Изпадам в шок.Но започнах да се успокоявам, защото не бях сигурна дали го чух правилно.Предполагах и се надявах, че просто ми се е причуло.И сядаме в хола с леля ми, баба ми и другите хора от семейството ми.Говорят си, ядат, малките ми братовчедки си играят, но аз съм уплашена,защото само баща ми не е тук и се чудя къде е.А от толкова страх не смея да попитам никой от роднините дали правилно чух онова.Просто се надявах да ми се е сторило и чаках баща ми да се появи.Но го няма.
Седя си и започвам да си говоря наум "Спокойно тати е добре.Просто е навън и пазарува.Това е.Излезнал е навън да пазарува.Ще дойде".И това започнах да си го повтарям много пъти.После започнах да си повтарям постоянно "Искам тати да е добре и онова ужасно нещо да съм го чула грешно".Нарочно започнах да си го повтарям, за да подейства силата на желанието ми. "Ето го и него" - казах си аз когато някой отвори вратата.Зарадвах се.Но не беше татко.Беше вуйчо ми.И той седна с нас.По едно време попита другите а къде е моят баща и защо не е седнал с нас?Тогава му отговориха "Обадиха ни се и ни съобщиха, че както си е бил в трамвай 10 му е станало лошо и е припаднал.След това ни казаха, че почина."
Правилно съм чула, било е истина.Започнах да стоя вторачена в една точка.Не мога да повярвам.Казах си на ум "Нали уж се молех на Бог и на висшата сила на Вселената да го пазят жив и здрав и да го дарят с дълголетие.Най - важното нещо за мен.Какво се случи".
Но продължих да съм изплашена.Лежах изплашена в леглото чувствайки го като истина.И докато още лежах преди да заспя отново дори очите ми се изпълниха със сълзи.Взех си телефона да погледна дали е бил налиния днес във Вайбър. ( Понеже не живея с него). Погледнах, видях, че е бил онлайн по някое време, успокоих се.Но още плаках от съня.Не зная как да го преразкажа , чувствах го като истина.Прегърнах телефона когато видях, че е бил налиния във Вайбър.Препоръчани теми