Аз ли съм следващия???

  • 4 315
  • 21
  •   1
Отговори
  • 1
  • 2
  • Всички
  • Мнения: 2
Хора ще започна с това,че не търся съжаление.Просто искам да споделя това нещо...немога вече.На психолог няма смисъл да ходя,не вярвам че някой на този свят може да оправи проблема.
Живея в средно семейство.Никога не съм останал гладен,имам дрехи и покрив над главата.Проблема за който ще ви разкажа очевидно е започнал преди да се родя.И ако можех бих го решил,но не знам как.Става въпрос за така нареченото ,,семейно проклятие".От 2000 насам са започнали поредица нещастия на родата ми,но най-вече на майка ми страната.Мисля че от там идва проблема.Като се започне от загуба на финанси,до болести и разбира се най-лошото...може би се досещате.Баща ми е имал бизнес и един ден го е изгубил поради една дребна грешка.После дядо ми си е отишъл.Баба ми от здрав човек и спортист се е превърнала в инвалид и наскоро даже и тя почина.Дъщеря и(леля ми и сестра на майка ми)почина от рак преди 3 години.
Наскоро и майка ми се разболя от нещо,никой не знае какво е.
Баща ми също има здравословни проблеми.Аз получавам отвреме на време някакви болки и ме е страх да не съм следващия.Дали има смисъл да се боря,щом има проклятие,което ще погуби всички мои роднини.Дали да не си тегля въжето,за да не виждам тази болка...защо???Защо аз и нашите да страдат за чужди грешки.Плюс това на мен никога не ми върви и започвам да си мисля,че е точно заради това.Колко ли неща щяха да станат,ако го нямаше това проклятие.Вече като пресичам,дори не се оглеждам все тая ми е ако ме блъснат...живота ми е пълен ад...поне имам няколко добри приятеля заради които си остава да остана.
Странното е,че в родата на баща ми почти всички са добре...(да чукна на дърво)това значи че проблема идва от другаде.Неискам да вярвам в такива неща,но вече незнам....пожелавам на този който е проклел родата да му изсъхнат ръцете и да умре най-мъчително.Ако знаех кой е нямаше да е жив!!!Почвам да си мисля и,че апартамента в който живеем на баба ми и дядо ми е центъра на негативната енергия и оттам е тръгнало всичко.Искам да си събера багажа и да избягам в другия край на света.Но не мога...
Ако това не спре ще се хвърля от някъде и това е.

# 1
  • Мнения: 120
Не знам дали това е правилния раздел, бих ти препоръчала да пишеш в раздела Паранормално, там ще получиш съвети. Иначе, чувала съм, че семейно проклятие се оправя единствено с непоискано добро. Например да се осинови и отгледа дете.

# 2
  • Шотландия
  • Мнения: 2 855
Хора ще започна с това,че не търся съжаление.Просто искам да споделя това нещо...немога вече.На психолог няма смисъл да ходя,не вярвам че някой на този свят може да оправи проблема.
Живея в средно семейство.Никога не съм останал гладен,имам дрехи и покрив над главата.Проблема за който ще ви разкажа очевидно е започнал преди да се родя.И ако можех бих го решил,но не знам как.Става въпрос за така нареченото ,,семейно проклятие".От 2000 насам са започнали поредица нещастия на родата ми,но най-вече на майка ми страната.Мисля че от там идва проблема.Като се започне от загуба на финанси,до болести и разбира се най-лошото...може би се досещате.Баща ми е имал бизнес и един ден го е изгубил поради една дребна грешка.После дядо ми си е отишъл.Баба ми от здрав човек и спортист се е превърнала в инвалид и наскоро даже и тя почина.Дъщеря и(леля ми и сестра на майка ми)почина от рак преди 3 години.
Наскоро и майка ми се разболя от нещо,никой не знае какво е.
Баща ми също има здравословни проблеми.Аз получавам отвреме на време някакви болки и ме е страх да не съм следващия.Дали има смисъл да се боря,щом има проклятие,което ще погуби всички мои роднини.Дали да не си тегля въжето,за да не виждам тази болка...защо???Защо аз и нашите да страдат за чужди грешки.Плюс това на мен никога не ми върви и започвам да си мисля,че е точно заради това.Колко ли неща щяха да станат,ако го нямаше това проклятие.Вече като пресичам,дори не се оглеждам все тая ми е ако ме блъснат...живота ми е пълен ад...поне имам няколко добри приятеля заради които си остава да остана.
Странното е,че в родата на баща ми почти всички са добре...(да чукна на дърво)това значи че проблема идва от другаде.Неискам да вярвам в такива неща,но вече незнам....пожелавам на този който е проклел родата да му изсъхнат ръцете и да умре най-мъчително.Ако знаех кой е нямаше да е жив!!!Почвам да си мисля и,че апартамента в който живеем на баба ми и дядо ми е центъра на негативната енергия и оттам е тръгнало всичко.Искам да си събера багажа и да избягам в другия край на света.Но не мога...
Ако това не спре ще се хвърля от някъде и това е.

