аз съм първа, аз съм първа-31.07- 06.08

Денат,нищо не ви пречи да отидете и да направите ЕЕГ,но ми се струва несериозно педиатъра по телефона да ви каже,че най-вероятно имате епилепсия.Както писах,аз също съм си гълтала езика,била съм доста зле,на майка ми пръстите още са на белези от ухапвания.Но съм го израсла и определено не съм епилептичка.Направете си ЕЕГ за успокоение.
Стън,права си,тук никой не говори за бой,а за пошляпване по дупето,което дори не е свързано с това детето да изпита болка.Никой не би си наранил детето умишлено.Но определено при нас не винаги се получава с приказки,а повярвайте-пробвала съм всякакви опити да отвлека вниманието на Мими.
А що се отнася до шамара,който шляпвах на Буби при силно захласване-наистина го правех с цел да я заболи.но друг изход не намирах.А в такъв момент,когато детето ти е виолетово и не може да си поеме въздух,въобще не съм мислила как ще и повлияе шамара на психиката-гледала съм да и спася живота.Може да звучи много преувеличено,но е истина,само родител,виждал детето си в това състояние би ме разбрал.

Дени, знаеш колко мразя празните успокоения. Само да ти кажа, че д-р Радославова е в отпуск до 14/08, а по принцип знам, че тя се занимава с ЕЕГ - то. Преди време станах свидетел на следната сцена. Дете застанало на тротоара, превило се на две, с ръце на корема...сякаш ще повръща. Дори не пищеше...по скоро хълцаше на напъни, а лицето му ярко червено. Толкова се стреснах, че дори не успях да реагирам. В този момент видях малко на страни една жена, предполагам майката. И тя ме видя, явно й стана неудобно и просто каза...."Добре ще ти купя..." не си спомням ясно какво беше. Това дете просто млъкна изправи се и затича към нея. Направо си паднах. Тази картинка се разигра пред блока на Митко във Враца....Детето беше невероятен артист.... Майка ми, ми е разказвала, че като малка съм знаела как да се насиля да повърна, ако нещо не ми изнася.....Изобщо...има много възможности..гърча е само една от тях. И аз мисля, че е несериозно да се поставя диагноза по телефона или единствено върху описание на ситуацията от майката. Но щом невролог те е посъветвал....действай. ЕЕГ има и в педиатрията.....
Стискам палци да е грешка

И аз това се чудя- каква е ролята на плясването, когато детето е в истерия. То ни приема ни предава и аз вместо да му помагна да се успокои ще го нашамаросам докато видя ужаса в очите му. Истерията не е глезотия. Присъща е на децата защото още не могат да общуват и да се изразяват, лесно изпадат в ярост, че не ги разбираме и пренебрегваме. Затова трябва да ги учим да общуват и да се изразяват, а не да приключваме въпроса с два шамара пък били те и по дупето.
Дени, мила, знам че винаги ще намериш начина щом сега си го намерила. Какво лошо е направила, че е влязла в кафето. Ако я оставиш да разгледа вместо да я гониш или изнасаш от там да не би да се разглези? Не се паникьосвай в такива моменти. Можеш да почнеш да се смееш и да го обърнеш на игра. Тя всъщност не е направила нищо лошо. И в предишния постинг към тебе писах, че като е в такова сътояние детето поне няколко дни още е доста чувствително и е възможно от много малко да изпадне в истерия и да се захласне. Няма как да разглезиш малко дете, ако се научиш да общуавш с него и да си изградите взаимно рамки и доверие. Това става с времето.  Просто тези дни избягвай места с много хора, някъде където можете да сте само двете. За да може да се концентрира и да има достатъчно спокойствие да се справи с тази чувствителност.
Добре Валенце, а поплясването какво реши като изчерпа другите методи? Просто на тебе ти олекна, че си разтовари емоциите- поне при мен така се получава и никак не съм горда от себе си, когато не успея да се овладея. Не е нужно и винаги да става на нашето. Изключвам ситуациите, рискови за живота и здравето на детето, какво може да ме накара да плесна- единствено изпадането в ярост, че не е на моето. А нас кой ще ни напляска, ако сгрешим или се заинатим, че ще е това което ние решим. Мисля, че за децата трябва да се мисли винаги като за личности. Ако детето е голям човек и в идентична ситуация какво- пак ли ще го напляскаме- значи просто действаме от позицията на силата- то е малко и ще ни се подчинява и точка.

Йосарян,плясването на шамар,когато детето е на път да си глътне езика не ми служи,за да се укротя аз.Казано ми е от лекар-просто когато усети болка,детето инстинктивно си поема дъх,т.е. това захласване спира.Наистина е страшно да видиш детето си ,което не може да диша.Буби ми е стигала до такова състояние най-често при смях.Като и плесна шамар,тя започва да плаче,т.е. поема си въздух.Сега да не останеш с впечатление,че съм го правила често-случвало се е няколко пъти.И не съжалявам-по този начин съм предотвратила гълтанвето на езика.
Що се отнася до другото плясване по дупето-права си и съм съгласна с теб,то е израз на моето безсилие.Плясвала съм Мими по памперса,определено от безсилие,но определено не е изпитвала болка.Правила съм го рядко и не се гордея със себе си.

