Вирусът в Китай - COVID-19 (COrona VIrus Disease-2019)

Една потребителка беше споделила, че използват ново лекарство, което не е разрешено. Отделно, че имат техника и легла.

Мисля че е редно държавата да закупи 7 милиона теста и да тества всички. Така и тук ще са доволни и ще се окаже че процентът на заболеваемостта е много по-ниска, отколкото се търби

Добре де, редно ли е при съмнения за корона вирус, да се обикалят болници и отделения с молби за изследване?
Разбирам безизходицата на хората, но по този начин утре ще натръшкаме всички медицински лица и няма да има кой да лекува. И без това повечето останали лекари са на възраст 50+.
Мисля, че е по-удачно да се звъни на спешните номера.

Това е копнато от фейсбук:

 “И аз да се включа в темата с коронавируса от първо лице.
Ще опиша "адекватно"предприетите мерки от кризисния щаб в България.
Всички ме познават като отявлен противник на настоящето правителство, но в случая не искам поста ми да се приема като политически мотивиран.
Пиша от яд и безсилие.
Преди да опиша историята си, искам да подчертая, че нито аз, нито съпругата ми сме някакви хипохондрици,, или поддаващи се на паника хора. Никога през живота си не сме боледували тежко и слава Богу.
За какво става дума
Съпругата ми е болна. От миналата неделя е на антибиотици предписани от личния лекар Симптомите са подобни на тези на корона вирус. За съжаление , състоянието на четвъртия ден се влоши. Личният лекар ни даде направление за вирусна пневмония и съмнение за корона вирус. Посъветва ни да отидем в спешен кабинет, тъй като беше след работно време. И се започна...
Първата спирка беше Окръжна болница. Лекарят, които ни говореше от три метра разстояние направо ни насочи към спешното отделение на ВМА. Отидохме. След 2 часа чакане ни се накараха, че не се занимават с подобни случаи, но все пак направиха кардиограма /нямам представа защо/ и ни казаха да отидем в инфекциозното отделение на следващия ден. По пътя към вкъщи съпругата ми се задушаваше, стана и по-зле. Решихме да се обадим на 112, най-малкото да ми кажат къде да я закарам. Приеха позвъняването. Казаха ни да се прибираме вкъщи, а те ще изпратят екип
Прибрахме се. След около два часа се обадиха и казаха, че случая не е спешен, имат много адреси и не могат да ни посетят. Край на вчерашния ден.
Ден днешен.
Първо - към инфекциозното отделение на ВМА.
На бариерата служителка любезно ни обясни, че не може да ни допусне до сградата. Няма места. Нареждането било да изпращат пациентите в "Пирогов".
Отидохме. Също много любезно ни обясниха, че не правят тестове за коронавирус, Да пробваме в Александровска болница. Същия отговор.
Направихме опит и в Инфекциозна болница. Накрая стигнахме до Втора Градска болница.
На стълбите пред входа лекар ни обясни, че нямат места... Жена ми се разплака. Съжалиха я и и подариха една безплатна маска.
Прибрахме се вкъщи. Не знаем дали е коронавирус.
Гледаме телевизия. Генералът твърди, че всичко е под контрол.
Вярвам му безрезервно.”

Към 14.03.2020 г. 11 ч. е взета кръвна проба на жената в лаборатория Рамос и резултатът се очаква вечерта на същия ден. Междувременно нека не оставаме безучастни!

А сега моята история. Става въпрос за Кърджали.
В началото на седмицата сина ми разви грипоподобни симптоми - изтощение и болки в ставите и мускулите. В сряда се обадих на личната лекарка да ме насочи какво да правя. Тя ми каза- отивайте в спешния център, аз не мога нищо да направя и не идвайте в кабинета.
В четвъртък състоянието му се влоши /получи задух/ и тръгнахме към Бърза помощ Кърджали. В спешното въобще не ни приеха и казаха, че при тях не се взимат проби. Насочиха ни към дежурен кабинет, където да ни прегледа лекар, но и той не взимал проби. През това време синът ми стои пред спешния център и не влиза, за да не заразява никого. Отидох пред кабинета на въпросния дежурен лекар /който не е към спешна помощ, а дава дежурства за двоен надник/, а пред него беше цялата ни ромска махала. Даже бяха обособили частна платена манипулационна, която да обслужват платено неплатилите здравните си осигуровки цигани. Тръгнахме си. Купих урбазон и вентолин за вкъщи. Бях се снабдила с витамини и имуностимуланти. Започнахме инхалации. Днес сме събота и синът ми е по-добре, но все още се задушава. Лошото е, че аз също вече имам сиптоми на умора, изтощение и задух, а съм диабетик. Опитвам се да се справя сама, защото това може и да не е коронавирус и "излишно" да натоваря здравната ни система. Личната е преустановила всички прегледи и не приема никого, независимо какви са оплакванията му. А междувременно в дома ни живее жена на 82 години. Не ми се мисли какво ще стане ако се наложи да обикаляме из болниците на България.
Оставиха ме сама да се справям в тази ситуация. Пращат ме от едно място на друго и навсякъде ме посрещат като чумава. И наистина в подобни ситуации хората си показват истинските лица - егоистични и нечовешки. В момента бих искала да съм в Италия.

Пак казаха по ТВ одеве за Дания - ако си зле стой си в къщи и чакай да ти мине. Не се обаждай на лекар. Обади се чак като почнеш сериозно да се влошаваш.
Никой вече не брои заразените

Добре де, редно ли е при съмнения за корона вирус, да се обикалят болници и отделения с молби за изследване?
Разбирам безизходицата на хората, но по този начин утре ще натръшкаме всички медицински лица и няма да има кой да лекува. И без това повечето останали лекари са на възраст 50+.
Мисля, че е по-удачно да се звъни на спешните номера.