Благодаря на хората живеещи в чужбина, които споделят какво става при тях и какви мерки се вземат.
Благодаря и на хората, които си правят труда да изнасят данни, да ги съпоставят, изчисляват и т.н. (аз съм зле с математиката)
Благодаря и на тези, които споделят за ефикасността на маските, за използваните лекарства за лекуване в поразените страни, за мерките за защита, за препоръки да се предпазим.
Не ме дразни, когато някой има различно мнение и подценява ситуацията(според мен). Всеки има право на мнение, стига да не е изказано със злоба и заяждане.
Това, което ме дразни е няколко хора, които искат да ме убедят, колко съм проста, невежа, изостанала и изпаднала едва ли не, защото ям боб и леща, защото съм изкукуригала от стрес, защото съм загрижена за болен родител, защото съм рискова и най-вече съм над 10г възраст, защото съм притеснена.
Много се радвам на поста, в който потребител разясни каква е вероятността за поражение над малките деца. Надявам се да се съобразят вип мамите тук, че здравето на децата им поне е в опасност. Това , че са здрави, че нямат проблеми сега (има все повече деца обаче с доста хронични заболявания по статистика) не е гаранция никаква, дори е напълно възможно след няколко години да си скубят косите и съжаляват за неглижирането на точно този вирус. Била съм доста млада, когато беше Чернобил. Напълно здрава, без видими поражения, без нищо, както и мои връстници. Само да ви кажа, че никой у нас и по линия на баща и майка не е имал проблеми с щитовидната жлеза. Докъдето можах стигнах в родословието. Аз обаче получих и бях оперирана. Мои приятелки ги удари в друго. Може и да не е Чернобил, но... ме съмнява. Не подценявайте нещата искам да кажа и не се радвайте, че вие сте над нещата.
А аз още днес разбрах, че моя колежка ще фръкне нанякъде с потомството, заради грипната ваканция, че дори и ще им я удължи на децата си. Хич не я интересува бележки и глупости.
Дразни ме 10 страници да се пита някакво френско, патагонско и какво и да е училище у нас, защо не е подчинено на нашето МЗ, МОН и кое и да е министерство. Хич не ме е грижа това, както и какви бележки се дават в детската градина да се извиняват отсъствията още 10 страници, ама го преживявам и си мълча.
Има обаче 3 потребителки тук, които откровено демонстрират завидно самочувствие с грижа за икономиката. Правят всичко възможно да убедят другите , че нищо не е важно и никой не е вечен. Важното е светът да се развива с нас или без нас. Мен няма да убедят, за другите също се съмнявам. Та, да спрат вече, ако могат. Ако не, аз поне просто ги прескачам.