Здравей. Изобщо не вярвам в това, че има нещо предопределено, нормално е бабите и дядовците да си отидат един ден, кой по-рано, кой - по-късно. Хората се разболяват, човешко е - нищо особено не виждам тука. Бизнес се започва и се губи - това също не е изолиран случай. Но преди да напиша окуражителни неща, се сетих, че ти мислиш, че има проклятие и в началото на поста ти казваш, "не вярвам че някой на този свят може да оправи проблема.", не търсиш съжаление, не искаш да ходиш на психолог, искаш да споделиш. Е, сподели. Прочетох те. Сигурен ли си, че това беше целта ти? Ако търсиш нещо друго, освен да те прочетем и да помълчим - кажи си.

# 3
  • Мнения: X
Какво проклятие, просто живот е това. Всички преминаваме през същото. За 20 години знаеш ли колко хора са загубили баби и дядовци, родители, колко от близките ни са се разболели, че и ние самите, а колко обедняха през тъмните години... Пощадени няма, защото такъв е животът. Виж, това, че вашият фокус е само върху негативното, което се е случвало в семейството ви, и самовнушението, че имате проклятие, е проблем. Съсипвате си сам живота.

# 4
  • Мнения: 21 447
Защо не извикаш един поп да направи водосвет в апартамента.

# 5
  • София
  • Мнения: 38 476
Моят мъж, ако тръгне да пише кой е умрял в последните години, ще напише подобен списък.
И кво?
Беше се сдухал за няколко месеца, стана и продължи.
Животът е за живите!

# 6
  • Мнения: 2
Какво проклятие, просто живот е това. Всички преминаваме през същото. За 20 години знаеш ли колко хора са загубили баби и дядовци, родители, колко от близките ни са се разболели, че и ние самите, а колко обедняха през тъмните години... Пощадени няма, защото такъв е животът. Виж, това, че вашият фокус е само върху негативното, което се е случвало в семейството ви, и самовнушението, че имате проклятие, е проблем. Съсипвате си сам живота.
Какво проклятие, просто живот е това. Всички преминаваме през същото. За 20 години знаеш ли колко хора са загубили баби и дядовци, родители, колко от близките ни са се разболели, че и ние самите, а колко обедняха през тъмните години... Пощадени няма, защото такъв е животът. Виж, това, че вашият фокус е само върху негативното, което се е случвало в семейството ви, и самовнушението, че имате проклятие, е проблем. Съсипвате си сам живота.
Аз си мисля,че това може и да е внушено от родителите ми...те постоянно гледат негативното и никога не мислят за хубави неща.Вечно се оплакват от всичко и аз започнах да ставам като тях.

