СЕПТЕМВРИЙЧЕТА 2019г. - тема 2

Аз явно не умея да си разпределям правилно времето.... Имам чувството, че или приготвям храна за малката и храня, или приспивам. 
Тук вече няколко седмици е към 40 градуса денем и не излизаме много-много. Чакам ММ да свърши работа и евентуално до някой магазин ходим. Надявам се да поразхлади малко, че и нощем не пада под 27-28.

Да се оплача, че и аз не намирам време за нищо. Искам почивка.
През деня никаква работа не мога да свърша. И аз като вас или му готвя, или го кърмя, или приспивам. Докато си играе все трябва да го гледам къде "ходи", за да не пипа, където не трябва. Тясно ни е и няма къде да прибера разни вещи. Денем не спи в кошарата, а само като го държа в мен. Оставя ли го, дори на спалнята до мен, пак до 10 минути се е събудил. Като го държа си откарва по 1-3 часа. Но за мен тогава няма почивка, аз не мога да спя така. А и вече много тежи и ме боли, особено и като не мърдам много, за да не се събуди. Работа мога да свърша само за 10-15 минути, докато седи в столчето, но това за нищо не ми стига.
Стана дълго... Но май само вие ще ме разберете за какво говоря. Другите ме обвиняват, че грешно съм го научила. Приятен и спокоен ден от мен!

Това с както си го научиш и на мен вече ми се вижда голяма глупост. Забелязвам, че просто си има периоди във всичко и сега се опитвам да приема, че и това е период, който ще премине. До момента сменихме какви ли не варианти за сън от спане само в ръцете ми, приспиване по 1 час на ръце, сам започна да иска само да го гушна и заспива, след това започна да заспива сам в кошарата, а сега само като се доближим до нея и започва да реве силно. Приспиваме се трудно и бавно на спалнята. Някой друг да има този проблем с кошара, възможно ли е да е започнал да изпитва страх от нея? Или отново е някакъв период? Нощес като се събуди изобщо не иска да остава в нея, а се пренася при нас.

Сънче, да си гледат работата! Аман от такива, които все акъл дават. Ти не от хубаво стоиш по 1-2 часа, за да спи върху теб....
Мама миналата седмица доста ми помогна - много хубав дълъг разговор имахме и благодарение на нея малко дишнах с това дете.
Пробвай да го оставяш да си заспива в кошарата поне за едната дрямка денем. Ще спи по 10 мин 2-3 дни и после ще поспива повече. Стискам палци да се получи!

И аз съм така, но смятам, че си е и до характера на детето. И на мен откакто се е родила ми обясняват "ти си я научила да я разнасяш", но тя преди да започне да лази само лежеше по гръб и крещеше. Единственият вариант за успокояване беше да е права на рамото ми. Откакто лази пък си играе, но трябва да съм там, тръгна ли нанякъде, "тича" след мен.. напоследък нощем се буди по 100 пъти с плач и накрая я взимам при мен.. а още няма нито 1 зъб, представям си като започнат да никнат какво ще стане

При нас има такива дни - като я сложа в кошарата започва да крещи все едно в матрака има пирони :/

Това "така си го научила" съм го слушала много, както и мои приятелки също. То е много лесно отстрани някой да гледа и критикува или дава акъл. До дете си е и до настройка на майката според мен (до колко спокойно приема периодите на бебето и не обръща внимание на глупостите, с които я заливат разбирачите). Както и преди съм писала - първото беше доста палаво, мрънкащо и постоянно искаше внимание. Все "така я бях научила". Опитвах да променя това, но единственото, което постигах е много рев от нейна и изнервяне от моя страна. Сега е доста самостоятелна и отговорна. Второто само си се занимаваше спокойно с нещо, без да мрънка или постоянно да иска да съм до него. И, уверявам ви, на нищо не съм го учила, за да е така, еднакво си ги гледах, просто потребностите им са различни. Той и сега като се съберат с деца да играят, си вади някой пъзел или лего и запопва да си реди, докато другите (включително и кака му) тичат около него, катерят се, скачат, замерят се с нещо или се бият с балони
Интересното е, че за малкото сега никой не смее да ми каже нищо, вече не чувам критики и рядко ми дават акъл как да си го гледам.
Той май се очертава най-палав. Също е много прилепен за мен, но единственото, което правя е, да си организирам така нещата, че на мен да ми е удобно. Не ме притеснява, че ще спи в мен 2 часа, ако съм седнала удобно, сложила съм си възглавноци зад гърба и дистанционното и телефона са наблизо . Да, никаква работа не мога да свърша така, но пък и без това ако го оставя, се буди след 10 минути и после трябва да тичам след него постоянно и пак нищо не мога да свърша. Така поне малко си почивам и аз, като е в мен. А това няма да продължи много, толкова бързо минават тия периоди, че според мен няма смисъл сега да им се противопоставям и да се мъчим, когато той изпитва такава нужда да бъде гушнат.