Дени, за захласването - духане в лицето и прочее нищо не помага.
В родилното една акушерка ми показа - стискаш петичката на бебето, пада се малко под кокалчето на глезена, ако не нацелиш веднага мястото, натискаш до него, въобще, стискаш силно петичката - така ги карали бебетата да поемат въздух като се захласват.
Стискане на раменцето е показвала невроложка на една мама, но не знам как точно (щото голямото дете е с обувки и петичката трудно се натиска)
Дано не ви прави повече този номер... Представям си как ти е изкарала акъла.

Валенце, в постингите си първото нещо което съм посочила като начин за спиране на захласването е точно това което ти казваш. Също съм и писала това:

Не пропагандирам нещо порочно, като да се дава всичко на всяка цена, просто казвам, че има начин човек да справи и без бой стига да е наясно какво прави.
Ще ви разкажа нещо малко в страни и доста показателно за детското и нашето поведение.
Гледах филм за горили. Горила, която е живяла сама в клетка в зоопарк ражда няколко пъти бебета и в даден момент ги пребива до смърт. Казаха, че тя просто няма модел на поведение. Не е виждала други маймуни как гледат бебетата си(а те го правят много сходно на хората) и от безсилие и незнание изпада в ярост и започва да ги бие, защото просто не знае какаво да ги прави.  Ето така постъпват и хората, когато нямат модел или имат лош модел. Бяха и взели последното бебе и го гледаше една гледачка в съседна клетка като се грижи нежно за него. Така и показваше какво да прави, как да го храни и пр. Ние освен, че сме хора, можем да си изберем модел на който да подражаваме, можем и да четем книги, да не говорим, че не живеем и в изолация и можем да правим избор.
Това е- всичко зависи от нас.

Здравейте, мили момичета!

Вече сме в новия си дом! Все още е доста неуредено, но въпреки всичко е чудесно! Най-неочаквано се озовахме в самия център! Всичко ни е страшно близо, не съм свикнала чак така! Йоанчо свиква и мисля, че му харесва.Ама, то и ние сме по-спокойни - как няма да му хареса!

Гледам, покрай веселяшката тема за ББ, хормонте и третите деца , сте зачекнали и "любимата" ми тема за наказанията на децата. Моето мнение е категорично, че шамарите не само че не помагат, но и създават неправилен модел на поведение, а именно - детето смята, че боят е начин за справяне с определен род ситуации. И това го говоря от опит. Покрай откриването на проблема на Йоан страхотно се изнервих и всяко негово тръшкане ме докарваше до истерия, шамари, а в последствие - депресия! Е, казвам ви, няма никакъв смисъл от това! Сега го знам, но тогава ми беше трудно да се контролирам. Ако някой иска да чуе съвет от човек, който е видял, че тази система не действа - заповядайте. Бих предпочела някой да ми го беше казал и на мен навреме. Но знам, че това са съвети, които се приемат само от човек с опит. За някой, който само е чел, че така не се прави, нещата са само в сферата на добрите пожелания.

Йоси, това ме смрази!
Не случайно природата ни е създала да сме стадни, като горилите. За да вземаме пример едни от други. Иначе.... още ме побиват тръпки

Ми, аз кво да кажа, в нашия случай малкия сам си удря шамари и аз не успявам да го отуча...
Хващам му ръката, казвам му "не удряй бузката"... и дето се казва, се радвам, ако той посегне да изкара агресията вън от себе си - посегне да ухапе някого като наказателна мярка... да удря не посяга. Понякога му се карам, като прави това, за да знае, че не се одобрява... Понякога не престава веднага, дори и да получи това, което е искал. В неговия случай не става дума за глезотия, той не говори и често очаква ние да се сетим, че е жаден примерно... Ако има чаша пред него, подава я да я напълним, но ако е на улицата и няма как да покаже, се почва ядосване и шамаросване, докато аз пробвам - вода, храна, иска нещо, което е видял и тн...
За това, че хората ни гледат странно, няма да обяснявам....  ей така ни гледат...

Йосариан,това за горилите направо ме смрази.Да знаеш,че вече като изпадна в безсилие и ми се прииска да нашляпам дупето на Мими,ще се сещам за тази горила-аз да не съм маймуна,че да постъпвам по тоя начин.
Надявам се,че не съм разбрана погрешно,Буби никога не съм удряла,освен когато се е захласвала,а Мими ми се е случвало понякога по дупето.Ама това не значи,че съм била права,но не значи,че и тя е била права .
Така е -в спора се ражда истината.А моята истина е,че нямам намерение да заприличвам на горила .
Ние пък бяхме на концерт на Васил Найденов,но Мими се наака и миризливо и славно се прибрахме!