# 7
  • Шотландия
  • Мнения: 2 855
Скрит текст:
Какво проклятие, просто живот е това. Всички преминаваме през същото. За 20 години знаеш ли колко хора са загубили баби и дядовци, родители, колко от близките ни са се разболели, че и ние самите, а колко обедняха през тъмните години... Пощадени няма, защото такъв е животът. Виж, това, че вашият фокус е само върху негативното, което се е случвало в семейството ви, и самовнушението, че имате проклятие, е проблем. Съсипвате си сам живота.
Какво проклятие, просто живот е това. Всички преминаваме през същото. За 20 години знаеш ли колко хора са загубили баби и дядовци, родители, колко от близките ни са се разболели, че и ние самите, а колко обедняха през тъмните години... Пощадени няма, защото такъв е животът. Виж, това, че вашият фокус е само върху негативното, което се е случвало в семейството ви, и самовнушението, че имате проклятие, е проблем. Съсипвате си сам живота.
Аз си мисля,че това може и да е внушено от родителите ми...те постоянно гледат негативното и никога не мислят за хубави неща.Вечно се оплакват от всичко и аз започнах да ставам като тях.

Внушено - не. Прието за подражание. Откакто човек порасне, вече има избор - досега е бил възпитаван от родителите, сега може да се самовъзпитава както иска. Хубаво е, че осъзнаваш, че родителите ти са негативни. Ако искаш да не си такъв - можеш.

# 8
  • Мнения: 369
Хванете се в ръце и започнете да действате....лошо ми стана само като ви чета...как имате време и нерви да се вкарвате в  подобни филми ? Започнете да постите -веднага ще се отървете от депресивни състояния, отидете на църква, платете си за една молитва, разчистете си дома от всичко старои ненужно, пречистете го със сол, яйца ит .н, след това извикайте свещеник да ви направи водосвет и маслосвет...Започнете да четете мотивираща литература /имаше една книга 20 урока за живота - един от тях е, че Никой не ви е обещал щастлив живот/ и разберете ,че вашият живот е ваша отговорност....бъдете зает постоянно ....прочете за седемте смъртни гряха и  разбрете, че ленността не е за вас...най-голямата победа е именно победата над самия себе си.....нямате право да мислете  негативно.....

# 9
  • Мнения: X
Аз си мисля,че това може и да е внушено от родителите ми...те постоянно гледат негативното и никога не мислят за хубави неща.Вечно се оплакват от всичко и аз започнах да ставам като тях.

Не знам на колко сте години, но е време да живеете самостоятелен живот и да се откъснете емоционално от родителите си. Работите ли? Приятелка имате ли? Сега ви е време да градите своя живот. Вие живеете в миналото (доброто старо време) и в бъдещето (което изглежда страшно). Пропускате си младостта и СЕГА-то така, в тъга по миналото и в тревожност от утре-то. Вероятно ви очакват интересни неща напред, любови, успехи, срещи с нови хора, постижения... Пишете, че имате свестни приятели, това е огромно богатство. Всички се сблъскваме с неуспехи, ще се изясни и вашето небе, но трябва да откриете своите си "котви" в живота, да направите свое семейство, да построите ваше бъдеще. Това е порастването.

# 10
  • Мнения: 12 763
Случват се такива неща. Болести, финансови загуби, че и смърт. Знам една баба, на която са й починали абсолютно всички роднини и е останала съвсем сама. Това не значи, че някой се занимава с нас да ни проклина, просто в някакви периоди повече не ни върви. Точно в тези периоди можем да си осмислим живота, да видим какво е важното.
Ако някой е здрав и млад, и съдейки по написаното, на не повече от 20 години, е - този човек трябва да се радва на това, което има, тук и сега. Радвай се на всеки ден и бъди здрав.

# 11
  • Мнения: 1 153
Цитат
Вече като пресичам,дори не се оглеждам все тая ми е ако ме блъснат...

Що за идиотия? Като искаш да умреш обеси се, метни се от някъде, отрови се, ама да навлечеш на някой шофьор нещастието да те блъсне, да бъде съден и да живее цял живот с вина за това, че те е прегазил, само защото нямаш смелост да се приключиш сам...

