Самотна бъдеща майка

  • 11 097
  • 18
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 6
Здравейте, ето я и моята злополучна история и как стигнах до тази група. Накратко, когато осъзнах, че с бащата на детето ми няма как да имам нормална връзка, камо ли семейство, разбрах и още нещо, че съм бременна. Последваха няколко мъчителни месеца, в които се опитвах да скрепя връзката ни и да си представя, че е възможно да отгледаме заедно детето си, за да не му липсва баща. В крайна сметка осъзнах, че и това е невъзможно и би било както в моя вреда, така и във вреда на детето. Вече съм в седми месец и с трепет очаквам да стана майка за пръв път Heart. С бащата съм прекъснала връзка, той не ме търси, нито аз него. Обмислях какви са вариантите ми и все повече се убеждавам, че няма смисъл да търся от него издръжка, защото това означава, доколкото съм информирана, той да е официално признат за баща на детето, вписан като баща в акта за раждане, от което произхождат и рискове -той да ми се бърка в живота, в този на детето и да ми създава евентуални проблеми, което в никакъв случай не желая да допускам. Моля, тези от вас, които са минали по моя път да ми дадат информация как стават нещата след раждането в болницата. Искам детето ми да вземе като презиме името на моя баща и моята фамилия. Доколкото разбирам това също е вариант. Какво трябва да направя? И какви права имам аз като самотна майка, каквато ще се водя след това? На какви социални помощи имам право? Също така искам да попитам, ако случайно, което не ми се вярва, но все пак....бащата предяви претенции за бащинство застрашена ли съм аз по някакъв начин да изгубя детето си или той да получи някакви права над детето ми при положение, че до момента той не се интересува от нас по никакъв начин? Благодаря предварително на отзовалите се! Simple Smile

# 16
  • Буркина Фасо
  • Мнения: 13 000
на всичките ти въпроси има отговори в съседните теми
И за помощите, и за оспорване на бащинството, както и за имената.

# 17
  • Мнения: 2
Преди съпругата ми да почине през 2020, 12 години нямахме деца. Всичко каквото е възможно на тази тема направвихме не по един път. От лепене на гърнета, молене на чудотворни икони, 5 и повече инвитро, спонтанни цикли ..... 12 години!!!!  Накрая решихме да си осиновим. 3 години чакахме и накрая в семейството ни се появи една малка принцеса на 11 месеца. Тогава съпругата ми получи няколко инсулта( казват от стимулациите, може би), счупи тазобедрена става, активира автоимунно заболяване и ....... край. От авагуст 2020  съм самотен татко с 5 годишна дъщеричка. Независимо от всичко искам да ти дам най-добрия съвет:
- НЯМА ДА Е ЛЕСНО!!!  -  НО РОДИ СИ ДЕТЕНЦЕТО!!!   
След години надявам се да си спомниш за един самотен татко, който те е насърчил и тогава ще си ми благодарна.
Когато малките ръчички те гушнат през врата ..... няма по-голямо щастие.

# 18
  • Мнения: 2
Имам  начин ако харесаш друг и тои приеме детето

Общи условия

Активация на акаунт