Ами при нас като не е разпространено кремирането, как ли ще постъпят с тялото на тази жена.... Вълнувам се, защото това може да се случи с всеки от нас.......Близките не са подготвени за такова нещо....Съжалявам, че коментирам нещо такова, но направо съм в ступор...
- Публикувана: 25 ян. 2020, 20:40 ч.
- Последно мнение: 14 март 2020, 23:07 ч.
Вирусът в Китай - COVID-19 (COrona VIrus Disease-2019)
Алина, направи се един чай от лайка и си лягай вече.
Нямам думи
Душата също има нужда от лечение, както и тялото. За много хора църквата е тази болница. Правилно са постъпили. Свещениците гледат на себе си като лекари, които нямат право да откажат помощ.
Те нали в Южна Корея така гръмнаха. Бог ни пази, долу маските....
Младите бягат, не са млади. Не визирах и многочисленото население на Китай, а мнимата показност на неуките управляващи. Мисля още и, че Мутафчийски трябва да го оставят да се наспи.
Това последното категорично...
И аз смятам, че е време лекарите от щаба да си починат. Може да ни потрябват като специалисти в първите редици, а са вече изморени. Да пуснат някой говорител да осведомява.
Изчетох само последните няколко страници. Общувам с приятели в различни държави и вече ми е притеснителна ситуацията. Говорихме си днес дали е "случайност" провеждането на едно от най-мащабните военни учения на американците в Европа - DefenderEurope20? Над 30 000 войници с техника разположени в Европа на учение, въпреки вируса.. Много странно е това и никъде не го казват по новините май (не гледам тв, признавам си). Не мисля, че ще са изследвани тези 30,40 хиляди човека като налазят Европа най-малкото. Друг е въпрос защо им е толкова важно точно сега това обучение?
Който още мисли, че е естествено възникнал този вирус е също толкова наивен като онези, които смятат, че е просто грип.
Съвсем естествено възникнал ми се вижда на мен. Вероятно в отговор на това, което правим с планетата. Сега като намалеят пушилките от фабрики и коли, балансът ще се получи. Нищо не е до безкрай.
Изчетох само последните няколко страници. Общувам с приятели в различни държави и вече ми е притеснителна ситуацията. Говорихме си днес дали е "случайност" провеждането на едно от най-мащабните военни учения на американците в Европа - DefenderEurope20? Над 30 000 войници с техника разположени в Европа на учение, въпреки вируса.. Много странно е това и никъде не го казват по новините май (не гледам тв, признавам си). Не мисля, че ще са изследвани тези 30,40 хиляди човека като налазят Европа най-малкото. Друг е въпрос защо им е толкова важно точно сега това обучение?
Мутафчийски е отслабнал и изглежда уморен и изплашен....
Някой питаше дали частните болници в БГ няма да помагат и понеже следя ситуацията в моя роден град (Пловдив)- ето една статия по въпроса. Моля за извинение,ако вече е споделяна, но вероятно донякъде би била успокоение за пловдивчани
https://www.plovdiv24.bg/novini/plovdiv/Chastnite-bolnici-v-Plov … ronavirusa-943515
https://www.plovdiv24.bg/novini/plovdiv/Chastnite-bolnici-v-Plov … ronavirusa-943515
За тези 30х американски войници писаха, но по фейса. Понеже тук се държи да има проверени линкове и не съм наясно кои считате за достоверни източници се въздържах, а ми се видя и на мен странно.
Интересното е, че са били пратени без маски, та се чудеха кой ще ги комплектова за заразата, щото нали...няма маски и са кът))
Странно е, да.
И едно мнение за нашето летище на споделено от човек във фейсбук
Интересното е, че са били пратени без маски, та се чудеха кой ще ги комплектова за заразата, щото нали...няма маски и са кът))
Странно е, да.
И едно мнение за нашето летище на споделено от човек във фейсбук
Скрит текст:
📍 ПИША ВСИЧКО ТОВА, ПРОСТО ИНФОРМАТИВНО‼️📍‼️
Днес сутринта се прибирам от Виена, от самолета слизаме около 50 човека само, стигаме до паспортното гише, и пред мен мъж и жена на около 50-55 годишна възраст, мъжа не се чувстваше добре, жена му потърси лекарска помощ, но казаха, на летището, че няма, жената попита, къде е камерата за проследяване на температурата, те отговориха тук е, НО МАЙ НЕ РАБОТИ, следва запитване, кой я гледа и следи, те отговарят не знаем.
