да отпрашиш към Сусурлево да дауншифтваш  от днес за утре е някаква утопия дето я виждам само в пенсионна възраст. Иначе трябва да търсиш училища, да има лекар, не са едно и две неща.
Защото да си кибичиш в твоя си апартамент в София / Пловдив 2 години без работа и друг смислен ангажимент не е точно дауншифтване.

Имах един познат - през 2-3 години  прегаряше, стягаше го шапката, напуска работа, 6 месеца до година си седи в града стил руски аристократ - фитнес, салса, грижа за душата и като си почине, пак се хваща на работа. С хиляди кредити на месец по-трудно се прави това упражнение.

А може точно това да правиш - да прекараш 2 години без ангажименти и да наваксаш с прочетените книги примерно.

Ами, аз нямам спомен да съм виждала техника на изплащане за 10-годишни срокове, май са 1-2 години макс, слагам ги 3, ако случайно има, но като съм цъкала нещо в някой сайт като емаг, все за 12 и 24 месеца предлагат. Тъй че ще е много странно тези митични хора с високи доходи, изплащащи по 10 години техника.

На теб, ако ти трябват 2 години за планиране и реализиране на сабатикъл, при който просто да си стоиш в апартамента и да не работиш, не знам колко време ще ти отнеме планирането и реализирането на това, което визирах - продаване на имот(и) и купуване на друг, на място, където смяташ да живееш дългосрочно, изчистване на кредитите за глезотийки, преглед на натрупаните вещи, покъщнина и движима собственост, отърваване от ненужното, уреждане на административни подробности и т.н.

Защото лихвата е нормална ако плащаш навреме, но ако закъснееш лихвата е такава, че ти реже главата.

Нормално е да има наказателна лихва при закъснение, не виждам защо давате такъв пример

Разбира се, че е нормално. Но до какви размери?