Номинации за най-голяма муня (тема 3)

Ох, това с ключовете ме подсети за моя мунщина преди години. Шофирам до работа, доближавам и виждам как един излиза и ще ми освободи перфектното място. Паркирам по учебник, което ми постави огромна усмивка на лицето. Малка вметка - понеже ММ много ме тормози с паркирането преди години, в това отношение съм перфектна и много ме забавлява като се наместя от раз по конец и наоколо има мъжко присъствие, което гледа с отворена уста как ЖЕНА излиза от колата. Та от там ми е самодоволната усмивка. Виждам контейнер за боклук съвсем наблизо и решавам да изхвърля пепелника. Все така широко ухилена и с размах, грабвам го, тръскам усърдно, връщам го в колата, вадя мокри кърпички, пак усърдно си забърсвам ръцете, мятам и тях при боклука. Бъркам в джоба за ключа, време е да го натискам и да започвам работа. Не е в джоба, не е на таблото. Изсипвам си чантата на седалката ... Да, усърдно съм запратила и него в миризливия контейнер. Усмивката ми вече стои като гримаса, но не изчезва. Усетих се как стоя до отворената кола и се смея с глас на тъпата ситуация. Започнах да мисля на какво да се покатеря, с какво да бъркам сред всичките гадости. Притече се един мъж уж да помага, като стигна до контейнера се извини, че не може и избяга. В крайна сметка с моите мижави кила взех гениалното решение да обърна контейнера. За късмет беше скоро опразван. Наврях се вътре и си взех съкровището. После се обадих, че непредвидени обстоятелства ще ме доведат със закъснение на работа и беж наобратно за втори старт на деня.

Хахах, Самър, на мен поне не ми се наложи да влизам в контейнер за боклук контейнера за ползвани салфетки беше доволно пълен и даже не се наложи да ровя много.

Моята връзка с ключове също е влизала в контейнера за боклук пред работа. Излетя заедно с плика и добре, че веднага се усетих и не ми се наложи да изпадам в паника, че съм ги загубила. По това време правеха основен ремонт на булеварда и за мой късмет имаше всякакви шпилки и железа, разпръснати навсякъде. Както и майстори, де. Смях си се сама докато си ровех, а те ми се чудеха.
Същата палава връзка ключове падна веднъж и в предпазната шахта към блоковите мази на дълбочина поне метър. Добре, че в съседния магазин имат перфектното желязо за сваляне на ролетните им щори - дълго и с чупка под прав ъгъл, перфектната кука

Ох майка ми поне два пъти е скачала в контейнера да рови за ключове. Обаче аз съм най-гнусливото същество на света и дори при празен контейнер не бих си извадила ключовете... Сигурно и да ми ги извадят няма да ги пипна повече 🤪 Всеки път преди да изхвърлям боклук много, много внимавам кое в коя ръка ми е... Възхищавам ви се.

Приятел на мм беше изхвърлил огромна връзка ключове и освен, че ровил в контейнера,беше отишъл и до бунището да ги търси но не ги откри

Коректорът ме издъни. Пиша си с едно приятелче "Много е приятно да дуднеш на някой на главата", изпращам, след малко поглеждам, пише "Много е приятно да седнеш на някой на главата"

Прясно от тази сутрин ( ключове ) . Моят мъж тръгнал за работа прибирайки и моите ключове. Бях се запътила да си взема мекици от любимо място, но нали съм заключена. С празната си глава решавам, че тогава ще си ги поръчам през take away....поръчвам. След 10-15 мин се усетих, че и така няма да стане. Обадих им се да се извиня, че съм заключена и се налага да откажа поръчката....

Ох и на мен ми се е случвало ММ да ме заключи с детето, докато бях по майчинство. Беше ужасно, от тогава всяка сутрин проверявам.
Голяма муня (аз), в рамките на няколко дни изгорих цяла тенджера с боб, сладко от череши, пръста си с цигара.
Малко мунче (дъщеря ми) - навела съм се нещо над нея, тя в този момнет подскача и ми разбива носа с глава. Потекоха едни съзли от очите, кръв носа, не е за разправяне. Аз съм си виновна де, като си я знам, че е като пружинка и все подскача. И същото това Мунче беше в кухнята, докато боба загаряше, а аз работех в другата стая, но изобщо не и е замирисало.

Дидка, не се оплаквай.... Моята щерка ми спука тъпанчето с клечка за уши.

Мари, ей ти причина избирателно да чуваш.

Янче, аз съм си глуха по принцип.

Ааа, от една партия сме. Даже и недовиждам, когато се налага .
Ама за сметка на това устата ми не спира да дрънка.

Днес пак се поизложих леко,но пък после се посмяхме с децата
От няколко дни има проблем в една от стаите с кабелната тв.Вчера мм им се обади и днес идват двама,ест.него го няма и аз трябва да им обяснявам,а хич ме няма в техниката...Влезна едното момче в стаята и започна да щрака по каналите...пита ме къде е антената,аз гледам тъпо и не зацепвам изобщо за какво ме пита,помислих,че за някакъв кабел и казах,че не знам къде е..той излиза на терасата,оглежда и казва,че не е там,другото момче отиде в съседната стая и той нещо гледа през прозореца...и чак тогава ми просветна,че пита за чинията...заведох го до там и се почувствах хем тъпо,хем ме напуши смях...

Досадните реклами са навсякъде! Изскача следната: "При чувството на умора и тежест в краката...". Познайте овцата болна какво прочете...
"Предчувствие за хумор и тежест в далака"...
Няколко пъти!!!

Като някой спомена за бунища, се сещам за миналогодишното пролетно чистене. Аз си прибирам зимните дрехи, ММ си чисти гаража. Тука има бункери където хората си карат по обемните отпадъци. Той товари черни найлонови пликове с отпадъци в колата си, аз същите пликове със зимните ни палта за химическо чистене, пак в неговата кола, защото химическото е близо до работата му. За продължението  се сещате...Пристига на бункера и ми се обажда да пита дали да хвърля всичко и аз “ооо, да, няма да трупаме боклуци”. Усетих се чак, когато се върна. Още ме е яд, изхвърлените дрехи бяха доста маркови и скъпи. Той е убеден, че съм го изиграла, за са си купя нови😃