АБСОЛЮТНО НИКАКВИ МЕРКИ НЯМА, НИКОЙ НЕ НИ ПРОВЕРИ, НИКАКВИ БЛАНКИ НЕ СЕ ПОПЪЛВАХА, НЯМАШЕ НИТО ЕДНО МЕДИЦИНСКО ЛИЦЕ НА ЦЯЛОТО ЛЕТИЩЕ, А ТО БЕШЕ ПРАЗНО.
Бих го приела горе долу за нормално, защото е все пак България, но е дразнещо, когато на ден има по 5 брифинга и извънредни заседания, и да казват на тях, спокойно, ситуацията е под контрол, всичко необходимо сме направили и действаме като всяка една европейска държава!!
Действате, като в Нито една нормална държава.
Около 12-15 полицай имаше само, и на всеки въпрос, има ли медицинско лице на летището, техният отговор беше не знам и ти обръщат гръб.
Летището беше пусто, празно, нямаше хора, няма го оправданието им, много хора, не смогваме...
Ами това е България, за съжаление, във Виена, непрекъснато се говореше на летището за коронавируса и на всеки 200м имаше по 1 2 медицински лица.
А в България, всеедно нищо, няма, само брифинг и за какво, след като няма контрол на мястото, където е най-опасно.
Днес сутринта се прибирам от Виена, от самолета слизаме около 50 човека само, стигаме до паспортното гише, и пред мен мъж и жена на около 50-55 годишна възраст, мъжа не се чувстваше добре, жена му потърси лекарска помощ, но казаха, на летището, че няма, жената попита, къде е камерата за проследяване на температурата, те отговориха тук е, НО МАЙ НЕ РАБОТИ, следва запитване, кой я гледа и следи, те отговарят не знаем.
АБСОЛЮТНО НИКАКВИ МЕРКИ НЯМА, НИКОЙ НЕ НИ ПРОВЕРИ, НИКАКВИ БЛАНКИ НЕ СЕ ПОПЪЛВАХА, НЯМАШЕ НИТО ЕДНО МЕДИЦИНСКО ЛИЦЕ НА ЦЯЛОТО ЛЕТИЩЕ, А ТО БЕШЕ ПРАЗНО.
Бих го приела горе долу за нормално, защото е все пак България, но е дразнещо, когато на ден има по 5 брифинга и извънредни заседания, и да казват на тях, спокойно, ситуацията е под контрол, всичко необходимо сме направили и действаме като всяка една европейска държава!!
Действате, като в Нито една нормална държава.
Около 12-15 полицай имаше само, и на всеки въпрос, има ли медицинско лице на летището, техният отговор беше не знам и ти обръщат гръб.
Летището беше пусто, празно, нямаше хора, няма го оправданието им, много хора, не смогваме...
Ами това е България, за съжаление, във Виена, непрекъснато се говореше на летището за коронавируса и на всеки 200м имаше по 1 2 медицински лица.
А в България, всеедно нищо, няма, само брифинг и за какво, след като няма контрол на мястото, където е най-опасно.
Нямам думи
Душата също има нужда от лечение, както и тялото. За много хора църквата е тази болница. Правилно са постъпили. Свещениците гледат на себе си като лекари, които нямат право да откажат помощ.
Те нали в Южна Корея така гръмнаха. Бог ни пази, долу маските....
Това ми напомня за ''Напаст божия" на Елин Пелин.
Скрит текст:
''В село завърлува неверна болест - тежката болест - и зареди да мори от къща на къща.
Изчезна радост, почерня измъчен народ.
Сякаш зли духове прелетяха над селото.
-Боже, какъв тежък грях сторихме, боже!
И черковната камбана всяка сутрина почна да разнася медния си ек над загриженото селце, да кани старо и младо на молитва. Свещеникът усърдно заслужи литургия след литургия. Малката черквица от сутрин до вечер стоеше отворена и хората измъчени, покаяни, уплашени идваха по два, по три пъти на ден да палят свещи, да се молят, да слагат мило и драго дар. Няколко пъти правиха водосвет, светиха масло, посребриха иконата на божията майка, отрупаха с дарове св. Иван Изцерителя, но нищо не помогна. Болестта от ден на ден по-страшно върлуваше, по-немилостиво косеше.
