Помощ пречат ми на щастието

  • 4 045
  • 39
  •   1
Отговори
  • Мнения: 4
Здравейте дами пиша защото имам проблем и ми трябва помощ. Ако може някой да ми даде съвет Confused .
Имам приятел и искаме да живеем заедно, но и ддвамата имаме епилепсия.
Вече съм на годинки (33) а нашите не дават да се приместя. Какво мога да направя че да разрешат да отида в Велико Търново Confused .

# 1
  • Мнения: 2 838
Какво значи не дават? С тях ли трябва да живееш цяло живот? Да бъдеш сама, да не създадеш семейство? А те един ден като си заминат ти какво ще правиш, кой ще те пази?

Не съм запозната с епилепсията. Имам познат с такива пристъпи. Толкова ли е зле, че да не позволява да живееш извън дома?

# 2
  • София
  • Мнения: 24
Как така вашите не ти дават?!?! Та ти си на 33 години... И най-нормалното нещо е  сама да взимаш решенията за себе си. Най-вероятно се притесняват за теб, но чак да не ти дават.. Това си е прекалено.

# 3
  • Мнения: 39 286
Аууу, че лоши родители!
Ама четете де. И двамата са епилептици. Явно не е толкоз безопасно.

# 4
  • Мнения: 352
Издържаш ли се сама?
Най-вероятната причина е, че родителите ти се притесняват как ще се справите. Тоест с приятеля ти трябва да им докажете, че можете да се справите.

# 5
  • Мнения: 21 440
Не е ли възможно с приятеля ти да живеете заедно, но близо до родителите ти? Можете ли да се издържате двамата сами, имате ли доходи?

# 6
  • Мнения: 24 467
Здравейте дами пиша защото имам проблем и ми трябва помощ. Ако може някой да ми даде съвет Confused .
Имам приятел и искаме да живеем заедно, но и ддвамата имаме епилепсия.
Вече съм на годинки (33) а нашите не дават да се приместя. Какво мога да направя че да разрешат да отида в Велико Търново Confused .

"Годинките" 3, 13 или 33 са, все пак?

# 7
  • София
  • Мнения: 28 552
Залагам на 13.

# 8
  • Мнения: 24 467
Абе може и 23... В краен случай.
Пита и какво може да направи, че да й разрешат. Ми освен да обещае да слушка и да папка, не виждам какво друго.

# 9
  • Мнения: 21 440
Въпросът е, дали може двама човека с това заболяване да живеят заедно далече от родителите си така, че те да са спокойни.
Авторката разбирам, че е на 33, но до този момент е живяла под грижите на родителите си. Вероятно годината в ника и е годината и на раждане.

# 10
  • Мнения: 24 467
Да, но авторката не пита дали може тя и човекът, двамата страдащи от едно и също заболяване, за което тук хабер си нямаме колко е сериозно /от епилепсия до епилепсия - разлика Балкан, по принцип и епилептици, че и шизофреници живеят заедно, че и без надзор - лично случаи имам такива, шизофрениците две деца отгледаха/, а "какво да направи, за да разрешат родителите й" да стори туй, дето зависи от нея.
Самата тема е оформена изключително детински. Ако е поредната пързалка - би било много грозно.

# 11
  • Мнения: 4
Слушайте какво този който няма този проблем той не знае какво е и не ме разбира. Поисках чисто и просто съвет понеже родителите ми не дават да се приместя в приятелят ми. Много ли искам не знам.

# 12
  • Мнения: 24 467
Слушайте какво този който няма този проблем той не знае какво е и не ме разбира. Поисках чисто и просто съвет понеже родителите ми не дават да се приместя в приятелят ми. Много ли искам не знам.

"Слушай какво" - нито те познаваме, нито знаем запроблема ти
Скрит текст:
/питането ти не е за него, а и, както вече писах, епилепсията може да се прояви много различно при различните хора и самата тя е няколко вида/
, още по-малко знаем нещо за родителите ти, нито защо на 33 години те трябва да ти "разрешават" подобно нещо.
Хората те питаха за разни важни неща, но ти не отговаряш. Кой ще седне тогава да ти отговаря на теб, без да има каквато и да било информация?
Наистина ли очакваш отговор тук или се бъзикаш?

Последна редакция: ср, 19 фев 2020, 15:08 от Judy

# 13
  • Бургас
  • Мнения: 3 578
Много ли искам не знам.
Ами може и да е много, не знаем. Да започнем оттам, какъв е процента нетрудоспособност по ТЕЛК-а ти и вида епилепсия?

# 14
  • Мнения: 1 073
Това, че е оформена детински тази тема, ме навява на мисълта за много сериозно родителско крило, което заради болестта на дамата, я е капсуловало жестоко. Авторката може да не е виновна. Когато родителите, в страха за здравето и живота на детето си, така режат крилата,че е силно вероятно  те да останат вдетенени и без социални умения.... Точно това сякаш усещам тук.
 Но да, съвет е рисковано да се даде, не знаем каква е степента на заболяването. Има ли психосоциални последствия... и тн.
Всеки човек заслужава да намери пътя си и мястото в обществото.
Авторке, само ти си знаеш състоянието, права си, че ние няма как да те разберем... Съвет също трудно би се дал... На 33 си, работиш ли? Чувстваш ли, че можеш да се справиш сама? Колко често получаваш пристъпи? Имаш ли проблем със социалните контакти.... Разбираш ли, нещата са много, от които зависят отговорите на въпросите ти....

Успех, момиче Heart

Общи условия

Активация на акаунт