Четох интервю с лежаща в интензивното италианка.
56- годишна, хоспитализирана от 10 дни, припадала на два пъти, на постоянно подаване на кислород е.
Питат я как е запопнало всичко- след една нощна смяна вдигнала температура, почувствала болка в костите, лека кашлица. Лекувала се като при грип. От ден на ден се влошавала и позвънила на 112, номерът, който отговаря при съмнение за коронавирус. Оказало се, че нямала контакт със заразени и отхвърлили подозренията. След 9 дни с висока температура децата й пак позвънили, този път били ядосани. Дошла линейка, всички били в предпазни костюми. По това време Кодоньо вече бил червена зона. Когато й съобщили резултата, се почувствала като в кръговете на ада. Казват ти го, но не заеш какво те очаква и така е по- добре.
Питали са я от къде може да се е заразила. Оказало се, че жена от обслужващия персонал в училището на внучката й, с която разговаря сутрин и следобед, е била позитивна, както и нейна колежка. Съпругът й също е хоспитализиран с пневмония, но още не е излязъл резултатът от теста.
Персоналът влиза рядко при нея,често й чукат на прозореца. Сутрин минават на визита и са мили и отзивчиви.
В стаята има още една жена, много по- млада, но е с тежки усложнения.
С храната също е трудно- искаш да приключиш чинията си, но след две хапки започва да ти се гади.
Накрая завършва така: надявам се, че съм била ясна- това не е банален грип.
56- годишна, хоспитализирана от 10 дни, припадала на два пъти, на постоянно подаване на кислород е.
Питат я как е запопнало всичко- след една нощна смяна вдигнала температура, почувствала болка в костите, лека кашлица. Лекувала се като при грип. От ден на ден се влошавала и позвънила на 112, номерът, който отговаря при съмнение за коронавирус. Оказало се, че нямала контакт със заразени и отхвърлили подозренията. След 9 дни с висока температура децата й пак позвънили, този път били ядосани. Дошла линейка, всички били в предпазни костюми. По това време Кодоньо вече бил червена зона. Когато й съобщили резултата, се почувствала като в кръговете на ада. Казват ти го, но не заеш какво те очаква и така е по- добре.
Питали са я от къде може да се е заразила. Оказало се, че жена от обслужващия персонал в училището на внучката й, с която разговаря сутрин и следобед, е била позитивна, както и нейна колежка. Съпругът й също е хоспитализиран с пневмония, но още не е излязъл резултатът от теста.
Персоналът влиза рядко при нея,често й чукат на прозореца. Сутрин минават на визита и са мили и отзивчиви.
В стаята има още една жена, много по- млада, но е с тежки усложнения.
С храната също е трудно- искаш да приключиш чинията си, но след две хапки започва да ти се гади.
Накрая завършва така: надявам се, че съм била ясна- това не е банален грип.