Учителят дълго мисли и един ден каза, че страшната зараза на болестта се разнася от поповия излак. На мегдана, пред поповата къща, имаше стар излак, водата на който наистина бе по-вкусна от водата на чешмата. Ала тоя излак нямаше кофа и хората черпеха от застоялата му вода с всевъзможни съдове, уливките от които се втичаха пак вътре. Учителят имаше право, но той бе много млад и хората не искаха да го вярвят, а продължаваха да разнасят страшната зараза по селото. Дебелият свещеник, суеверен като всички, им помогна още повече.
-Това е напаст божия! - говореше той.
И напук на учителя, свети вода на излака.
И болестта се усили. Току зачернее човеку пред очите, удари го в глава, отще му се всичко - легне, ни жив, ни мъртъв, по цели дни и недели. Съхне, вехне, губи се. Така умря бяла Неда, Аглика, умря Ирмена - млада невеста, вчера под венчило минала. В един гроб заровиха Магда и Ягодин - любовник и любовница, и двамата млади и зелени, и двамата селска слава.
Дори каменни сърца се покъртиха от жалост.
Вредом се почувствува нещо страшно, нещо черно, глухо, мъчно. Отчаяние и безутешна скръб се възцари в сърцата, тъга засени добродушните селяшки лица. В това време на труд, на пот, на мъка и усилие - дали болни, дали полска работа да гледат.
Почерняха селските ясни дни, смутиха се спокойните и тихи нощи. Вечер всичко ще се прибере, ще стихне, ще се потаи, а от четирите краища на селото се подемат отчаяни гласове и писъци на осиротели майки, овдовели булки, и се носят тъжно и страхотно чак до зори.
Па и друга беда настана. Застоя се суша и като опустошителен пожар изгори всичко, изпосуши поля и посеви, извори и кладенци. Грозна тримесечна задуха се простря навсякъде и се застоя да мори, да суши, да пали. Цели три месеца по ясното небе се не мярна ни сянка от облачец. Слънцето от ден на ден, като напук, все повече и повече се разпаляше, все повече и повече печеше. Над изгорелите поля и посеви, над почернелите угари и попуканата земя затрепера страшна мараня. Сякаш въздухът гореше и гърдите го поемаха като от някакви адски нажежени тръби. Дробовете съхнеха. Устата горяха за вода. Изпръхналите устни се пукаха до кърви.
Нажежената природа доби печален и убийствен вид. От каменливите и голи чуки над селото и от червените ронливи сипеи по тях се носеше тежък и прижурлив лъх, като от купища разтопен метал. Чернило някакво повея от горите и душност замени хладината им. Вадички и горски потоци, чешми и кладенци, блата и гьолища, бари и мочури - всичко пресъхна. Добитъци гинеха за вода, изпокриха се весели птички. Тежко, с разтворени човки запрехвъркаха зажаднели гарвани, и унилото им грачене разкъсваше от скръб селяшкото сърце. Щъркът замислено закрачи по изсъхналите мочури. Чучулиги, задушени от страшната мараня, падаха от висинето мъртви, с изплезени езичета, с уста пълни с алена кръв, извряла из мъничкото, пукнато песнопойно сърчице.
Сушата като невидима дяволска птица пъдеше с огнените си криле всяко облаче от кръгозора и ставаше от ден на ден по-страшна и по-убийствена. Със смъртна тъга се връщаха вечер от полето морни, изпогорели жетвари от припламналите класове на безкрайните нивя се ровеше като дъжд изцибрено и бехлебно зърно. Из широкото, разлюляно като златно море поле не се носеше звънкият отглас нито на една жетварска песен. Мълчаливо се мяркаха там жетвари от заран до вечер. Мълчаливо се навеждаха и изправяха. Мълчаливо, каточе сыбираха трупове на бойното поле, градяха на кръстци празните снопи, и кръв капеше от сърцата им. Полето мълчеше като пусто. Само от усамотен горски крайчец нейде тихо и продължително се подемаше трогателен плач на черна вдовица или осиротяла майка и тъжният му ек, сякаш отразен от небесния купол, падаше и удряше като с хладна кама сърцето ти.
