Дори да беше под наем, сина и дъщерята пак щяха да се разправят на майка си с нещата. Наематели не се намират от чужбина, без да ги видиш и прецениш, трябва да се следят се пак сметки и да се минава от време на време, за да не намериш имота разрушен. Това пак е не малка помощ.
А свекървата като си мълчи, от къде сина да знае, че има проблем? Това което той знае, че кредита се плаща, майка му не се е оплакала да има затруднения, той да не е врачка? Бабата е знаел и тя мълчи.
Уиш, а дъщерята е живяла през цялото време в този апартамент, не само 6 месеца, откак майката е заминала. Защо цялата отговоност за действия и да се сети това, да прецени онова приписваш само и единствено на сина? Каквото вижда той, не би ли трябвало да го вижда и сестра му? Още повече, че тя е изцяло на издръжка на майка си. По тази причина не е ли тя човека, който ако майката няма финансова култура и не е особено умна, тя да ги мисли тези неща?
А свекървата като си мълчи, от къде сина да знае, че има проблем? Това което той знае, че кредита се плаща, майка му не се е оплакала да има затруднения, той да не е врачка? Бабата е знаел и тя мълчи.
Уиш, а дъщерята е живяла през цялото време в този апартамент, не само 6 месеца, откак майката е заминала. Защо цялата отговоност за действия и да се сети това, да прецени онова приписваш само и единствено на сина? Каквото вижда той, не би ли трябвало да го вижда и сестра му? Още повече, че тя е изцяло на издръжка на майка си. По тази причина не е ли тя човека, който ако майката няма финансова култура и не е особено умна, тя да ги мисли тези неща?
За болднатото, кога съм твърдяла такова нещо? Напротив, намирам идеята за теглене на кредит от сина за крайно малоумна. Само човек с нулева финансова култура ще измисли подобна простотия. Съвсем друго ме възмути в синковеца.