Почти не съм чувала за дете на тази възраст, което да не прави така 
По принцип с порастването лека полека това се променя .
По принцип с порастването лека полека това се променя . - Публикувана: 1 авг. 2006, 20:23 ч.
- Последно мнение: 2 авг. 2006, 23:20 ч.
Детето ни се очертава егоист?!?
И няма значение, че др.дете е малко и не може да даде отговор-въпросът е по-скоро реторичен,за да ги научим винаги да питат дали може. Децата трябва да различават чуждо от свое.
Безспорно всяко дете се научава на това, че има вещи, които не му принадлежат. Въпросът е времеви. Ако на 2 год. си го научила с викове и забрани, да не пипа чуждите играчки - това е дресировка, която няма общо с възпитанието.
Същото е като с памперса - има деца, който не използват памперс още от 10 месечни, но кому е нужно това? Така или иначе на 4 никой не използва. Ако твоето дете не пипва чужди играчки без "Може ли?" на 2 год. или пък изобщо не взема чужди вещи не си мисли, че е така, защото то е осъзнало какво е чуждо-собствено по отношение на тях. Да - изглежда възпитано, но на 5 или някъде там - всички деца ще го знаят това и ще го осъзнават.
Пример ще дам: Майка ми научи Дариа да казва "моля" "Вода, моля!", "Ам-ам, моля" и прочие. Аууууу колко е възпитано детето се радват всички. Как я научи ли - Ако не каже "моля" не получава това, което иска. Ако каже - получава и даже я хвалят, целуват и прочие. Дали обаче осъзнава какво казва и защо - Абсолютно - Не. Като й подам нещо и й кажа "Заповядай" тя ми отвръща с "Мерси, моля" та така... Лично аз предпочитам детето ми да научи 'благодаря, мерси, моля и заповядай' осъзнавайки, че са част от доброто възпитани и учтивоста, а също и защото аз ги използвам, а не като дресирано кученце.
И няма значение, че др.дете е малко и не може да даде отговор-въпросът е по-скоро реторичен,за да ги научим винаги да питат дали може. Децата трябва да различават чуждо от свое.
Безспорно всяко дете се научава на това, че има вещи, които не му принадлежат. Въпросът е времеви. Ако на 2 год. си го научила с викове и забрани, да не пипа чуждите играчки - това е дресировка, която няма общо с възпитанието.
Същото е като с памперса - има деца, който не използват памперс още от 10 месечни, но кому е нужно това? Така или иначе на 4 никой не използва. Ако твоето дете не пипва чужди играчки без "Може ли?" на 2 год. или пък изобщо не взема чужди вещи не си мисли, че е така, защото то е осъзнало какво е чуждо-собствено по отношение на тях. Да - изглежда възпитано, но на 5 или някъде там - всички деца ще го знаят това и ще го осъзнават.
Пример ще дам: Майка ми научи Дариа да казва "моля" "Вода, моля!", "Ам-ам, моля" и прочие. Аууууу колко е възпитано детето се радват всички. Как я научи ли - Ако не каже "моля" не получава това, което иска. Ако каже - получава и даже я хвалят, целуват и прочие. Дали обаче осъзнава какво казва и защо - Абсолютно - Не. Като й подам нещо и й кажа "Заповядай" тя ми отвръща с "Мерси, моля" та така... Лично аз предпочитам детето ми да научи 'благодаря, мерси, моля и заповядай' осъзнавайки, че са част от доброто възпитани и учтивоста, а също и защото аз ги използвам, а не като дресирано кученце.
От всичките спорни въпроси, на които си позволих да взема отношение и бях съркастично обявена за "светица", само в твое лице виждам съмишленик. Тук е мястото да те подкрепя за покзването на литература. Оставам с впечатление, че не е на почит, а аз определено мисля, че е добре да си признаем, че не сме се родили родители и знаещи. И пред децата ни също е по-достойно да признаем слабости, отколкото да се налагаме.
И за памперса съм съгласна - майта кокона (на 2 год и 4 месеца) е и с памперс и с биберон, но ... направихме й IQ - тест с психолог и се оказа, че надминава средностатистическото ниво.
