Аз съм обратно. Доставя ми удоволствие. Виж за готвенето направо е трагедия. Онази сутрин в 5 часа готвих леща, която естествено загоря щото бебето реши да врещи и да събуди всички.
- Публикувана: 28 ян. 2020, 10:24 ч.
- Последно мнение: 4 фев. 2020, 09:15 ч.
С какво ви дразнят свекървите? – 118
Уиш, започвам да мисля за жена за почистване. Не се глезя, честно. С голямото всичко беше ок. Това е нон стоп в ръцете ми откак излезе от болницата. Не ми дава да дишам. Мъжът ми днес е вече 12часа на работа, няма сготвено. Такова чудо в нас не е било и не съм вярвала, че може да бъде.
Второ, вярвам ти, че не се глезиш, като знам какво си писала за бебето.
Скрит текст:
Зарежи свекърите, търси начин да се спасявате. Не заради дете, а заради работни ангажименти, които поех от септември насам, се пека на подобен на твоя огън. Хем ми харесва работата, хем съм алчна, хем всичките ми житейски мечти са се свели до ден, в който да спя повече от 5-6 часа. За почивен ден дори
не мога да си помисля.
не мога да си помисля.
Не знам дали е редно да го споделям тук, защото все пак не е тема за това.
Малката беше уж кротко новородено докато не се случи. Приеха ни в болницата на 20 ден, шок. На 200 км от вкъщи. След установената аномалия и операцията лежа 20 дни в желязно легло с тръби без да мога да я докосвам. Ревеше по 16 часа, аз се чувствах безсилна. Държах само ръката и. Уж не разбират бебетата... След изписването се вкопчи в мен като малко кърлежче. Умирах от мъка по голямото си дете, защото два месеца беше без мен, а е силно привързана.
После след 2 месеца направи втора инфекция. Отново болница. Седем дни пищя в ръцете ми, а нощем обикаля коридорите с нея.
Голямото започна първи клас. Трудно се адаптира. Сега е добре. Но на първият учебен ден ме чака 4 часа да и обърна внимание, защото сестра и пищя.
Ей такива работи. Понякога ми гръмва бушона и отчаяно се нуждая от въздух.
Малката беше уж кротко новородено докато не се случи. Приеха ни в болницата на 20 ден, шок. На 200 км от вкъщи. След установената аномалия и операцията лежа 20 дни в желязно легло с тръби без да мога да я докосвам. Ревеше по 16 часа, аз се чувствах безсилна. Държах само ръката и. Уж не разбират бебетата... След изписването се вкопчи в мен като малко кърлежче. Умирах от мъка по голямото си дете, защото два месеца беше без мен, а е силно привързана.
После след 2 месеца направи втора инфекция. Отново болница. Седем дни пищя в ръцете ми, а нощем обикаля коридорите с нея.
Голямото започна първи клас. Трудно се адаптира. Сега е добре. Но на първият учебен ден ме чака 4 часа да и обърна внимание, защото сестра и пищя.
Ей такива работи. Понякога ми гръмва бушона и отчаяно се нуждая от въздух.
Помощ в домакинството винаги е нужна, защо да изнемогваме. Има жени, идва им отвътре и къщата свети (аз съм израсла в такъв дом). Обаче аз не съм от тях...
лолита, ама ти съвсем искаш навсякъде да огрееш..? Аз ако имам бебе в състоянието, което описваш, не знам как ще успея въобще да погледна другите си деца - човешко е! 7 годишно е в състояние да разбере, че има болна сестричка или братче и да не се побърква за майка си. Аз не бих изпитвала вина, това са необичайни обстоятелства и не знаеш дето се вика на кой свят си.
лолита, ама ти съвсем искаш навсякъде да огрееш..? Аз ако имам бебе в състоянието, което описваш, не знам как ще успея въобще да погледна другите си деца - човешко е! 7 годишно е в състояние да разбере, че има болна сестричка или братче и да не се побърква за майка си. Аз не бих изпитвала вина, това са необичайни обстоятелства и не знаеш дето се вика на кой свят си.
Добре бе, и при това положение свекърите не те ли виждат на какъв хал си, не им ли пука, така от човещина не им ли светва в мозъчетата да помогнат малко!?! Сега ще ме налазят тука защитничките на свекървите, но лично моето мнение е, че те не искат да помогнат, а не че не знаят щото не им е казано направо. Темерути...
Хай, добре а с това повтаряне ама как може те така какво се помага?
Има хора, които не помагат. Това е. Моите са ми помагали веднъж с гледане на дете. Веднъж, един единствен път за 19 години. Разбирам, че 90% от българите имат всеотдайни роднини, но не с всички е така. Когато разбраха, че съм се развела, ми казаха - ами добре, ти така си си решила, гледай да си добре и това е. Ама няма как си, децата здрави ли са и т.н. Всеки път като чета теми как разни свекъри са заклеймени почти за нищо виждам, че за моите родители кой знае какво трябва да се каже...човек не си избира държанието на родителите. И помощта не е нещо, което ти се полага винаги - не е и по заслуги, това е.
