Съвместно съжителство?

Може, много неща може. За приказките и делата съм съгласна, ама то и приказките й са според зависи.
Знаеш, че първа бих ръкопляскала на жена, която уверено знае, че не иска да пере гащи. Обаче за мене е важно да може да застане като голям човек и да си каже. Няма полза да има различна позиция, щом се държи като п*тка и не я отстоява.

Гал, как да е сигурна, че не иска да пере чужди гащи като чужди гащи никога не е прала? Жените много рано установяваме какво и кога искаме и при какви условия. Явно тя си живее егоцентричния живот и не се замисля много много по тези въпроси.

Не всеки изпитва нужда да поставя условия в началото на връзка, която той самият вижда като преходна, не особено важна и не приоритетна. Жената е пасивна, но ако и поставят въпрос отговаря честно. Казала е, че приоритетите за годината са и смяна на работа и пътуване. Не изглежда като топла жена със семейна насоченост.

Сигурна съм, че ако мъжът не иде 2 седмици и и съобщи, че къса с нея ще остане спокойна и ще си живее щастливо както е живяла досега.

Жените, свикнали цял живот да получават мъжко внимание, което е и основната причина за самочувствието им, не могат да живеят спокойни и щастливи, ако не получават такова. Дори той да вземе трезвото решение да се спаси от подобна безперспективна жена, тя ще изпитва чудовищна нужда веднага да му намери заместник, който да гали егото ѝ, да ѝ казва и показва колко е специална за него и да я води по заведения с колата и парите си. Повярвай ми, познавам подобен тип "самодостатъчни" и "самостоятелни" жени и въобще не са толкова самодостатъчни и самостоятелни, колкото искат да изглеждат пред околните. Нито са толкова уравновесени. Напротив, крайно лабилни са и вечно недоволни за/от нещо, напук на лъскавата маска за пред обществото. Ти сама го написа, че тя е свикнала да живее досега така, а това неизменно включва в сметката някой мъж-послушко, който да ѝ тича по гайдата. Тя знае, че може да го върже с онова между крата си и счита това за достатъчна награда, съответно само това дава в замяна на всичко останало от мъжа.

Най-добри приятели бяхме.  Станахме гаджета. Изкарахме едно лято в пътувания.  На 5 месец от връзката ни се събрахме да живеем заедно. И двамата имаме по една връзка продължила по над 4 години, която свърши с раздяла. От самото начало се събрахме с идеята за сериозна връзка. На 27 години сме.

Със сегашният ми приятел, който е на 31, се гаджосахме 2 - 3 седмици след като се запознахме. Той има собствено жилище, аз бях сама на квартира. Почти всяка вечер оставах у тях, като мъкнах торби с пижами, четки и дрехи за работа на следващия ден.  Можеше да се каже, че живея в багажника на колата си. След работа се прибирах в квартирата буквално за 2 часа, колкото да тренирам и да се изкъпя, и то ставаше време за вечеря и айде - пак у тях. Хладилникът ми беше празен и изключен, токът - по 20 лв (зимата). Това продължи 3 - 4 месеца. Той също оставаше с преспиване у нас, но по-рядко, просто защото неговият дом беше по-комфортен. През това време той на няколко пъти подмяташе да си оставям дрехи в тях, "да си имам". Да си занеса кафемашината, понеже аз не харесвам кафето, което той си вари в кана.  Пък аз все се дърпах, защото само си представях как ако се разделим, ще трябва да пренасям всичко в обратната посока. Но към края на 4тия месец явно страховете ми постепено изчезнаха и повярвах на сериозните му намерения. Квартирата ми буквално я ползвах като гардероб/склад 2 часа на ден и реших, че няма смисъл да продължавам да я плащам, и я освободих. Но не се пренесох директно при него, а си занесох нещата в моя апартамент, където живеят баба и дядо. Идеята беше да продължа с честото гостуване, а едното прибиране за 2 часа у дома, можех да го правя и при баба и дядо, щом ще е безплатно. Пък каквото сабя покаже. И така постепено започнах да си нося все повече дрехи, а прибиранията в моя апартамент се разредиха. "Краят" беше, когато си занесох кафемашината и гирите, и започнах да правя дребни подобрения по дома му. Никога не ме е питал официално дали искам да живеем заедно. Просто се случи.

Преди мен и той е сменял квартири, сменял е и гаджета. Но никога не е живял с някое от тях. Явно в един момент, мъжете "узряват" и се чувстват готови да минат на следващия етап от живота си. При едни това се случва, когато постигнат някаква финансова сигурност, при други и по-рано, ако срещнат жената-мечта. Но при всички случаи си мисля, че един мъж ако не може да се реши на такава стъпка, или не вижда във ваше лице своята спътница, или не може да си позволи такава промяна от чисто финансова гледна точка. В първия случай е ясно. Във втория - жената следва да си прецени дали може да го подкрепи финансово в името на общото им бъдеще, или да си търси друг мъж с повече финансови възможности. Третия вариант, където проблемът се корени в нежеланието на мъжа да пусне полата на майка си, изобщо няма да го коментирам.

Първата ми връзка, въпреки, че бях едва на 18, а той - на 23, се превърна в съвместно съжителство след около 6 месеца, и изкарахме заедно 5 години. Втората беше с колега от университета на моята възраст. 2 години чаках да завършим, че да може и той да работи и да се изнесе от техните. После още 2 години чаках да си намери работа. Той не искаше да работи "неквалифицирана" работа, а дебнеше една конкретна позиция. Ми изчаках си чакането и се разделихме. Той вече е на 27 и още живее при родителите си, на техни разноски, без един ден трудов стаж в живота си и все още преследвайки мечтаната работа. Мисловно.