Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 11 фев. 2020, 11:21 ч.

Имам нужда от помощ - анорексия

  • 1 203
  • 7
  •   1
Отговори
  • Мнения: 1
Здравейте! Едва все още съм на 17 и миналия септември месец ме диагностицираха с анорексия! Висока съм 1,65, а тежах едва 34 килограма. Още на първия преглед ми казаха, че ако продължавам да свалям няма да доживея рождения ми ден, който е края на ноември. С много мъки и сълзи пренаредих приоритетите си и започнах да се храня и вече до януари месец бях стигнала 38. След това всичко пропадна... Виждах се дебела непрекъснато почнах да нося супер широки дрехи, но не ограничих храната, даже обратното почнах да се тъпча до преяждане, но наистина зверски. Мажех филии като луда, а за сладките да не коментирам: торти, еклери, бисквити, мед, сладка. Аз просто не мога да седна да се храня без да преям до болка, а каквато съм мъничка изяждам като за трима. И тук дойде редна на следващатото хранително разтройство... болимия. Правя го след почти всяко хранене. До такава степен го правя вече, че съм станала експерт. Винаги го правя тихо, така че никой да не забележи и се старая максимално да изкарам всичко. Всичко беше наред. Ядях колкото исках, а не пълнеех даже свалях, докато не дойде един ден, в който след поредната паник атака и караница с майка ми не излязох от нас и не звъннах на приятели. За първи път разказах реално как съм освен на лекари и психолози. Забравих да кажа, че от септември до декември бях на антидепресанти. И те ми дадоха тласак, че все още изглеждам супер слаба и че не трябва да спирам да се храня, но и не трябва да си товаря тялото с огромни количества храна. След това отидохме заедно в София, аз не се храних сама както обикновенно, забавлявахме се, хапвахме вкусна храна и всичко беше наред. Докато не се прибрах в къщи и не почна всичко на ново. Нашите постоянно ме подтикват да се тъпча, карат ми се като си сипвам малко ако понеча да ям пред тях те не спират да ме гледат "лошо" и аз се тъпча и повръщам непрекъснато. Гърлото ми е постоянно възпалено, косата ми капе, за зъбите само ще кажа,че ми правеха 14 пломби до преди 2 седмици и просто усещам как се саморазрушавам. Имам мечти и копнежи за бъдещето, а както гледам ако продължавам така няма да я докарам до много дълго. Искам някакъв съвет от безпристрастни хора, защото в семейството ми ме подтикват само да пия антидепресанти и да се тъпча, а психолози и психятри обиколих безброй. Ако сте имали досег до този проблем или познавате някого, който страда или вече се е възтановил, моля Ви дайте ми адекватен съвет, защото вече съм абсолютно отчаяна. Благодаря за отделеното внимание и спокоен ден Simple Smile

Последна редакция: вт, 11 фев 2020, 15:45 от bubanka

# 1
  • Мнения: 2 039
За без хапчета и психолози/психиатри се сещам само за един вариант - запиши се на фитнес и си постави цел, която ще мотивира лично теб - Да влезеш в избрана скъпа купена дреха/ да изглеждаш зашеметяващо за бал/момче/напук на някого/ да натриеш носа на вашите - каквото ти е на сърце на теб, потърси го внимателно. Явно не е здраве, затова порови дълбоко. Дори да е супер повърхностна цел - понякога те работят по-добре от стандартните неща, които ти казват всички около теб. 

Плащай за фитнеса с твои пари, не искай да бъде платено от родителите ти. Треньорът ще ти направи едно примерно меню и ще следи какво правиш и как вървиш към поставената цел.

# 2
  • Azeroth
  • Мнения: 4 331
Аз бих търсила проблема доста по-дълбоко, и първото, на което бих обърнала внимание е семейната среда. Психолози и психиатри не обикаляй сама, вашите също да идват, но не като придружители, а като клиенти/пациенти. Това е проблем, който е на цялото семейство, а това, което се случва с теб - само симптомите.
Сама казваш, че когато се прибереш вкъщи, проблемите започват наново, така че... явно паралелно с теб, и там трябва да търсите решение.

