Плюсове и минуси на кварталите в София - 8 тема

Аз пък съм в обратната ситуация на тази, описана от evenfall. Родена съм и израстнала в центъра, някъде към 18-годишна възраст се наложи да се преместим - първо в Люлин-7 до у-ще Индира Ганди, а след това в Обеля-2, в началото след полето. Така и не можах да свикна на тези места - Люлин-7 в тази му част и едно време беше вече инфраструктурно добре, докато Обеля-2 си беше зле отвсякъде. Но и двете места не бяха моето място. Като си се върнах в центъра, си се почувствах на място - с малките улички, с къщите и малките кооперации, с дърветата по улиците, с всичко необходимо на пешеходно разстояние или с голям избор от ГТ. Да уточня, че става дума за "гадния" център, на север от Дондуков.
Ако се наложи, мога да живея и извън центъра, но все пак няма да е същото като усещане, среда и т.н., за мен.

Я, виж ти. Какво ще излезе накрая - важно е вътрешното усещане, а не цената от имот.бг

Джедаят, "и двете, дядо попе, и двете.."

За мен проблемът в кварталите е многото съседи и необходимостта от кола или друг транспорт, за да излезеш на разходка из центъра, на заведение или до парка.  

Параход е прав(а), че да се сравняват зоните и Докторски не е правилно, двете локации са много различни, вкл. и като цени. Около Шишман и аз не бих живяла, тясно, шумно и задръстено от коли, приятни места има в зоната около посолствата на 6-ти септември, навътре в уличките - Карнеги, Гечкенли, Женева.

Като цяло Нико е прав, че е добре да се гледа микрорайон и конкретно място, а не просто "център".

е ти си  попаднала в прекрасни квартали! На мен Люлин не ми харесва- целия! Даже и ново строителство да е.
За щастие има и други блокови квартали освен Люлин и Обеля, населени с нормални хора и лично на мен ми е по-добре отколкото на север от Дондуков. Имахме си даже една смешка с мм, като живеехме в 5та част на Люлин, понеже контингента в блока беше "хвани единия , удри другия', но имаше и един застаряващ адвокат, за който мм казваше-"горкия, сигурно няма нито едно спечелено дело, щом е дошъл да живее тук".
п.п. Моля, никой от Люлин да не го взима присърце мнението ми, за всеки влак си има пътници.А и от Люлин имам незабравим ергенски живот с мм. Просто каквото се случва в Люлин, си остава вЛюлин.

Аз имам кратък опит с Младост, подобен на този на Мандаринка. С огромен кеф се махнахме и се върнахме в Лозенец при първа възможност. Но пък не мога да не се съглася, че ако ставаше въпрос за някои части на центъра, ситуацията щеше да е по-различна. В случая на Мандаринка според мен роля играе и къде е премнало детството й, спомени, приятелства и позната среда. Което е фактор и за мен. За ЧС пък явно е обратно, но пак зависи микрорайона, защото и за мен  точно пл Славейков не е мечтано място за живот, нито като дете, нито като възрастен, макар да е супер-идеален-скъп център.

Зависи как се чувства и къде му е гот на човек.Като дойдох в Надежда, нямаше метро и си беше тегаво.Сега за 15мин съм на НДК. Обаче пък на майка се налага да ходи пеша, защото няма вече трамвай по Витошка. Тя е възрастна и е неудобно за нея примерно.В кооперацията ни в центъра, много апартаменти седят празни с години, други-  наематели се сменят и т.н.Може след 10 години да е ценно жилище,район, ама аз сега живея и не ме кефи района.На Мандаринка си и харесва, на
jedinait също, но аз нямам носталгия, а и повечето ми приятели от центъра са по чужбина или по други квартали.
В момента имам и повече стаи и повече простор , градинки, парк, така че ни е ок.

Попея, то сантиментът ми към центъра не е само към моя квартал. Твоят също ми е сантимент от детството, от ученето в 35-то. Но духът и чувството, когато минавам по уличките в Яворов (около Иван Асен), в района на Петте кьошета, малките 5 кьошета, Медицинска академия, Докторската и Оборище и подобни квартали, са същите, като в родния ми квартал. Въпреки че цените в тези квартали са различни (и са от скъпите, повече или по-малко).