Навред тъга и глухота, каточели черна чума върлуваше, или настъпяше второ пришествие.
Напусто всеки празник свещеникът извеждаше на лития по четирите крайща на селото и мало и голямо. Напусто децата всеки ден носеха черковните хоругви по ниви и по ливади. Бог не чуваше горещите молби на старо и младо - за капка росица, за здраве и за утеха.
Трябваше човек да види тъжното шествие на литията, за да му се свие сърцето от скръб. Наредени на дълга печална върволица, проточена като голяма гъсеница на полето, селяните - измъчени, боси, гологлави - мълчаливо вървяха след белите черковни хоругви. По лицата на всички се чете тъга и покаяние, от сбърчените им чела капе едра пот. Босите им крака ровят жежкия пясък и вдигат облак от златен прах, който покрива цялото шествие и прави черни браздулици по изпотените лица на селяните. Над голите им глави пече адско слънце. Тежка миризма от тамян и восък се носи наоколо. По цели часове те обикалят селото, кръстосват полето, после се спират, обкръжават свещеника и дълго се молят. И под това адско нажежено небе, посред това изгоряло поле едвам се чува плачевният припев на тия убити от скръб и безнадежност човешки същества.
- Господи, помилуй!
Но напразно! Челиченият ек от жабешкото крякане, което цяла нощ трептеше над припламналото поле и над скръбното селце, предсказваше продължение на страшната суша.
А болестта замори по-често и по-често.
От никъде помощ, от никъде надежда. Сбъркаха се клети сиромаси. Попът, доволен от печалбите по опела и водосвет и от победата над учителя, спокойно си седеше в кръчмата с чаша в ръка и бъбреше
- Ей, хора, тая беда за вас е малко! Чумата, чумата ви се пада! Потънахте в грехове до шия, продадохте душита си на дявола, забравихте пост и пречест, пропихте се и разгневихте бога... Сега сърбайте, каквото сте дробили! Думах ви да подновим параклиса под село - не искате! Теглете сега!
И хората навеждаха глави смирено, огорчени, засрамени. Само младите негодуваха против думите на попа и говореха явно
- Греховни сме били, а Пияници Я нека се поогледа светиня му!
А учителят непрестанно учеше, че гнездото на страшната зараза е поповият излак и горещо настояваше да се запусти.
- Само така ще се избавим, - казваше той.
- У-у-т, - крещеше му дебелият свещеник, - вчерашно хлапе, на побелели глави ум ще дава! Не ще молитва, а Протестантин! Безбожник! Болестта била в излака! Те зарад такива бог ни наказва! Излакът да не барате, че ви ръцете изсъхват! Който иска спасение, ето черквата - нека се моли!
Учителят не се стърпя. Един ден той събра момците, които бяха с него, и пред всички селяни заковаха излака с яки дъбови капаци. Цяло село се събра на мегдана. Кметът, чорбаджията, старците - всички роптаеха против учителя, но младежите не искаха и да чуят. Попът вдигна брадвата да откове капака, но мъжката ръка на учителя го спря.
- Бъди благоразумен, дядо попе!
- Благоразумен ли Махнете се от тука, бре хлапаци недни, не лъжете света, че ви дявол взима, - зафуча светиня му. Очите му светеха, брадата му трепереше от гняв.
Тогава срещу него се изстъпи буйният Младен, годеникът на Неранза, която лежеше болна, и брат на починалата Аглика, па извика отчаяно и страшно
- Дядо попе, хвърли брадвата настрана, че ми тъмнее пред очите!
- Ти си глупав, Младене! Не си дошъл ни веднаж на черква, пък... - заекна позеленял от яд свещеникът.
- Махни се по дяволите с твоите молитви! Те умориха Аглика и поболиха Неранза. Да се махаш от тука, че... не знам какво ще сторя! - извика Младен, и очите му се замъглиха и пръстите му се свиха на железни юмруци. Той извади един кол от ближния плет и застана край излака
- Който смее, нека приде!
Старият му баща, треперещ от яд, вдигна ръка към него и му викна
- Да не си ми стъпил вече в къщата, чу ли!
- Тате, назад, че никого не жаля! - викна извън себе си Младен. - Ако бяхме направили това по-напред, сега Аглика да е жива и Неранза да е здрава.