Ние днес бяхме на консултация, вече сме 10 кг и 200 гр. 79 см. Прави по 1-2 крачки сам, но само когато наблизо има нещо за което да се хване след това, на по-дълги разстояния го е страх и предпочита да лази. Също седи прав дълго време, без да се държи никъде, кляка и се изправя така. Всъщност се държи - за някоя играчка, която е в ръцете му. Мисли си, че се е хванал за нея
Зъбките още ни мъчат с това бавно и мъчително пробиване. Още сме на 5 и 3 които много са издули венеца вече и е много нервен заради тях. Нощно време все още се буди по няколко пъти. Кърмим се, но повечето пъти само се успокоява. Не мисля да го отделям скоро (леглата ни са долепени, за да мога да го кърмя по-лесно като се буди нощем). Когато пробият повечвто зъбки ще го отделя. Надявам се до тогава и да съм го отбила вече. С другите деца стана много лесно отделянето на леглото и в отделна стая. Но те бяха на около 2 и разбираха повече. Много се радваха на промяната, да има нещо ново, да е нещо подредено и направено за тях специално. Тогава сами искат да се отделят. Номерът беше не просто да преместя леглото им, а да направя нещо с него, друга конфигурация, завивки, шкафчета, такива неща. Също помогна и това, че бяха две деца, не едно самичко в стаята.

Бавничко я изписахме тази тема, но почти успяхме Сън, ще можеш ли да пуснеш пак нова, като стигнем 50 страница?

Кате, като с повече опит - кажи как става отбиването? Ще си я кърмя докато имам кърма май, поне за момента не ми пречи, но как става като цяло?

И това става винаги различно и честно казано и аз се питам как ще го отбия. Опитвам да не го мисля от сега, но на моменти го премислям.
Дъщеря ми я отбих на 11 месеца по мое желание, почти няммах кърма, бях започнала вечер да й давам АМ за тази възраст и реших, че не искам само да си играе с гърдите ми и просто спрях да й давам, като тогава нямаше проблем да се препълня, защото наистина почти кърма вече нямах. С помощ от таткото (той я приспиваше с шише), за около седмица забрави да търси. Но беше малка и стана лесно, след годинката помнят повече.
Синът ми беше пристрастен като малкия сега. Кърмехме сесутрин, вечер и нощно време, но само веднъж, След годинката сучеше само вечер и през нощта. После като навърши годинка и 1 месец интересът му намаля. През деня с него не сме се кърмили изобщо (за разлика от сега с малкия). Спрях да му давам през нощта, въпреки че се будеше, но тогава не бях толкова изтощена. Вечер му давах вечеря и кисело мляко, бях взела и АМ за тази възраст също. И така той сам спря да търси, давах му вечер, малко сучеше и спираше, без да е доизсукал. За 2-3 сесмици се отби сам, а аз нямах ороблеми, защото беше постепенно и с недоизсукване. Обаче имах късмет с него, някои деца не искат така. Една приятелка кърми второто си дете до 2г и 3м, а искаше да го отбие малко след годинката, но просто не успя, защото детето вечер ако не си получи сукането, изпадаше в изтерия. Поизмъчи се на няколко пъти да опита да го отбие, но не стана докато не съдейства детето за това и постепенно не се отказа само. Но пак всичко си е наред, просто не стана когато тя искаше.

За "научаването" хич не им обръщам внимание какво ми говорят. Казвала съм "който може го научи - да заповяда". Аз нямам много нерви и желание да се мъчим и да търпя по 1 час мрънкане/ рев. Достатъчно мрънка през останалото време, но поне не е заради нещо, от което наистина има нужда (като храна и сън).

През деня редовно опитвам да го оставям в кошарата или до мен. В кошарата определено си се буди след 10-20 минути. Ако е до мен се е случвало да спи по 1-2 часа, но е рядко.

Ако няма друг желаещ да се заеме, ще направя и новата тема.

Ох като ви чета се припознавам във всяка една .И аз много съм изморена вече нямам време за нищо той от най спокойното бебе стана много палав имаше периодите да не спи да де буди с рев ,беше болен сега всякаш пак влизаме в крак. Не иска да се отдели от мен и баща си при хора който ги вижда много рядко и дума да не става да отиде. Но има нещо което ме притеснява почна да се инати МНОГО най притеснителното за мен обаче е ,че си бърка в устата и разранява долният си венец когато нещо не стане на неговата . Бърка вади натиска зъбите и при най малките ноктенца си разранява или устната или венеца мислите ли ,че това е притеснителен сигнал за нещо по сериозно ?

И моята се инати за всичко и си дере бузите, ушите и врата отзад. Ако не стане на нейното - яко рев. Явно пак поредния период.

Нашата се изправя и се тръшка, а ако не стане по нейната започва да се скубе.
Проблеми с нови хора няма, даже ги пробва дали ще ѝ дадат ръка да я водят. Всички, които ѝ изпълнят желанието стават любимци😀
Около мен все майки дето умират да си седят вкъщи и да си гледат децата, аз като казах, че нямам търпение да я пусна на ясла догодина и взеха да си признават, че и те това чакат😁

И аз нямам търпение да я пусна.  Сега уж играем, но по-нататък усещам, че ще си има нужда от обучен човек, който знае какво е препоръчително за нейната възраст.  А и в яслата нямат готвене, чистене и пране, та със сигурност ще ѝ се обръща повече внимание. Аз нямам приятелки майки тук и ще е супер за нея да поиграе с други деца.
Една приятелка каза, че си е починала след като е тръгнала на работа и е пуснала детето на ясла. Вечерта е свежа и прекарва повече quality time с него.

При нас играта е постоянно движение!
Сега сме при нашите и определено си почина, защото използва другите, за да я държат за ръка, но не мисли като се приберем какво ме чака!
Надявам се като проходи стабилно да започне да си играе с играчки, че вече нямам сили!