Като живеех в Обеля, работих известно време в Надежда, но и Надежда не ми беше комфортно. Сега сигурно има промяна, но не съм ходила и не знам в каква посока е.

Напълно споделям това, Мандаринка. То като сме били тийнове и студенти, всички сме скиторили по тези места, не сме били вързани на 1 място, и тези места също са свързани със спомени и преживявания. Иначе цената е нещо обективно, което може да служи за съизмерване, но това при положение, че не се намесват лични преживявания и сантименти. За питащите като Захир обаче, отговори на база лични сантименти няма да са много полезни, защото няма да важат за тяхната ситуация, и тогава цената би могла да покаже някакви обективни предимства или недостатъци. От моя опит отвъд личните ми преживявания, има много приятни места и в идеалния център, и в Докторски, но те обикновено са малко и са на върха на цените за дадения квартал, не на средата.

Аз поне се опитах да й дам някакви обективни, според мен, данни за живота около Докторската и Оборище.
Но без огледи и обикаляне по уличките, за да добие лично впечатление, няма да се получи.

Нямам възражения, че къщата си има минуси и че има хора, които са си urban и такива като мен, които не са. Но нека аргументите са обмислени и валидни. Ако кажеш, че е по-неудобно с пазаруване, училища, сметоизвозване, канализация, улично осветление, подялба на разходи за поддръжка, поръчка на храна... това го разбирам. Но това, което си написала не е обективно, според мен. Майстори не викам ден през ден, нито пък боядисвам всеки месец - тук амортизацията е само от нас самите, не от още 50+ семейства. Съседите имат кучета (аз също), но те не лаят денонощно, през деня пък съвсем не се чуват. Дори да лае денонощно, ако си в блок и е на етажа пряко под/над теб, се чува като все едно е у вас; във вилната зона се чува по-далечно и с едно затваряне на прозореца шумът изчезва напълно.  Съседът дето коси тревата се чува за максимум час и не усещаш вибрации, за разлика от съседът, който кърти цял уикенд и го чуваш и усещаш все едно ти къртиш у вас. Останалите ти аргументи са субективни.
Понеже каза, че предимствата на къщата свършват с косачката и кучето, аз пък ще кажа, че са много, много повече (мога да изредя). И както казах, има си минуси, разбира се, но обективната част от тях не са в това, което си написала ти

Тони, това безспорно е така, че някои са по-ърбан от други. Плюсовете и минусите също горе--долу са ясни. Въпросът е, че в поста на потребителката назад тя твърди, че разходите по апартамент и къща били едни и същи, което за мен е категорично невярно и заблуждаващо. Разходите по къща са много по-големи от тези по апартамент. Затова всеки си прави сметката какво може иска, от какво може да се лиши и какво може да си позволи.

Аз ако някога по някакво чудо се върна пак в София (сега сме в къща в Лозен) бих избрала Лозенец (стария), Гоце Делчев, Стрелбище, Докторски паметник. Като дори уличките имат значение, например бих живяла на "Велико Търново" или "Марин Дринов" (някога бях около 3 години на Дринов и е много приятно), но не и на голям булевард като Евлоги Георгиев или Янко Сакъзов. Бившият ми и семейството му бяха купили имот за офис на Московска, супер локация и кооперация, но като видях прогнилия ретро асансьор и постоянната миризма на котешка тоалетна във вътрешния двор и целия първи етаж, обянието на района някак не ми беше чак така вълшебно Цените в тези райони са сериозни, ако бюджетът е по-нисък естетвено няма смисъл да се коментират. Харесвам и Гео Милев, и Лагера, които са може би една идея по-достъпни от горните.

Самата аз съм израснала в Люлин (7-и) по неразбираемо за мен решение на родителите ми (Замяна на жилище в Лагера, за такова в Люлин) и никога не бих се върнала там. Не искам да звучи обидно за някой, избрал да живее там, просто 90-те години в Люлин си беше да го кажем екстремно и това неминуемо е рефлектирало върху решението ми там да не се връщам. Иначе кварталът има добра инфраструктура.