Йосариан, аз не давам оценка на твоето възпитание - обсъждаме МЕТОДИТЕ на възпитание, нали? Или просто да си мълча, щото имам различно мнение...

Не ми се спори - в природата малката горилка ще бъде шамаросана от голямата - било то дсъседка или дори сестра - ако си позволи повече от необходимото! В природата неподчинението води до бой или дори до смърт на подрастващото животно!
Не винаги има начин да се отвлече вниманието, да се заинтригува ит.н. Понякога докато това се случи - вече е късно за детето.
Както и да е - аз не съм привърженик на тези модернистични науки! Но ние обсъждам, а не ОСЪЖДАМЕ... и това, че аз съм споделила своите опасения - не е повод да си правим забележки! Аз питам - утре какво ще направи човек свикнал детето си да му угажда... просто това наистина ми е интересен въпрос.
Аз също съм на кръстопът и ми е важно кой какво мисли и спора не е да се обиждаме, а да внесем яснота. Но това няма да стане като само пиша"оо прекрасно точно така се възпитава дете", когато не мисля така. Аз нямама нищо напротив да ме убедите, че това е правилния метод - за мен също ще е по-лесно да не се карам на Дани, да толерирам неговите тръшкания и въобще да приема този метод... и не го правя зцащото ме  естрах, че не е най-правилния... И затова споря - пък дано се окаже, че е най-добрия - тогава и аз ще правя така.
А за боя - да яла съм бой, но последното което съм била е побойник. Така, че не е задължително, както и факта, че са ме пердашили малко повече от необходимото ме предпазва да правя същото с Дани.
Апропо Дани е бил шляпнат до сега само 3 или 4 пъти. За тези дето ще останат с впечатление, че само това правя. А и викането - ми най-лошото е не страха - той е първите 2 пъти, после - спира да ти обръща внимание детето - е те това е по-лошото

И айде повече търпимост към чуждите мнения, още повече се познаваме вече от бая време и е срамота да се хващаме за начина наизказ! Йосарианче- това за теб! Аз ако исках да ти кажа нещо - щях да го направя и не само тук в ефир, а и на телефона даже

А за горилата - бих казала добър пример как човек измъкнат от неговата обичайна среда, но с липса на контакти - може да превърти и да тръгне дори срещу природните си инстинкти. Защото горила е отделена от себеподобните си, но не  епоставена в друга среда - т.е. оставена е сам сама. За стадно животно това  еравносилно на смърт или лудост.
Затова и ние хората не можем сами -и са малцина можещите да оцелеят сами /и пак не бих била сигурна доколко по общите стандарти са "нормални"/.

Как бих могла да си сменя наблюдаващия гинеколог? И може ли да не си пускам 45 дни преди раждане - болничния?

Валенце, наистина има понякога ситуация която налага да удариш - но както е писала другата Валя по медицински причини. В другите случаи шамара е израз на безсилие най-вече, не толкова и на гняв. А трябва да сме силни, нали уж за това сме възрастни. Здрави нерви му е майката при възпитанието на децата
Аз всъщност се опитвах Йосариан и Надя да умиря, че те малко хард взеха да го дават.
Всеки решава сам за себе си в крайна сметка. Интелигентни сме, можем да четем, да слушаме и да преценяваме кое според нас е добро. И си носим отговорността за тази преценка.

Ieppe, честито ви нанасяне! Вече сте асъл граждани от центъра на града. Пак като още разговаряш с нас е добре, ние бедните провинациалисти от крайните квартали

Дени, стискам палци докторите да бъркат. Много дечица се захласват.  

Денат,вярно че си се притеснила със захласването на детето,но не дей да си проваляш почивката.Винаги ще имаш за какво да се притесняваш.А захласването ще отшуми с времето.Аз знам че се плиска студена вода в лицето в такъв момент,но дано не ми се налага да го правя.
На Йепе много спокойствие в новия им дом.Много здраве и всичко ще се подреди.
Стискам палци на  Catnadeen за успешен край.
Ние ходихме на ортопед,прегледаха ни и казаха че всичко си е така,само рехабилитация.Т.е. не сме за тях.А мен май ме хвана вируса,толкова ми е зле.Дано опазя детето.

оо аз не съм се горещила, Стънче... просто наистина за мен нещата се изясняват когато има някакъв диспут... иначе как ще разбереш отговора на въпростие си? че аз ако ги знаех - нямаше да питам...

Айде мир и пак казвам - и с Йепе сме спорили, сега с Валя... няма да е първия спор, няма да е последния - знаете ми стила, не виждам причина да се обиждает- защото не ми е това целта. А ако не ви харесва начина ми на изразяване - кажете, ще се опитам да се коригирам /въпреки, че това ми е слаба страна - Казвали са ми че не умея да споря.../