# 3
  • София
  • Мнения: 139
Споделям препоръката на Elunaria (дано правилно да съм изписала името).

Елица, това което се случва с теб е доста сериозно и без психиатър и лекарства няма да минеш.

Аз бях там, където си ти сега. Ще споделя моята история с надеждата да ти помогне да вземеш живота си в ръце и да не се страхуваш да пораснеш.

Развих анорексия, а с нея и булимия, когато бях на 29. И аз съм висока 165, и за няма и 5 месеца свалих 20 кг. - от 57 до 37. Лъжех близките си че ям, а или хвърлях храната, или повръщах. Започнах да посещавам психиатър и това е едно от най-добрите решения, които съм вземала.

Анорексията и булимията са хранителни разстройства, съпътстващи депресията. Да, аз бях диагностицирана с депресия. Може би около 3 години пих анти депресанти. В началото всяка седмица ходих на психиатър. Не, не бях луда. Бях болна.

Вероятно съм отключила депресия в резултат от комбинацията на няколко фактора. Две години преди това почина баща ми. Не бях готова да се грижа за домакинство и да изкарвам достатъчно пари. Бях завършила вече университет, имах и някакъв трудов стаж, но не бях наясно със себе си какво точно исках да работя. Просто не бях или не исках да порасна. Отделно, още страдах по приятеля си, с когото се бяхме разделели преди 3-4 години. Имах (и все още имам) властна и контролираща майка, от която не можех да се откъсна (без да си давам сметка за това).

По някое време заминах за чужбина, да уча. И аз като теб, когато си отишла при приятелите си, забравих за булимията и за анорексията там. Нямах потребност да съм слаба. Вниманието към мен, моята значимост не бяха функция от външния ми вид, а от това, което правя. Чувствах се самостоятелна, отговорна за себе си. Тогава пораснах. Макар и малко късно.

След като се върнах в България смених и работата, че и там имаше тормоз. Оттогава, вече 8 години, поддържам нормални килограми (около 55, дори не се меря); за мен е важно да съм здрава. Намерила съм своите интереси, в много по-малка степен съм зависима от майка ми (зависима съм дотолкова, че искам да й осигурявам прилично пенсионерстване; дори и да се меси и да дава акъл - total ignore, но вече съм осъзната и мога да си го позволя). Ям нормално - колкото и когато ми се яде, без да се лишавам или да злоупотребявам с храна. И спрях да пуша, без да съм качила килограми досега Simple Smile

Надявам се, че моят опит ще ти е от полза. Търси психиатър (това е лекар, завършил медицина)-психотерапевт (с квалификация да провежда психотерапия), а не психолог (не е медицинско лице). Няма страшно да посещаваш психиатър, не е нужно да си луд. Simple Smile Депресията е признато от Световната здравна организация заболяване, при което често има нарушение и на био-химичния баланс, за оправянето на който се пият анти-депресанти.

А пък, ако заради някой момък вехнеш, лично ще дойда да те напердаша.  Simple Smile

Бъди смела! Повярвай ми, красотата на една жена идва от излъчването й (здраве, спокойствие, увереност), а не от кокалите й. А, да, налага се да пораснеш - и физически, и психически. Няма нищо сърашно, повярвай ми. Дори е по-хубаво да се грижиш сам за себе си, отколкото друг да прави това. Уверявам те, че ще се справиш. Успех!

# 4
  • Мнения: 380
Всичко е в твоите ръце.Въобще да не ти пука как изглеждаш.Яж си нормално без да се тъпчеш.Повече спорт ,мисли че те чакат хубави дни.Учи, върви напред,а не гледай килограмите.Когато си много слаб изглеждаш по-грозна.Нормалното тегло е най-добре.

# 5
  • Мнения: 16 129
Скрит текст:
Споделям препоръката на Elunaria (дано правилно да съм изписала името).

Елица, това което се случва с теб е доста сериозно и без психиатър и лекарства няма да минеш.

Аз бях там, където си ти сега. Ще споделя моята история с надеждата да ти помогне да вземеш живота си в ръце и да не се страхуваш да пораснеш.

Развих анорексия, а с нея и булимия, когато бях на 29. И аз съм висока 165, и за няма и 5 месеца свалих 20 кг. - от 57 до 37. Лъжех близките си че ям, а или хвърлях храната, или повръщах. Започнах да посещавам психиатър и това е едно от най-добрите решения, които съм вземала.