Само да добавя нещо леко в страни от темата, но за това пък много съществено за мен:
Важното според мен не са вещите и тяхното притежание, даване, вземане и прочие. В края на краищата става дума за кофички и лопатки, топки и количка на нищожна цена... Много по-важно е отношението на децата едно към друго, желанието им за комуникация и отношението им помежду. Много повече ме притеснява и се вглеждам в това как реагира Дариа, ако/когато някой я блъсне или дали тя блъска дете, дали си играе с другите или предпочита сама. Дали лесно се сближава или не. Кофички и лопатки - кой ги взел, кой ги оставил... изобщо не забелязвам.
аз съм възпитана така и го смятам за изключително важно - Вещите са без значение - важни са хората.
Важното според мен не са вещите и тяхното притежание, даване, вземане и прочие. В края на краищата става дума за кофички и лопатки, топки и количка на нищожна цена... Много по-важно е отношението на децата едно към друго, желанието им за комуникация и отношението им помежду. Много повече ме притеснява и се вглеждам в това как реагира Дариа, ако/когато някой я блъсне или дали тя блъска дете, дали си играе с другите или предпочита сама. Дали лесно се сближава или не. Кофички и лопатки - кой ги взел, кой ги оставил... изобщо не забелязвам.
аз съм възпитана така и го смятам за изключително важно - Вещите са без значение - важни са хората.
И за памперса съм съгласна - майта кокона (на 2 год и 4 месеца) е и с памперс и с биберон, но ... направихме й IQ - тест с психолог и се оказа, че надминава средностатистическото ниво.
Благодаря ти за подкрепата.
Дариа също е с биберон и памперс и според моята психоложка най-доброто наистина е да я оставя тя да реши кога да се откаже и от двете.
Безкрайно ми е чуждо това типично за БГ съревнование кой е "по-по-най"
Баща ми има една поучителна история за младежа, който като отишъл войник седнал на пясъка да си играе, защото като бил малък не го е правил и думите: "Всяко нещо с времето си."
И няма значение, че др.дете е малко и не може да даде отговор-въпросът е по-скоро реторичен,за да ги научим винаги да питат дали може. Децата трябва да различават чуждо от свое.
Безспорно всяко дете се научава на това, че има вещи, които не му принадлежат. Въпросът е времеви. Ако на 2 год. си го научила с викове и забрани, да не пипа чуждите играчки - това е дресировка, която няма общо с възпитанието.
Същото е като с памперса - има деца, който не използват памперс още от 10 месечни, но кому е нужно това? Така или иначе на 4 никой не използва. Ако твоето дете не пипва чужди играчки без "Може ли?" на 2 год. или пък изобщо не взема чужди вещи не си мисли, че е така, защото то е осъзнало какво е чуждо-собствено по отношение на тях. Да - изглежда възпитано, но на 5 или някъде там - всички деца ще го знаят това и ще го осъзнават.
Пример ще дам: Майка ми научи Дариа да казва "моля" "Вода, моля!", "Ам-ам, моля" и прочие. Аууууу колко е възпитано детето се радват всички. Как я научи ли - Ако не каже "моля" не получава това, което иска. Ако каже - получава и даже я хвалят, целуват и прочие. Дали обаче осъзнава какво казва и защо - Абсолютно - Не. Като й подам нещо и й кажа "Заповядай" тя ми отвръща с "Мерси, моля" та така... Лично аз предпочитам детето ми да научи 'благодаря, мерси, моля и заповядай' осъзнавайки, че са част от доброто възпитани и учтивоста, а също и защото аз ги използвам, а не като дресирано кученце.
Тук вече не мога да не уточня:
1-во, не съм си учила детето на нищо с викове и забрани/не зная наистина защо си направи този извод
2-ро / само за сведение/: дъщеря ми махна памперса чак на 2г.2м., така че и тук грешиш.Разбирам, че може би говориш по принцип, но уточнявам, защото е във връзка с моя постинг.
3-то, не виждам връзка с примера с майка ти и си мисля, че детето ми много добре осъзнава , когато пита може ли, а ако бях чакала да стане на 4-5 години и тогава да започна да обяснявам значението на тези думички-е, вече щеше да е късно и иди обяснявай защо не може просто да отиде и да си вземе каквото му хареса,щом до сега го е правило.
