Как да научим децата си на български език в двуезична среда

  Идвам- да кажа от личен контакт ,че feiam не е забравила българския. 


 Това го подкрепям- всеки както си реши!

 

Много зависи от децата. Дали като пораснат ще имат желание да продължат да си говорят на другия език.
За тях обаче не е трудно да разграничават двата езика, както на нас учили чужд език в по-късен етап (разбирай след 10 год, възраст). В момента гледам моите - като не искат баща им да ги разбере какво си говорят - преминават на български. Когато общуват помежду си - спонтанно сменят езика без да се разваля разговора им. Смесват в изречения думи от двата езика. Пеят на двата езика. Имат претенции на кой от двата езика да им чета вечер приказките, като след това ги коментираме на съответния език. Гледаме филмчета с български звук - знаят се наизуст.
Аз се улавям на моменти, че мисля на местния език, но... когато разговарям с децата, понякога дори и към мъжа си, се обръщам на български - абсолютно подсъзнателно. Просто така ми излиза от устата.
Това е моя подход - засега успешен. Дано си остане такъв.
В крайна сметка се учим една от друга тук и вземаме нужното за себе си от другия, нали? 

Не бях се сетила за това
Може голям стимул да ми стане, да си говоря с децата без мъж ми да разбира

Аз искам да подкрепя Feiam. Напълно я разбирам от къде изхожда и какво иска да каже. 
И съм съгласна с нея.

Ситуациите и обстоятелствата са различни във всяко едно семейство, както и децата и може би трябва да погледнем малко по- мащабно на въпроса.
На всички ни се иска децата ни да говорят два езика свободно, но освен да дадем колкото можем от себе си, друго не ни остава.
 

Хайде като сме тръгнали да споделя и аз моя скромен опит ( правила съм го и друг път,но ниЩо )
Когато дъЩеря ми се роди опитвах в на4алото да и говоря на български ,оба4е не знам заЩо не ми идваШе от вътре и не следдълго минах на италиански ( който иска да ме плЮе ,моля да заповяда  )Денят ми проти4а предимно на италиански,работя и в къЩи с мъжа ми не обЩуваме на друг език Нямам приятели българи тук,с едно,две изклЮ4ения и български говори предимно по телефона с наШите и с братов4едка ми. Държа да поясня ,4е ние не си ходим 4есто в Бг и роднините ни не идват 4есто тук за дълго време. Като цяло расте в италианска среда ( доскоро я гледаШе свекърва ми а в момента ходи на детска градина). След първата и годинка запо4нах да наблягам пове4ко на българския и тя разбира по4ти вси4ко,знае много думи4ки,гледа анимация,озву4ена на бг,но....не иска с никой да говори на бг.Когато и казвам неЩо тя ме поглежда и ми казва " Не ми говори така ( на български)". НаШите по телефона и говорят на бг,заЩото знаят,4е разбира,но тя твърдо им отговаря на ит. Дори думи4ки,които знам ,4е знае на бг упорито отказва да ги използва. Ами не мога да я накарам на сила  Ще продължавам така,пък каквото сабя покаже  Надявам се и по_дългите периоди прекарани с баба и дядо в Бг да са от полза ( както беШе подсказал някой по_горе  )
В заклЮ4ение мога само да кажа:теорията е идеална,но за съжаление не е универсална,заЩото децата и условията,в които всяко от тях расте са разли4ни.

"Не съм сама, не съм сама, проШепна тя, усмихна се, целуна ме дори...."
Тая сутрин съм и пропяла на бг даже 

(А да видим кой е от моето поколение, демек, достатъ4но "отлежал", за да си спомни тази песен )

Аз исках да напиша същото, е фразирано малко по различно де.

А колко надъхана бях  в началото, малко преди да се роди Алекс и след това. (не съм се отказала все още)

И аз,Мире,и аз 

Направо идвам с шамарите
Не ме разсмивай. Кой ще тръгне да те плюе за това. Пък знам ли? 
Споделям твоето мнение. Това, че аз имам успех с моите диваци, не трябва да кара останалите да се чувстват зле. Напротив. Всяка майка трябва да се гордее, че прави най-доброто за детето си, а то е да е обичано. Другото не е съществено.
Дали ще кажеш Io ti amo или Обичам те - съдържанието на казаното е важно! 

Ха де, де  Ти само се каниШ 

Хайде и аз да кажа, как е нашето положение. Много е близко до това на МcDirock.
В къщи се говори италиански, не е защото съм сноб, просто не искам мъжът ми да се чувства отрязан от нас.
Той помага в отглеждането на децата, участва във възпитанието им, без него не виждам как бих могла да се справя сама с тримата "беладжии". И двамата работим, а през останалото време се занимаваме с децата.
Аз им пея песнички, чета книжки (и на двата езика). Баткото знае да каже някоя друга фраза на български, знае да брои, успява да изпее и някоя песничка на български, но сме до тук.
Дано при ходенето до България (ще сме за 20 дни) да успее да нау4и още нещо.
Та на теория нещата изглеждат много лесни, но на практика...   

Статията е много добра и дано повече майки я прочетат. Вярно е, че на теория е лесно, но за да се приложи всичко на практика се иска много инат от страна на майката. Познавам различни случаи, в които съм виждала, както успехи, така и неуспехи, но също и различните грешки, които се правят. Имам братовчедка, която за първи път си дойде в България, когато беше на 40 години. Имаше акцент, но говореше перфектно. Баща й от първата минута на раждането й е говорил само на български. Това е едно от нещата, които са най-трудни за родителите: да говорят само и единствено на даден език от самоот начало. Едно от най-важните неща е детето да свързва език с дадена личност. В описаното от Мкдирок се вижда колко е важно това. На практика детето не вижда връзка между мама, като лице и непознатият език, който изведнъж е започнала да говори.Този етап много често се изпитва и между двойки, които са се влюбили говорейки си на английски, а след това 1 от тях започва да говори на френски, например, а другият трябва да го научи. Много често такива двойки продължават да си говорят на английски, тъй като дадено лице не се свързва първоначално с даден език.

Според мен  най-важните неща да се научи едно дете са: голям инат от страна на майката/ бащата и осъзнат отговор на въпроса: защо го правя. както и много любов към Родината / не знам дали ще ме разберете за последното какво имам впредвид....  /

п.с. Забравих да кажа за още един случай, в който бащата научи български покрай детето.Все пак доста положително нещо, нали?

За мен 4удното е заЩо дъЩеря ми не отговаря на баба си или дядо си,които винаги са и говорили само на бг с малкото български думи4ки или фрази,които знае на бг а им отговаря на италиански 

А, не мерси
Такъв клЮкарин е, 4е поне с няколкото ми приятелки бълграки бих предпо4ела да продължа да си говоря без да ми слухти наоколо.

Tо4но така реагира Томи, като му заговоря на английски, дори и навън или сред други англоговорящи. Той не намира за нормално майка му да говори този език, другите да, но не  и мама. Все ми казва:"Няма говоиш така, аааааааааа! Аз съм томи! Говои на мен!" Или като му кажа в градината, като го взимам:"Wash your hands" /обикновено похапва някой плод на път за дома, та искам да е с 4исти ръце/, той се ядосва и казва:"ОКей. Ще си измия ръцете, ама няма да ми кяазваш Ош Йо Хендс, разбра ли?!" - ядосано. Може би това е поради факта, 4е и двамата му родители са българи и езика у дома е съответно български ...

МакДирок4е, като нау4и и английския, го пращам на един курс по Италиянски, та да могат да се разбират с момата!