Анорексията и булимията са хранителни разстройства, съпътстващи депресията. Да, аз бях диагностицирана с депресия. Може би около 3 години пих анти депресанти. В началото всяка седмица ходих на психиатър. Не, не бях луда. Бях болна.

Вероятно съм отключила депресия в резултат от комбинацията на няколко фактора. Две години преди това почина баща ми. Не бях готова да се грижа за домакинство и да изкарвам достатъчно пари. Бях завършила вече университет, имах и някакъв трудов стаж, но не бях наясно със себе си какво точно исках да работя. Просто не бях или не исках да порасна. Отделно, още страдах по приятеля си, с когото се бяхме разделели преди 3-4 години. Имах (и все още имам) властна и контролираща майка, от която не можех да се откъсна (без да си давам сметка за това).

По някое време заминах за чужбина, да уча. И аз като теб, когато си отишла при приятелите си, забравих за булимията и за анорексията там. Нямах потребност да съм слаба. Вниманието към мен, моята значимост не бяха функция от външния ми вид, а от това, което правя. Чувствах се самостоятелна, отговорна за себе си. Тогава пораснах. Макар и малко късно.

След като се върнах в България смених и работата, че и там имаше тормоз. Оттогава, вече 8 години, поддържам нормални килограми (около 55, дори не се меря); за мен е важно да съм здрава. Намерила съм своите интереси, в много по-малка степен съм зависима от майка ми (зависима съм дотолкова, че искам да й осигурявам прилично пенсионерстване; дори и да се меси и да дава акъл - total ignore, но вече съм осъзната и мога да си го позволя). Ям нормално - колкото и когато ми се яде, без да се лишавам или да злоупотребявам с храна. И спрях да пуша, без да съм качила килограми досега Simple Smile

Надявам се, че моят опит ще ти е от полза. Търси психиатър (това е лекар, завършил медицина)-психотерапевт (с квалификация да провежда психотерапия), а не психолог (не е медицинско лице). Няма страшно да посещаваш психиатър, не е нужно да си луд. Simple Smile
Депресията е признато от Световната здравна организация заболяване, при което често има нарушение и на био-химичния баланс,
Скрит текст:
за оправянето на който се пият анти-депресанти.

А пък, ако заради някой момък вехнеш, лично ще дойда да те напердаша.  Simple Smile

Бъди смела! Повярвай ми, красотата на една жена идва от излъчването й (здраве, спокойствие, увереност), а не от кокалите й. А, да, налага се да пораснеш - и физически, и психически. Няма нищо сърашно, повярвай ми. Дори е по-хубаво да се грижиш сам за себе си, отколкото друг да прави това. Уверявам те, че ще се справиш. Успех!
Не често.Всеки с депресия има нарушен био химичен баланс на тялото.
То и точно той предизвиква депресията.Ако тялото е балансирано, няма депресия.
Съвет нямам, не съм лекар.

# 6
  • Мнения: X
Като човек преминал през това, ще те посъветвам да си пиеш антидепресантите и да се запишеш на някакъв спорт.. Всяко нещо, което ще измести фокуса от храната... Има изход, но не винаги е бърз и лесен. И все пак помни, че в теб е ключът. Помисли си - искаш ли храната да команда живота ти? Това е робство. Ядосай се, поискай свобода. И още нещо - на никой не му пука особено за това как изглеждат другите. Дебел, слаб...от това не зависи щастието. Нито пък дали ще си харесван или не. Животът е кратък, поискай да го живееш, поискай да бъдеш здрава и свободна. Успех!

# 7
  • Мнения: 2
И аз бях анорексичка, но не диагностицирана. Гладувах и колкото повече слабеех, толкова по-дебела се виждах. Виждаха ми се костите от слабост, но не си забелявах. Гледах само несъвършенствата. Разболях се от желязодефицитна анемия, след което имах хипотония(хронично ниско кръвно), а на края остър гастрит и колит. Приех себе си, започнах да се храня нормално, даже нездравословно и сега съм с нормално телосложение. Нито слаба, нито дебела и с почти перфектно здраве.

Общи условия

Активация на акаунт