Любители на котки - Тема 142

Благодаря, момичета.
И аз мисля всяка година, но понеже четох, даже мисля и в темата, че ваксините били с тригодишна давност викам да питам как процедирате вие, щото те и ваксините са малко нож с две остриета. И да питам, колко ви струва тая многовалентната ваксина, просто за инфо.

MayyaI, аз и досега не мога да ползвам тоалетна във влак, дори в Швейцария - резултат от българските влакове. Какъв скандал съм вдигала в 4-звезден хотел в Амстердам, че и после през ТрипАдвайзър - бедна ти е фантазията, накрая ми върнаха парите за 5-дневен престой - бях снимала оплетени в сешоара руси екстеншъни и ги постнах. Но моето коте си е МОЕТО коте. Толкова любов с нищо не може да се сравни. Не може да говори, но толкова много ти казва .

Purevax при нас беше 45 или 50 лева. Не съм сигурна дали беше 45 с отстъпката от 10% за брой котки, или без отстъпката беше толкова.

Не ваксинирам аз. Но към всяка ваксина не трябва ли да има листовка, в която да е описано на какъв интервал се слага?

При нас пишат ориентировъчна дата за следващата ваксина в паспорта. Иначе аз никога не съм виждала листовка към ваксина. Слагат я там, слагат стикер за ваксината в паспорта и това е.

В интернет сигурно ги има.

Да, и при нас пишат датата на поставяне на ваксината и после датата на следващата ваксина. Вета се обажда да напомни като наближи времето за ваксината. Листовки не съм виждала, аз даже и опаковката на ваксината не съм виждала т. е. вета отваря пред мен, ама кой ти гледа, ни името знам, ни опаковката. Само, че е многовалентна.

Откакто имам Ангелина, орхидеите са марули... не им дава мира.
Сега съм ги преместила в друга стая. Поне да не ги бие сутрин, за да ни събуди... ЩЕ видим дали ще има ефект. Дано!!!

Не съм писала десетина дни, но да се включа и аз към темата дали да се взема малкото сладко британче 🙂 Освен финансовата страна, която никой не може да предполага каква ще бъде- тук със сигурност ме разбират Ивекс, Шарки, Гликоза и всички с проблеми с котаните, то има и друга страна. Притесненията са като за малко дете. Понякога дори парите не са достатъчни и попадаш в патова ситуация, а обичаш малката топка косми. Русалка, щом си задавате тези въпроси и ви мъчат дадените 200лв, които да, не са малко, но и не са кой знае колко като за такова решение, то изчакайте с вземането на домашен любимец. Някой ден просто ще го почувствате 🤗
Ето едно малко шоши😊 Ние се борим още, държим едно недобро, но и не крайно лошо ниво. Случиха се кофти неща с доставките, супер много притеснения😕 Но продължавам да му говоря да бъде герой ❤

Ох, милата душичка. Герой е той, ще се справи, ще се пребори. Бубалеса, вие сте просто прекрасни и невероятни, вашата обич, грижа и сила ще бъдат възнаградени, вярвам в това.

Милата душица, с вас сме.

Покрай дилемите на Русалка дали да вземе коте, се сетих за периода, когато прибрах Кайли. Винаги с моето семейство сме гледали кучета, котки не съм обичала никога в съзнателния си живот, винаги съм мислела, че са зли и неблагодарни. Радвах се единствено на малки котенца, но не съм си представяла, че някога мога да имам котка в дома си. Още повече, че сама никога не съм се грижила за животно, защото до преди 3 години живеех с родителите си. И така, докато един ден лятото, както отивах да хвърля боклука, чух мяукане отстрани на блока. Погледнах - една педя котенце, криещо се зад едни дъски. Доближих го - в началото хъскаше, после самичко дойде при мен, гушкаше се и се катереше по краката ми. Стоеше до мен и ме следваше. Аз обаче бързах и единствено му купих един пауч и докато хапваше изчезнах. Забелязах, че имаше бълхи и си казах - защо да не мина през ветеринарен кабинет да му взема нещо за обезпаразитяване поне. Така и направих, взех пудричка и си реших - ще си гледам това коте пред блока, ще го обезпаразитя, ще му нося храна всеки ден, то ще си е добре там. Прибирам се обаче вечерта - няма го. Търся, пис-кам, места дъски - ми няма. Прибрах се в отвратително насторение и цяла нощ го мислих. На следващия ден - от сутринта излязох пак да търся, на по-следващия пак, и така. Примирих се, че може би е мъртво, то беше не повече от 300гр, самичко, без майка. Толкова се обвинявах и съжалявах, че не го прибрах. И така, да кажем 5 дни по-късно, звъня на комшийката отгоре да дам таксата за входа, тя отваря и... гледам котето у тях, припка в краката и. Не мога да опиша каква радост ме обзе. Даже не я питах, веднага го взех и го гушнах, разказах и как съм го търсила. Тя ми обясни, че цяла нощ го слушала как мяука под терасата и не издържала и го прибрала. Вече бях спокойна, котето си имаше дом. И така, няколко дни всичко точно, ходех да си го виждам. Обаче, пред блока се появи ново коте. Адски страхливо, криеше се в двигателите на колите и мяукаше пронизително оттам. Няколко съседи се бяха заели да го вадят, но опитите бяха неуспешни. Една сутрин, в 6 сутринта, ми се звънна на вратата. Отварям, и гледам съседката която прибра котето. Каза ми: “Извадихме котето от двигателя, искам да го взема, ти искаш ли си твоето, което търси толкова време, защото няма да се справя с две?”. Веднага си я грабнах и вече нямаше капка съмнение в мен, че това е моята котка. И така се сдобих с моята прекрасна Кайли. В началото имах моменти на съмнение, че няма да се справя, защото от бебе е малка злобна хапеща дивачка, и си казах, че ако като порасне не се кротне, я давам на една приятелка на село. Сега обаче, не мога да си представя живота си без нея. Никога, каквото и да ми струва, не бих се разделила с нея, тя е най-голямото ми съкровище. Въпреки че все още е зла, крива, капризна, правеща бели постоянно. ❤
С нашата история исках да дам пример, че просто трябва да го почувстваш със сърцето си. Аз не бях сигурна, че я искам, и съдбата направи така, че да се убедя на 100%. Не си падам по купуването на животни по много причини, за мен трябва съдбата да ви събере и да се изберете взаимно.
Ето я и Кайли на първата ни среща, и сега:

 

dgeorgiewa, прекрасна история! Съдба! И късмет за котачето...

Прекрасна е историята на Кайли!

Жива и здрава да е Кайли. Моята история е аналогична. Мислех котките за студени животни, обожаваща бях кучетата, имахме си и куче в семейството, докато един ден не срещнах моята приятелка на улицата. Тя ме последва, довери ми се и остана да живее у нас (и аз заедно с нея останах да живея в България) тогава разбрах, че котките са по-умни същества от кучетата, че нейното семейство е моето семейство. Не казвам, че кучетата не са умни, но котките не действат само по инстинкт, по зададен сигнал пък много рядко действат, те по-скоро разсъждават, преценят, кроят планове... И аз от моята приятелка научих страшно много неща.