Две едри сълзи се отрониха от очите му и се търколиха по мургавото му юнашко лице.
Старите постояха, погледаха, посърдиха се, па си отидоха.
- Много вирят нос младите! Не знам де ще му излезе края, - рече им Младеновият баща. - Видяхте ли го моя син Щеше да ме бие за нищо работа.
От тогава момците се заредиха да пазят излака дене и ноще. Цели четири недели, който и да минеше от там, ще види изправена до върбата стройната фигура на момък с голяма тояга в ръка, млад, бодър, бдящ като войник на поста си.
А сушата все още немилостиво гореше и челиченият ек на жабите все още по цяла нощ трептеше над ширното припламнало поле, над озлочестеното селце и предсказваше, че няма скоро да се свърши.
И едно глухо неверие се роди между млади и стари. Един злобен ропот се понесе от недоволните души и отчаяните сърца, които почнаха да давят с вино и ракия тъгата и мъката си. Свещеникът, уморен и разочарован, заряза литии и водосвет. В черквата освен жени и старци друг никой не стъпяше. А кръчмите се пълнеха с отчаян и пиян народ. И там сред грозния шум се чуваха и греховни думи
- Бог не е милостив - не молете му се! Нека като жабите, кога им пресъхне блатото - да прокълнем и да умрем!''
Изчезна радост, почерня измъчен народ.
Сякаш зли духове прелетяха над селото.
-Боже, какъв тежък грях сторихме, боже!
И черковната камбана всяка сутрина почна да разнася медния си ек над загриженото селце, да кани старо и младо на молитва. Свещеникът усърдно заслужи литургия след литургия. Малката черквица от сутрин до вечер стоеше отворена и хората измъчени, покаяни, уплашени идваха по два, по три пъти на ден да палят свещи, да се молят, да слагат мило и драго дар. Няколко пъти правиха водосвет, светиха масло, посребриха иконата на божията майка, отрупаха с дарове св. Иван Изцерителя, но нищо не помогна. Болестта от ден на ден по-страшно върлуваше, по-немилостиво косеше.
Учителят дълго мисли и един ден каза, че страшната зараза на болестта се разнася от поповия излак. На мегдана, пред поповата къща, имаше стар излак, водата на който наистина бе по-вкусна от водата на чешмата. Ала тоя излак нямаше кофа и хората черпеха от застоялата му вода с всевъзможни съдове, уливките от които се втичаха пак вътре. Учителят имаше право, но той бе много млад и хората не искаха да го вярвят, а продължаваха да разнасят страшната зараза по селото. Дебелият свещеник, суеверен като всички, им помогна още повече.
-Това е напаст божия! - говореше той.
И напук на учителя, свети вода на излака.
И болестта се усили. Току зачернее човеку пред очите, удари го в глава, отще му се всичко - легне, ни жив, ни мъртъв, по цели дни и недели. Съхне, вехне, губи се. Така умря бяла Неда, Аглика, умря Ирмена - млада невеста, вчера под венчило минала. В един гроб заровиха Магда и Ягодин - любовник и любовница, и двамата млади и зелени, и двамата селска слава.
Дори каменни сърца се покъртиха от жалост.
Вредом се почувствува нещо страшно, нещо черно, глухо, мъчно. Отчаяние и безутешна скръб се възцари в сърцата, тъга засени добродушните селяшки лица. В това време на труд, на пот, на мъка и усилие - дали болни, дали полска работа да гледат.
Почерняха селските ясни дни, смутиха се спокойните и тихи нощи. Вечер всичко ще се прибере, ще стихне, ще се потаи, а от четирите краища на селото се подемат отчаяни гласове и писъци на осиротели майки, овдовели булки, и се носят тъжно и страхотно чак до зори.
Па и друга беда настана. Застоя се суша и като опустошителен пожар изгори всичко, изпосуши поля и посеви, извори и кладенци. Грозна тримесечна задуха се простря навсякъде и се застоя да мори, да суши, да пали. Цели три месеца по ясното небе се не мярна ни сянка от облачец. Слънцето от ден на ден, като напук, все повече и повече се разпаляше, все повече и повече печеше. Над изгорелите поля и посеви, над почернелите угари и попуканата земя затрепера страшна мараня. Сякаш въздухът гореше и гърдите го поемаха като от някакви адски нажежени тръби. Дробовете съхнеха. Устата горяха за вода. Изпръхналите устни се пукаха до кърви.