# 12
  • Мнения: 8 802
Психолозите анализират точно това, за което разправяте, за рода на майка ви, за рода на баща ви...

# 13
  • Мнения: 2 267
Болестите често се пораждат от стрес, а стресът от негативни мисли и самовнушения.
Ти си се вкарал в капан и трябва да помислиш как да излезеш от него.
Намери си нещо, което да те вдъхновява- работа, хоби, любим човек..., което да те ангажира и сутрин да се будиш с мисъл за него.
Ако ти е трудно иди на психолог, защо не?! Той ще ти помогне да избягаш от самосъжълението и да погледнеш на живота от друг ъгъл.
Лоши неща се случват непрекъснато, понякога едно след друго. Нали знаеш- "Злото, никога не идва само"!
Но това не е причина да спрем да се борим и да търсим собственият смисъл и щастие!

# 14
  • Terra incognita
  • Мнения: 12 258
От къде имате данни какво се е случило в рода ви преди 2000год.?Излиза, че родът ви датира от времето на Христа.

# 15
  • Мнения: 10 798
А може ли да изредиш какво хубаво ви се е случило през това време? Не може да няма нещо позитивно?

# 16
  • Мнения: 154
Аз си мисля,че това може и да е внушено от родителите ми...те постоянно гледат негативното и никога не мислят за хубави неща.Вечно се оплакват от всичко и аз започнах да ставам като тях.
[/quote]

И защо реши, че психолог / психиатър няма да ти помогне след като сам стигаш до извода, че ти е внушен постоянен негативизъм към живота?

# 17
  • Мнения: 8 949
miltangg, в много порочен кръг на разсъждения си се вкарал. Ако не си промениш скоро мисленето, ти ще си следващия разболян.
Няма проклятие тук, а просто съвпадение и негативни мисли. На всеки в живота му се случва близките му да боледуват. Може би рода на майка ти страдат от някакви наследствени болести и затова си останал с впечатление, че нещо при тях не е наред.

Теб какво те боли? Консултирай се с лекар. Вероятно е нещо безобидно.
Много болки и болести се дължат на стрес, а ти очевидно се намираш в стрес към момента.

Грижете се за здравето си, посещавайте своевременно лекар, живейте здравословно! 
И мислене здравословно най-вече!

# 18
  • Мнения: X
Скрит текст:
Какво проклятие, просто живот е това. Всички преминаваме през същото. За 20 години знаеш ли колко хора са загубили баби и дядовци, родители, колко от близките ни са се разболели, че и ние самите, а колко обедняха през тъмните години... Пощадени няма, защото такъв е животът. Виж, това, че вашият фокус е само върху негативното, което се е случвало в семейството ви, и самовнушението, че имате проклятие, е проблем. Съсипвате си сам живота.
Какво проклятие, просто живот е това. Всички преминаваме през същото. За 20 години знаеш ли колко хора са загубили баби и дядовци, родители, колко от близките ни са се разболели, че и ние самите, а колко обедняха през тъмните години... Пощадени няма, защото такъв е животът. Виж, това, че вашият фокус е само върху негативното, което се е случвало в семейството ви, и самовнушението, че имате проклятие, е проблем. Съсипвате си сам живота.
Аз си мисля,че това може и да е внушено от родителите ми...те постоянно гледат негативното и никога не мислят за хубави неща.Вечно се оплакват от всичко и аз започнах да ставам като тях.

Внушено - не. Прието за подражание. Откакто човек порасне, вече има избор - досега е бил възпитаван от родителите, сега може да се самовъзпитава както иска. Хубаво е, че осъзнаваш, че родителите ти са негативни. Ако искаш да не си такъв - можеш.
Не е баш така... Веднъж щом фабричните настройки са ти зададени е клонящо към невъзможно да се променят. Не случайно е доказано, че ранното детско развитие е решаващо за това какъв човек ще станеш и какъв живот ще имаш. Детският мозък е пластичен и от възпитанието и посланията, които волно или неволно се дават на детето в най-ранния период е заложено адски много - целият му по-нататъшен живот. Това никой психолог не може да промени. Единственото, което може да се опитва да прави е да ограничава доколкото може щетите. И тук ударението пада на опитва.