Аз разбирам да се оплюят свекъри, че нещо злобеят и простеят, ама че не помагат - има си такива хора, няма да ги промениш, за тях това си е екстра и насила не става. И мъжът трябва ли да с чувства виновен ако не помагат примерно?
Има хора, които не помагат. Това е. Моите са ми помагали веднъж с гледане на дете. Веднъж, един единствен път за 19 години. Разбирам, че 90% от българите имат всеотдайни роднини, но не с всички е така. Когато разбраха, че съм се развела, ми казаха - ами добре, ти така си си решила, гледай да си добре и това е. Ама няма как си, децата здрави ли са и т.н. Всеки път като чета теми как разни свекъри са заклеймени почти за нищо виждам, че за моите родители кой знае какво трябва да се каже...човек не си избира държанието на родителите. И помощта не е нещо, което ти се полага винаги - не е и по заслуги, това е.
Аз разбирам да се оплюят свекъри, че нещо злобеят и простеят, ама че не помагат - има си такива хора, няма да ги промениш, за тях това си е екстра и насила не става. И мъжът трябва ли да с чувства виновен ако не помагат примерно?
Ми не помага, наясно съм, само се възмущавам. Щото назад някои се скъсаха да ги защитават, че те не предлагали помощ щото не били наясно. Жената е изкарала два пъти по дни наред в болницата с малко бебе, те не са светнали, че може да е на предела на силите си и не им идва на ум да ударят едно рамо. Да бе, направо го повярвах. Ега ти, че аз на приятелка дето нямаме роднинска връзка сигурно бих се сетила да й предложа един следобед поне да се наспи, а аз да хвърлям едно око на децата, те за снаха мълчат като пукали, сакън да не се минат.
Много се ядосах.
Много се ядосах.
Лолита е писала, че когато е имала нужда от помощ, свекървата е била болногледачка месеци наред. Преди и след това отношенията им са кофти, но примерно за бременността е писала, че месеци наред е разчитала само на свекървата, която не е гъкнала за времето преди това и каквито там разногласия са имали.
Там нещата явно не са чак толкова прости, колкото изглеждат.
Там нещата явно не са чак толкова прости, колкото изглеждат.
Лолита, а родителите ти не могат ли да ви помагат?
Ема, свекърва ми смени майка ми за две нощи в болницата. За което и благодаря. Беше тежко и не е за всеки. Не вярвах, че ще се съгласи.
Ива Кръстева, хич не се и тормозя, освен от чисто любопитство, защото не познавам друг такъв човек като нея. Хем да реве, че не вижда детето, хем като има възможност да не се възползва. Нито й звъня, нито тя на мен, чуваме се по празници само ей така "за пред хората". Аз не я включвам в плановете си, нито тя нас в нейните. Сина й може и да се тормози, но е достатъчно умен да не говорим на тази тема. Знае, че ако реши винаги може да отиде да я види, както и го направи оня ден. Не ми пречи, не е тема за разговор между нас двамата. Вратата ми е отворена за нея, защото е майка на мъжа ми и баба на детето ми, което си я обича, защото ние сме й помогнали да обикне човек, когото почти не познава. Обаче и това няма да се оцени от бабата, но не ми и пука особено.
А иначе какво прави в града - при другия си син е...…
А иначе какво прави в града - при другия си син е...…
Деската, ще те запозная с моята свекърва. Тя живее на 1 спирка от нас. За почти 3 години е виждала детето на РД му дни и когато е болно, защото е педиатър и мъжът ми го води понякога на преглед при нея. Има други внуци, при тях е почти ежедневно, а те са вече в тийн възрастта.
Лолита, с такива няма оправия, не разчитай и не очаквай нищичко от тях. Ще мине и този период. Аз бях стигнала до жестока депресия, на силни антидепресанти, отслабнала почти 20 кг. и всекидневно водех детето си на процедури, а аз му правех рехабилитация поне още по 3 пъти на ден. Баща ми беше единственият, който идваше за по 1-2 часа, за да отида на лекар или просто да “дишам”. Леля ми от друг град и най-близката ми приятелка ни канеха на гости за по няколко дни, за да се наспя. Пожелавам ти скоро всичко да е минало, просто лош спомен.
Едит: Майка ми почина преди появата на детето.
Изводът е - който е изтеглил късата клечка с непомагащи майки, бащи, свекъри, жална му майка. Добре, че в момента съм с дългата клечка, защото си спомням и бившата ми свекърва какъв образ беше - един единствен час е гледала голямата когато беше на 1 год, и то разбра целия свят. Бях на интервю за работа. На следващото интервю я връчих на приятелка. Смятайте колко бях изумена от бабинското й държание. Не я е виждала по собствено желание от години. И по-добре.