По отношение сравнението къща/апартамент, което също се коментира, и двете си имат плюсовете. За мен чистият въздух (поне тук при нас е такъв), спокойствието, простора, комфорта да живееш в къща (да си набуташ всички излишни неща на тавана ), да имаш двор, в момента са незаменими, да не говоря какво щеше да е през извънредното положение, ако нямахме двор. Паркирането не е проблем, колата е в гараж и не я мислиш. От друга страна аз си обичам градския живот, шума на града, живота, който кипи там, харесва ми да имам кокетно кафене под кооперацията и специализирано магазинче в непосредствена близост, и ако ми хрумне просто да мога да сляза да си взема нещо от близкия магазин или денонощна аптека. Също животът в околностите на София предполага активно шофиране, особено като дойде време за училище на децата, ходене до работа, до по-хубави магазини и лечебни заведения също. Плюсът в Лозен е, че всичко това е много близко реално, но с автомобил. До офисът ми в Лозенец пътят с кола преди да изляза майчинство далечната 2016 беше около 25, 30 мин. Но просто реши ли се човек да живее в околностите на града, трябва да е готов да шофира.

Що се отнася до училищата това също е много важен фактор - аз лично в Лозенското държавно училище не планирам да записвам децата, тоест това също трябва да бъде сметнато като евентуален разход. Голяма част от гореизброените райони имат и добри държавни училища, така че ако има възможност това да се преглътне и да се видгне малко бюджета, за мен лично е по-добрият избор. Защото шансът да влезеш в добро начално държавно, извън района му, е доста малък. И естествено си го има и субективният фактор, личните критерии и предпочитания за облика на жилището и района са решаващи.

Сега погледнах поста на потребителката - тя всъщност пише, че разходите в къща и в ЕС (явно цялата етажна собственост) са едни и същи. Така честно казано съм по-съгласна.

От началото на ИП сме в къща, предстои ни да се върнем в апартамент - да ви кажа разходите са несъизмерими, в полза на апартамента. И около къщата има шумове, има виещи домашни кучета - с по-голяма чуваемост заради ниското строителство и редките сгради, - има купони - на открито, разбира се, и със заря, разбира се...
Къщата, особено с двор, има своите плюсове, но далеч не са само плюсове.

Съгласна съм! Но във връзка с неудобствата, смятам, че по-скоро зависят от конкретния случай - и за единия, и за другия тип жилище. Ето, при нас не е като при EmmaT - рядко има купони на открито и почти никога след 0:00 ч; а пък и лесно ги заглушавам - затварям прозореца и край. Фойерверки чуваме и виждаме чак откъм Дружба, край нас няма. Няма и виещи кучета, има лаещи, но по-късно вечер утихват (повечето късни вечери съм като на почивка в Родопите).
Още нямам достатъчно опит, но и аз предполагам, че къщата е свързана с повече разходи в дългосрочен план. И даже по-скоро не за поддръжка, а допълващи разходи като затревяване, генератор, поливна система, ограда, беседка - все неща, които ако ги имаш като екстри в блока, вече са направени. Но пък това са еднократни или твърде редки във времето разходи, в общия случай. И определено с по-малко главоболия около плануването им, защото зависиш само от себе си. Няма кой да ти каже "др месец ще сменяме вратата на входа, дай до края на този едни ххх лв". Или да ти тече от окрива, а съседите да казват "ами да си дадем няколко месеца да съберем парите за ремонт".

EmmaT, пробвала ли си в апартамент с не добре гледано и съответно шумно куче в апартамента под теб? Не е никак по-добре и няма как да се изолираш по никакъв начин Иначе, разбира се, си права и къщата далеч не е без минуси - има си, някои от тях споменах вече.

Да, живяла съм с лаещо куче на долния етаж

Тони, както виждаш моят избор не е или-или, а и-и - т.е. впечатленията ми не са ограничени от един единствен избор. Имам възможност да сравнявам живота в апартамент и в къща без да се налага да оправдавам вече направен избор.
И на двете места има шумове, и на двете места зависиш от съседи И къщата, и апартаментът имат плюсове, но както писах нагоре - не всичко е плюсове.