Нажежената природа доби печален и убийствен вид. От каменливите и голи чуки над селото и от червените ронливи сипеи по тях се носеше тежък и прижурлив лъх, като от купища разтопен метал. Чернило някакво повея от горите и душност замени хладината им. Вадички и горски потоци, чешми и кладенци, блата и гьолища, бари и мочури - всичко пресъхна. Добитъци гинеха за вода, изпокриха се весели птички. Тежко, с разтворени човки запрехвъркаха зажаднели гарвани, и унилото им грачене разкъсваше от скръб селяшкото сърце. Щъркът замислено закрачи по изсъхналите мочури. Чучулиги, задушени от страшната мараня, падаха от висинето мъртви, с изплезени езичета, с уста пълни с алена кръв, извряла из мъничкото, пукнато песнопойно сърчице.
Сушата като невидима дяволска птица пъдеше с огнените си криле всяко облаче от кръгозора и ставаше от ден на ден по-страшна и по-убийствена. Със смъртна тъга се връщаха вечер от полето морни, изпогорели жетвари от припламналите класове на безкрайните нивя се ровеше като дъжд изцибрено и бехлебно зърно. Из широкото, разлюляно като златно море поле не се носеше звънкият отглас нито на една жетварска песен. Мълчаливо се мяркаха там жетвари от заран до вечер. Мълчаливо се навеждаха и изправяха. Мълчаливо, каточе сыбираха трупове на бойното поле, градяха на кръстци празните снопи, и кръв капеше от сърцата им. Полето мълчеше като пусто. Само от усамотен горски крайчец нейде тихо и продължително се подемаше трогателен плач на черна вдовица или осиротяла майка и тъжният му ек, сякаш отразен от небесния купол, падаше и удряше като с хладна кама сърцето ти.
Навред тъга и глухота, каточели черна чума върлуваше, или настъпяше второ пришествие.
Напусто всеки празник свещеникът извеждаше на лития по четирите крайща на селото и мало и голямо. Напусто децата всеки ден носеха черковните хоругви по ниви и по ливади. Бог не чуваше горещите молби на старо и младо - за капка росица, за здраве и за утеха.
Трябваше човек да види тъжното шествие на литията, за да му се свие сърцето от скръб. Наредени на дълга печална върволица, проточена като голяма гъсеница на полето, селяните - измъчени, боси, гологлави - мълчаливо вървяха след белите черковни хоругви. По лицата на всички се чете тъга и покаяние, от сбърчените им чела капе едра пот. Босите им крака ровят жежкия пясък и вдигат облак от златен прах, който покрива цялото шествие и прави черни браздулици по изпотените лица на селяните. Над голите им глави пече адско слънце. Тежка миризма от тамян и восък се носи наоколо. По цели часове те обикалят селото, кръстосват полето, после се спират, обкръжават свещеника и дълго се молят. И под това адско нажежено небе, посред това изгоряло поле едвам се чува плачевният припев на тия убити от скръб и безнадежност човешки същества.
- Господи, помилуй!
Но напразно! Челиченият ек от жабешкото крякане, което цяла нощ трептеше над припламналото поле и над скръбното селце, предсказваше продължение на страшната суша.
А болестта замори по-често и по-често.
От никъде помощ, от никъде надежда. Сбъркаха се клети сиромаси. Попът, доволен от печалбите по опела и водосвет и от победата над учителя, спокойно си седеше в кръчмата с чаша в ръка и бъбреше
- Ей, хора, тая беда за вас е малко! Чумата, чумата ви се пада! Потънахте в грехове до шия, продадохте душита си на дявола, забравихте пост и пречест, пропихте се и разгневихте бога... Сега сърбайте, каквото сте дробили! Думах ви да подновим параклиса под село - не искате! Теглете сега!
И хората навеждаха глави смирено, огорчени, засрамени. Само младите негодуваха против думите на попа и говореха явно
- Греховни сме били, а Пияници Я нека се поогледа светиня му!
А учителят непрестанно учеше, че гнездото на страшната зараза е поповият излак и горещо настояваше да се запусти.
- Само така ще се избавим, - казваше той.