Въпросът за стойността на играчките също е принципен. Няма значение кое колко струва,защото днес ще вземе една нищо не струваща лопатка, утре ще вземе някоя кукла или количка/ която може и нищо да не струва, но може и да е много скъпа/ А и не е важно колко струва, защото детето ми може много да държи на точно определена лопатка/примерно/ и да се разстрои,защото друго дете му я взима, а за майка му не е важно да му направи забележка, защото лопатката е евтина!
И последно да добавя: дете, възпитано на елементарни неща НЕ означава "добре дресирано кученце" / поне в моите представи/
[ Лично аз предпочитам детето ми да научи 'благодаря, мерси, моля и заповядай' осъзнавайки, че са част от доброто възпитани и учтивоста, а също и защото аз ги използвам, а не като дресирано кученце.
[/quote]
В този дух на мисли да ви кажа как учат децата в тукашните детски градини и когато Косара ми го каза за пръв път бях направо изумена. Преди да седнат да обядват казват това "Let's try to be polite and always say and do, remember our special words, excuse me, please and thank you" И с годините толкова много се използват, че понякога на клише ми прилича, но предпочитам туй да слушам, отколкото други изказвания.
[/quote]
В този дух на мисли да ви кажа как учат децата в тукашните детски градини и когато Косара ми го каза за пръв път бях направо изумена. Преди да седнат да обядват казват това "Let's try to be polite and always say and do, remember our special words, excuse me, please and thank you" И с годините толкова много се използват, че понякога на клише ми прилича, но предпочитам туй да слушам, отколкото други изказвания.
Ането го разви това малко по-късно, към 2 годинки. Можех горе-долу да обясня, че не е много удобно да си носим целия набор играчки и затова като отидем някъде на гости, другото дете ни дава да играем с неговите, а като дойде то у нас, то играе с нейните. Споменах на няколко пъти, че майките внимават на тръгване всички играчки да си останат в стаята. 
Това живо я интересуваше.
Според мен е важно да му се обясни, че неговите играчки си остават негови, а чуждите - чужди (като ако толкова е харесало нещо, мама ще го запомни за рождения ден). На тази възраст просто не им е още ясно дали взетата играчка не е взета завинаги; вие как ще реагирате, ако някой дойде и методично ви дърпа вещите от ръцете, отнасяйки ги нанякъде с незнайно каква цел?
Навън рядко е проявявала голям интерес към чужди играчки, сигурно защото става въпрос за някакви лопатки и кофички, а не за важни неща като кукли и кубчета, да речем.
Това живо я интересуваше. Според мен е важно да му се обясни, че неговите играчки си остават негови, а чуждите - чужди (като ако толкова е харесало нещо, мама ще го запомни за рождения ден). На тази възраст просто не им е още ясно дали взетата играчка не е взета завинаги; вие как ще реагирате, ако някой дойде и методично ви дърпа вещите от ръцете, отнасяйки ги нанякъде с незнайно каква цел?
Навън рядко е проявявала голям интерес към чужди играчки, сигурно защото става въпрос за някакви лопатки и кофички, а не за важни неща като кукли и кубчета, да речем.
Виждам,че има доста противоречиви мнения,някои ми харесаха,други-не,но и аз съм от тези дето предпочитат да научат детето си да споделя радостта от играта с другите деца,да позволява да играят с неговите играчки както той би искал да играе с техните и всичко това не за да кажат някои:"това дете е лошо или добро",а просто защото АЗ така смятам.
Пък хората сме различни,всяка майка си знае на какво иска да научи детето си
Пък хората сме различни,всяка майка си знае на какво иска да научи детето си
мисля , че на година и половина никое дете не е егоист. на тази възраст моето дете не се впечатляваше ако му взимат играчките, но пък винаги налиташе на чуждите и ревеше, когато не му ги даваха. сега (вече на 3) не е така. не дава на всеки играчката си, но не е и необходимо. за да вземе нещо от някое дете най-вероятно ще попита, защото и на него не му харесва да му дърпат от ръцете. днес взе от къщи едно камионче специално за приятелката си, но пък не даде на друг освен нея да го пипне. не е егоист .съгласна съм с това, че някои играчки, които може да са евтини са безценни за детето. при нас това е плюшенко, но той не се изнася навън, точно заради това
