Здравейте,
дъщеря ми е на 14м. всъщност много скоро 15, има някои неща обаче, които като млада майка на първо дете не мога да преценя дали са в реда на нещата. Кратко описание...момичето ми е много усмихнато и социално, има запас от 5-6 думи, в някои влага смисъл според мен, в други не..просто ги казва спонтанно, а през останалото време нещо си мърмори на бебешки, който всеки ден звучи по различен начин. Играе на криеница, изпълнява команди от рода на дай ми, занеси това на, сложи еди си какво и т.н.. със сигурност мога да кажа, че разбира много като и се говори, опитва се да си обува обувките, слага си шапката, знае определени предмети за какво служат, музикална е. Пляска, маха за чао-когато тя реши, ако не маха пък казва чао (Tao), имитира звуци и някои гримаси, може да имитира някои животински звуци, спи си чудесно, храни се добре, гушка се.. това, което ме притеснява е, че с пръст показва само когато иска нещо и то е на малко разстояние от нея, тоест няма да ми покаже нещо, което е в другия край на стаята, нито пък ще посочи нещо, когато я питам ''къде е еди си кое'' въпреки, че разбира за какво и говоря защото гледа на там. Иначе си показва играчките когато ги държи, носи ми ги, дава ги, но соченето с пръст е само когато иска нещо и най-вече за ядене... Как ви звучи? Като сме навън и примерно се впечатли от нещо, реакцията и е със звук като Оооо, но не се сеща да го посочи. Питах и нашата педиатърка за това, тя каза, че щом разбира нямало проблем, но аз виждам и по-малки бебета от нея как всичко сочат с пръст навън, а нашето само се оглежда и по-скоро обръща най-много внимание на хората, закача се и така. Също, когато аз и посочвам, понякога гледа, понякога и е трудно да проследи.. може би по-бавно трябва да го правя и аз незнам. Споделете опит моля ви, аз съм много притеснителна, не исках така да се вглабявам в детето си, но ето че се случи.
Да добавя, че също няма никакъв интерес към книжки... така ми е трудно да и чета или показвам, най-много си пада по конструктор, кубчета, ксилофон и разни дреболийки.
дъщеря ми е на 14м. всъщност много скоро 15, има някои неща обаче, които като млада майка на първо дете не мога да преценя дали са в реда на нещата. Кратко описание...момичето ми е много усмихнато и социално, има запас от 5-6 думи, в някои влага смисъл според мен, в други не..просто ги казва спонтанно, а през останалото време нещо си мърмори на бебешки, който всеки ден звучи по различен начин. Играе на криеница, изпълнява команди от рода на дай ми, занеси това на, сложи еди си какво и т.н.. със сигурност мога да кажа, че разбира много като и се говори, опитва се да си обува обувките, слага си шапката, знае определени предмети за какво служат, музикална е. Пляска, маха за чао-когато тя реши, ако не маха пък казва чао (Tao), имитира звуци и някои гримаси, може да имитира някои животински звуци, спи си чудесно, храни се добре, гушка се.. това, което ме притеснява е, че с пръст показва само когато иска нещо и то е на малко разстояние от нея, тоест няма да ми покаже нещо, което е в другия край на стаята, нито пък ще посочи нещо, когато я питам ''къде е еди си кое'' въпреки, че разбира за какво и говоря защото гледа на там. Иначе си показва играчките когато ги държи, носи ми ги, дава ги, но соченето с пръст е само когато иска нещо и най-вече за ядене... Как ви звучи? Като сме навън и примерно се впечатли от нещо, реакцията и е със звук като Оооо, но не се сеща да го посочи. Питах и нашата педиатърка за това, тя каза, че щом разбира нямало проблем, но аз виждам и по-малки бебета от нея как всичко сочат с пръст навън, а нашето само се оглежда и по-скоро обръща най-много внимание на хората, закача се и така. Също, когато аз и посочвам, понякога гледа, понякога и е трудно да проследи.. може би по-бавно трябва да го правя и аз незнам. Споделете опит моля ви, аз съм много притеснителна, не исках така да се вглабявам в детето си, но ето че се случи.
Да добавя, че също няма никакъв интерес към книжки... така ми е трудно да и чета или показвам, най-много си пада по конструктор, кубчета, ксилофон и разни дреболийки.