- У-у-т, - крещеше му дебелият свещеник, - вчерашно хлапе, на побелели глави ум ще дава! Не ще молитва, а Протестантин! Безбожник! Болестта била в излака! Те зарад такива бог ни наказва! Излакът да не барате, че ви ръцете изсъхват! Който иска спасение, ето черквата - нека се моли!
Учителят не се стърпя. Един ден той събра момците, които бяха с него, и пред всички селяни заковаха излака с яки дъбови капаци. Цяло село се събра на мегдана. Кметът, чорбаджията, старците - всички роптаеха против учителя, но младежите не искаха и да чуят. Попът вдигна брадвата да откове капака, но мъжката ръка на учителя го спря.
- Бъди благоразумен, дядо попе!
- Благоразумен ли Махнете се от тука, бре хлапаци недни, не лъжете света, че ви дявол взима, - зафуча светиня му. Очите му светеха, брадата му трепереше от гняв.
Тогава срещу него се изстъпи буйният Младен, годеникът на Неранза, която лежеше болна, и брат на починалата Аглика, па извика отчаяно и страшно
- Дядо попе, хвърли брадвата настрана, че ми тъмнее пред очите!
- Ти си глупав, Младене! Не си дошъл ни веднаж на черква, пък... - заекна позеленял от яд свещеникът.
- Махни се по дяволите с твоите молитви! Те умориха Аглика и поболиха Неранза. Да се махаш от тука, че... не знам какво ще сторя! - извика Младен, и очите му се замъглиха и пръстите му се свиха на железни юмруци. Той извади един кол от ближния плет и застана край излака
- Който смее, нека приде!
Старият му баща, треперещ от яд, вдигна ръка към него и му викна
- Да не си ми стъпил вече в къщата, чу ли!
- Тате, назад, че никого не жаля! - викна извън себе си Младен. - Ако бяхме направили това по-напред, сега Аглика да е жива и Неранза да е здрава.
Две едри сълзи се отрониха от очите му и се търколиха по мургавото му юнашко лице.
Старите постояха, погледаха, посърдиха се, па си отидоха.
- Много вирят нос младите! Не знам де ще му излезе края, - рече им Младеновият баща. - Видяхте ли го моя син Щеше да ме бие за нищо работа.
От тогава момците се заредиха да пазят излака дене и ноще. Цели четири недели, който и да минеше от там, ще види изправена до върбата стройната фигура на момък с голяма тояга в ръка, млад, бодър, бдящ като войник на поста си.
А сушата все още немилостиво гореше и челиченият ек на жабите все още по цяла нощ трептеше над ширното припламнало поле, над озлочестеното селце и предсказваше, че няма скоро да се свърши.
И едно глухо неверие се роди между млади и стари. Един злобен ропот се понесе от недоволните души и отчаяните сърца, които почнаха да давят с вино и ракия тъгата и мъката си. Свещеникът, уморен и разочарован, заряза литии и водосвет. В черквата освен жени и старци друг никой не стъпяше. А кръчмите се пълнеха с отчаян и пиян народ. И там сред грозния шум се чуваха и греховни думи
- Бог не е милостив - не молете му се! Нека като жабите, кога им пресъхне блатото - да прокълнем и да умрем!''
В една група във Фейсбук, момиче писа, че има струпване на много американски военни в Италия. Не знам доколко е вярно.
Данни от 31.12.2019
Не са малко
Според вирусолога Елизабета Гропели Италия е закъсняла със седмица при налагането на карантината. Според същата до края не седмицата се предвижда пълен колапс в Ломбардия.
Може би не е случайно, че Унгария наложи гранични проверки и пълна карантина само с 12 потвърдени случая засега.
За който се интересува, най-бързо обновяващата се карта на заразяването в реално време, поддържана от университета "Джон Хопкинс":
https://gisanddata.maps.arcgis.com/apps/opsdashboard/index.html# … 99423467b48e9ecf6
Може би не е случайно, че Унгария наложи гранични проверки и пълна карантина само с 12 потвърдени случая засега.
За който се интересува, най-бързо обновяващата се карта на заразяването в реално време, поддържана от университета "Джон Хопкинс":
https://gisanddata.maps.arcgis.com/apps/opsdashboard/index.html# … 99423467b48e9ecf6