# 19
  • Шотландия
  • Мнения: 2 855
Скрит текст:
Какво проклятие, просто живот е това. Всички преминаваме през същото. За 20 години знаеш ли колко хора са загубили баби и дядовци, родители, колко от близките ни са се разболели, че и ние самите, а колко обедняха през тъмните години... Пощадени няма, защото такъв е животът. Виж, това, че вашият фокус е само върху негативното, което се е случвало в семейството ви, и самовнушението, че имате проклятие, е проблем. Съсипвате си сам живота.
Какво проклятие, просто живот е това. Всички преминаваме през същото. За 20 години знаеш ли колко хора са загубили баби и дядовци, родители, колко от близките ни са се разболели, че и ние самите, а колко обедняха през тъмните години... Пощадени няма, защото такъв е животът. Виж, това, че вашият фокус е само върху негативното, което се е случвало в семейството ви, и самовнушението, че имате проклятие, е проблем. Съсипвате си сам живота.
Аз си мисля,че това може и да е внушено от родителите ми...те постоянно гледат негативното и никога не мислят за хубави неща.Вечно се оплакват от всичко и аз започнах да ставам като тях.

Внушено - не. Прието за подражание. Откакто човек порасне, вече има избор - досега е бил възпитаван от родителите, сега може да се самовъзпитава както иска. Хубаво е, че осъзнаваш, че родителите ти са негативни. Ако искаш да не си такъв - можеш.
Не е баш така... Веднъж щом фабричните настройки са ти зададени е клонящо към невъзможно да се променят. Не случайно е доказано, че ранното детско развитие е решаващо за това какъв човек ще станеш и какъв живот ще имаш. Детският мозък е пластичен и от възпитанието и посланията, които волно или неволно се дават на детето в най-ранния период е заложено адски много - целият му по-нататъшен живот. Това никой психолог не може да промени. Единственото, което може да се опитва да прави е да ограничава доколкото може щетите. И тук ударението пада на опитва.

Аз съм пример за обратното. Фабричните ми настройки са едни, като ученичка бях болезнено стеснителна и утрепана, сега съм обратното. Не съм ползвала психолог, но съм изчела тонове литература и съм работила по въпроса. Процесът се казва невропластичност. Всеки, разбира се, е свободен да вярва в каквото си иска.

# 20
  • Мнения: 293
По принцип живота е спадове и възходи,няма как да видиш доброто ако не си отвориш сърцето и душата за него.Просто приеми своята реалност и живей достойно,недей просто да се мъкнеш като плужек и да чакаш да умееш изживей го тоя живот мамка му!

# 21
  • Варна
  • Мнения: 838
Това е шега, нали?
Не мога да приема насериозно тази "драма".
Това, което описваш, се нарича Живот (а не родово проклятие). Я се стегни!

Не, наистина, някой се ебава с нас. То бива глупости, ама чак толкова - "боляло го нещо", починали близки...
Ами, да - всички ще умрем.
Някои сме погребали родителите си, оставайки съвсем сами, без нищо; но не сме тръгнали да пресичаме като овце (че да скапем животеца и на някой, нищо неподозиращ, шофьор). Пффу...
Затова не мога да си представя реален човек да пише подобни глупости.

(Съгласна съм с Мила. Имам много сходен опит. "Фабричните настройки" могат да се променят.
Ама освен желание, трябва да се положат и някакви усилия.
Не става с лежане, страдане и зацикляне върху "предопределености, съдби и проклятия")

Последна редакция: вт, 18 фев 2020, 23:55 от Trill

Общи условия

Активация на акаунт